Възпитанието на детето започва със зачатието
Възпитанието на децата започва от момента на зачеването им. Детето като ембрион чува и чувства в утробата на майка си. Да, чува и вижда с очите на майка си. Усеща нейните движения и чувства, въпреки че разсъдъкът му все още не е развит. Когато лицето на майката е помрачено, се помрачава и то. Майката се нервира, нервира се и то. Каквото чувства майката – тъга, болка, страх, притеснение, го изживява и то. Ако майката не желае детето в утробата си и не го обича, то го чувства и психиката му се травмира, като тези травми го съпътстват цял живот. Обратното се случва, ако майката има святи чувства. Когато чувства радост, мир, любов за детето в себе си, тези чувства предава и на него по тайнствен начин, както това се случва с родените деца.Поради тази причина майката трябва да се моли много по време на бременността и да обича детето в утробата си, да гали корема си, да чете псалми, да пее тропари, накратко - да живее свят живот. Това е в нейна полза, жертва се и за ембриона, за да стане й детето по-свято, да получи още от самото начало святи основи. Виждате ли колко важен е въпросът за жената, носеща дете? Каква отговорност и каква чест!
Онова, което спасява и прави децата добри, е животът на родителите в къщи
Това, което спасява и прави добри децата, е животът на родителите в къщи. Родителите трябва да предадат себе си на любовта към Бога. Трябва да станем свети близо до децата си с тяхната благост, търпение и любов. Да въвеждаме всеки ден нов ред, да създаваме ново настроение, ентусиазъм и любов към децата. Радостта, която ще получат, светостта, която ще ги посети, ще им донесе Благодатта. За лошото поведение на децата са виновни родителите въобще. Не ги спасяват нито съветите, нито дисциплината, нито строгостта. Ако родителите не се освещават, правят голяма грешка и предават злото, което носят в себе си. Ако родителите не водят свят живот, ако не говорят с любов, дяволът мъчи родителите чрез реакциите на децата им. Любовта, единодушието, доброто разбирателство е това, което е нужно на децата. Това дава голяма защита и сигурност.
Поведението на децата има пряка връзка с духовното състояние на родителите. Когато децата са наранени от лошите отношения между родителите си, те губят сили и настроение да правят крачки напред. Душата на децата се изгражда лошо и е заплашена с всеки изминал момент да се разруши. Ще ви дам и два примера.
Бяха дошли две момичета при мен и едното имаше много сериозни проблеми и ме попитаха на какво се дължат. Казах им:
- Това е от къщи, от родителите ви.
И като „виждах“ едното от тях, казах му:
- Ти от майка си си наследила това.
- Да, обаче, - казва тя - родителите ни са направо съвършени. Те са християни, изповядват се, причастяват се и може да се каже, че живяхме, спазвайки религиозните правила. Освен ... ако не е виновна религията - ми отговаря тя.
Казвам им:
- Въобще не ви вярвам. Аз само една планина виждам, родителите ви не живеят в благодатта на Христос.
На моите думи другата отговори:
- Виж, Мария, правилно казва старецът, има право. Родителите ни имат духовник, ходят на изповед, взимат свето Причастие, да ... но имахме ли мир вкъщи? Баща ми непрекъснато се заяждаше с майка. Ту единият не искаше да яде, а ту другият не искаше да отидат заедно някъде. Така че старецът има право.
- Как се казва баща ти? - питам я.
Каза ми.
- Как се казва майка ти?
Каза ми.
- Е, казвам, с майка ти въобще не се разбираш, това е, което усещаш вътрешно.
Чуйте ме сега. Когато ми казваха името, виждах бащата, виждах душата му. В момента, в който ми казваха името на майката, виждах майката и виждах как вижда дъщерята майка си.
Един друг ден дойде майка с едната си дъщеря и ме посетиха. Беше притеснена. Плачеше, стенейки. Чувстваше се много нещастна.
Чуйте ме сега. Когато ми казваха името, виждах бащата, виждах душата му. В момента, в който ми казваха името на майката, виждах майката и виждах как вижда дъщерята майка си.
Един друг ден дойде майка с едната си дъщеря и ме посетиха. Беше притеснена. Плачеше, стенейки. Чувстваше се много нещастна.
- Отчаяна съм заради голямата си дъщеря, която изгони мъжа си от къщи и ни заблуждаваше, говорейки много лъжи.
- Какви лъжи? - я питам.
- Изгони мъжа си от къщи и не ни каза нищо. Питахме я по телефона „Какво прави Стелиос?“. „Добре е, ни отговаряше, сега отиде да купи вестник“. Всеки път намираше някакъв предлог, за да не се усъмним в нищо. Това продължи две години. Криеше от нас, че го е изгонила. Преди дни го научихме от самия него, който срещнахме случайно.
И така й казах:
- Ти си виновна. Ти и мъжът ти. И повече ти.
- Аз! Аз, която обичах толкова много децата си, аз която не излизах от кухнята, аз която нямах личен живот, аз която ги водих при Бога и в църквата, аз която ги съветвах за добро. Как така съм виновна аз?
- Какви лъжи? - я питам.
- Изгони мъжа си от къщи и не ни каза нищо. Питахме я по телефона „Какво прави Стелиос?“. „Добре е, ни отговаряше, сега отиде да купи вестник“. Всеки път намираше някакъв предлог, за да не се усъмним в нищо. Това продължи две години. Криеше от нас, че го е изгонила. Преди дни го научихме от самия него, който срещнахме случайно.
И така й казах:
- Ти си виновна. Ти и мъжът ти. И повече ти.
- Аз! Аз, която обичах толкова много децата си, аз която не излизах от кухнята, аз която нямах личен живот, аз която ги водих при Бога и в църквата, аз която ги съветвах за добро. Как така съм виновна аз?
Обърнах се към другата дъщеря, която присъстваше там:
- Ти какво мислиш?
- Да, майко, има право старецът, никога, ама никога не ни се услади хлябът вкъщи от караниците, които имахте цял живот с татко.
- Да, майко, има право старецът, никога, ама никога не ни се услади хлябът вкъщи от караниците, които имахте цял живот с татко.
- Виждаш ли, че имам право? Вие сте виновни, вие травмирате децата. Те не са виновни, носят обаче последиците.
Създава се едно душевно състояние, по вина на родителите, което оставя следи вътре в децата за цял живот. Тяхното поведение в живота, впоследствие, връзките им с другите хора са пряко зависими от преживяванията, които са имали в детските си години. Растат, образоват се, но дълбоко в себе си не се променят. Това се вижда и в най-малките прояви в живота. Например, усещаш лакомство, искаш да ядеш. Вземаш и се наяждаш, виждаш нещо друго, искаш го и него, искаш и друго. Чувстваш, че си гладен, че ако не ядеш, обхваща те един глад, една изнервеност. Страх те е, че ще отслабнеш. Това е психологично явление, което има обяснение. Може да кажем, че не си познал баща, че не си познал майка, че си бил изоставен и гладен, беден и слаб. Това от духовна гледна точка се проявява рефлективно като слабост на тялото.
Семейството носи голяма част от отговорността за духовното състояние на човека. За да се освободят децата от различни вътрешни проблеми, не са достатъчни съветите, принужденията, логиката и заплахите. По-скоро става по-лошо. Поправянето става с освещаването на родителите. Станете свети и няма да имате никакви проблеми с децата си. Светостта на родителите освобождава децата от проблемите. Децата искат близо до себе си хора свети, с много любов, които няма да ги плашат, нито ще се ограничават до едното поучаване, а ще дават свят пример и ще се молят. Вие родителите да се молите тихо и с ръцете, издигнати нагоре към Христос, да прегръщате мистично децата си. Когато те са непослушни, да вземате педагогически мерки, но да не ги насилвате. Основно се молете.
Много пъти родителите и главно майката, нараняват децата заради непослушанието им и им се карат прекомерно. Тогава детето се наранява. Дори да не му се скараш външно, а вътрешно му се скараш и се възмущаваш или го погледнеш накриво, детето го усеща. Мисли, че майка му не го обича. Пита майка си:
- Обичаш ли ме майко?
- Да, детенцето ми.
- Да, детенцето ми.
Но това не убеждава. То е вече наранено. Майката го обича, след това ще го погали, но то ще се отдръпне назад. Не приема милувки, мисли си, че това е преструвка, защото е наранено.
Прекомерната загриженост прави децата незрели
Нещо друго, което наранява децата, представлява прекомерната загриженост, т.е. прекомерните грижи, прекомерната тревога и притеснение на родителите. Чуйте един случай.
Една майка ми се оплакваше, че детето й пет години не е било послушно. Казвах й: „Ти си виновна“, но тя не го разбираше. Един път отидохме с тази майка на разходка покрай морето с колата й. С нея беше и детето. След малко малкият се измъкна от ръката й и изтича към морето. Имаше освен това една купчина от пясък и от задната му страна внезапно се простираше морето. Майката се притесни, беше готова да извика, да изтича, тъй като видя малкият на върха на купчината, с протегнати ръце да се опита да се задържи. Аз я успокоих, казах й, обърнах се с гръб към детето и с периферното си зрение следях. Когато малкият се отчая да предизвиква майка си, малко по малко слезе спокоен и се приближи до нас. Това беше! Тогава майка му получи урок за правилно възпитание.
Една друга майка се оплакваше от единствения си син, че е капризен и не ядеше всичко, и главно кисело мляко. Малкият беше приблизително три годишен и мъчеше майка си ежедневно. Казвам й:
- Ще направиш следното. Ще изпразниш хладилника от всякакво ядене. Ще го напълниш с определено количество кисело мляко. Ще се измъчите и родителите за няколко дни. Като дойде време за хранене ще дадеш на Петрос кисело мляко. Няма да го изяде. Вечерта по същия начин, на другия ден отново. Е, след това ще огладнее, все нещо ще опита. Ще плаче, ще вика. Ще търпите. След това ще яде с удоволствие.
Една майка ми се оплакваше, че детето й пет години не е било послушно. Казвах й: „Ти си виновна“, но тя не го разбираше. Един път отидохме с тази майка на разходка покрай морето с колата й. С нея беше и детето. След малко малкият се измъкна от ръката й и изтича към морето. Имаше освен това една купчина от пясък и от задната му страна внезапно се простираше морето. Майката се притесни, беше готова да извика, да изтича, тъй като видя малкият на върха на купчината, с протегнати ръце да се опита да се задържи. Аз я успокоих, казах й, обърнах се с гръб към детето и с периферното си зрение следях. Когато малкият се отчая да предизвиква майка си, малко по малко слезе спокоен и се приближи до нас. Това беше! Тогава майка му получи урок за правилно възпитание.
Една друга майка се оплакваше от единствения си син, че е капризен и не ядеше всичко, и главно кисело мляко. Малкият беше приблизително три годишен и мъчеше майка си ежедневно. Казвам й:
- Ще направиш следното. Ще изпразниш хладилника от всякакво ядене. Ще го напълниш с определено количество кисело мляко. Ще се измъчите и родителите за няколко дни. Като дойде време за хранене ще дадеш на Петрос кисело мляко. Няма да го изяде. Вечерта по същия начин, на другия ден отново. Е, след това ще огладнее, все нещо ще опита. Ще плаче, ще вика. Ще търпите. След това ще яде с удоволствие.
Така стана и киселото мляко се превърна в най-доброто ядене за Петро.
Това не е трудно. Много майки обаче не успяват и възпитават неправилно децата си. Майки, които бдят над децата си постоянно и ги притискат, т.е. прекомерно се грижат за тях, не успяват в своето възпитание. Трябва да оставиш детето само да се заинтересува за своя напредък. Тогава ще успееш. Когато бдиш постоянно над тях, децата реагират. Отпускат се, стават мекушави и обикновено не успяват в живота. Това е един вид прекомерна загриженост, което прави децата незрели.
Преди няколко дни дойде отчаяна една майка поради постоянните неуспехи на сина си на приемните изпити в университета. Отличен ученик в основното училище, отличен ученик в средното училище и отличен ученик в гимназията. По-нататък следват неуспехи, безразличие на детето, странни реакции.
- Ти си виновна, - й казвам на майката - а си и образована! Какво трябваше да направи детето? Натиск, натиск, натиск през всички години - да си пръв, да не ни посрамиш, да се издигнеш в обществото ... Сега се предаде, не иска нищо. Да спреш този натиск и прекомерна загриженост и ще видиш, че тогава детето ще се уравновеси. Тогава ще пристъпи напред, когато го оставиш свободно.
Детето се нуждае до себе си от хора, молещи се горещо
Детето иска да вижда до себе си хора, които се молят горещо. Не трябва за майката да е достатъчна осезаемата милувка на детето си, но да дава и милувката на молитвата. Детето чувства в дълбочината на душата си духовната милувка, която тайно изпраща майка му и е привлечено от нея. Чувства сигурност, когато майка му с постоянна, настоятелна и гореща молитва обгръща детето си по един мистичен начин и го освобождава от това, което го стяга.
Детето иска да вижда до себе си хора, които се молят горещо. Не трябва за майката да е достатъчна осезаемата милувка на детето си, но да дава и милувката на молитвата. Детето чувства в дълбочината на душата си духовната милувка, която тайно изпраща майка му и е привлечено от нея. Чувства сигурност, когато майка му с постоянна, настоятелна и гореща молитва обгръща детето си по един мистичен начин и го освобождава от това, което го стяга.
Майките могат да се притесняват, да съветват, да говорят много, но не се научиха да се молят. Многото съвети и напътствия са нещо лошо. Не говорете много на децата си. Думите кънтят в ушите, а молитвата отива в сърцето. Молитва е нужна, с вяра без притеснение, но и с добър пример.
Един ден дойде тук в манастира една майка, която беше отчаяна за сина си Георги. Бил много объркан. Прибирал се късно вечер с лоши компании. Състоянието му всеки ден се влошавало. Майката бе напрегната и плачеше.
Казвам й:
- Нищо, ни дума ни стон да не изричаш, а само молитва.
Определихме към десет и петнадесет вечерта общ част за молитва. Казах й да не говори и да остави сина си да излиза, по което време иска, да не пита, „в колко часа се прибра“ и пр., но да казва следното с много любов: „Яж, Георги, детето ми, в хладилника сме ти оставили ядене“. И да не му говори нищо друго. Въобще да се отнася с него с любов и да не оставя молитвата.
Определихме към десет и петнадесет вечерта общ част за молитва. Казах й да не говори и да остави сина си да излиза, по което време иска, да не пита, „в колко часа се прибра“ и пр., но да казва следното с много любов: „Яж, Георги, детето ми, в хладилника сме ти оставили ядене“. И да не му говори нищо друго. Въобще да се отнася с него с любов и да не оставя молитвата.
Майката започна да прилага каквото й казах, след което минаха около двадесетина дни и й казва:
- Майко защо не ми говориш?
- Георги, детето ми, аз ли не ти говоря?
- Майко, ти ми се сърдиш за нещо. Не ми говориш.
- Чудно нещо е това което ми говориш Георги, детето ми. Как така не ти говоря? Ето, сега не ти ли говоря? Какво искаш да ти кажа?
- Георги, детето ми, аз ли не ти говоря?
- Майко, ти ми се сърдиш за нещо. Не ми говориш.
- Чудно нещо е това което ми говориш Георги, детето ми. Как така не ти говоря? Ето, сега не ти ли говоря? Какво искаш да ти кажа?
И Георги не й отговори. След това дойде в манастира майката и ми каза:
- Отче, какво беше това, което ми каза детето?
- Нашият метод даде резултат!
- Кой метод?
- Това, че ви казах да не му говорите, а само да се молите тайно и че детето ще се съвземе.
- Мислите ли, че това е причината?
- Това е ти казвам. Иска да му правиш забележка “къде беше, какво прави“. И той да вика, да реагира и да идва още по-късно.
- Ама че работа, - ми казва. Какви тайнства се крият!
- Разбра ли? След като самото положение на нещата говори. Той те измъчваше, защото искаше да му се караш, да прави номерата си. Не му се караш, притеснява се. Вместо да се притесняваш ти когато той върши неговите си неща, сега когато ти не се притесняваш и показваш безразличие, той се притеснява.
- Нашият метод даде резултат!
- Кой метод?
- Това, че ви казах да не му говорите, а само да се молите тайно и че детето ще се съвземе.
- Мислите ли, че това е причината?
- Това е ти казвам. Иска да му правиш забележка “къде беше, какво прави“. И той да вика, да реагира и да идва още по-късно.
- Ама че работа, - ми казва. Какви тайнства се крият!
- Разбра ли? След като самото положение на нещата говори. Той те измъчваше, защото искаше да му се караш, да прави номерата си. Не му се караш, притеснява се. Вместо да се притесняваш ти когато той върши неговите си неща, сега когато ти не се притесняваш и показваш безразличие, той се притеснява.
Един ден Георги съобщи на родителите си, че заминава, оставя работата си и отива в Канада. Казал и на началника си: „Тръгвам, намери друг да ме замести на работата“. Аз между другото казах на родителите:
- Ние ще се молим.
-Да, но той е готов ... ще го удавя! - Казва бащата.
- Не го закачай, - му казвам.
- Да, но детето ни заминава, отче!
- Ние ще се молим.
-Да, но той е готов ... ще го удавя! - Казва бащата.
- Не го закачай, - му казвам.
- Да, но детето ни заминава, отче!
Казвам:
- Нека да тръгва. Вие се отдайте на молитва и аз заедно с вас.
След два- три дни беше неделя. Рано сутринта Георги им казва:
- Аз тръгвам, отивам с приятелите си.
- Добре, както искаш, - му казват.
След два- три дни беше неделя. Рано сутринта Георги им казва:
- Аз тръгвам, отивам с приятелите си.
- Добре, както искаш, - му казват.
Тръгна. Взе приятелите си, две девойки и две момчета, нае една кола и тръгна за Халкида. Обиколиха насам натам ... След това отидоха на Св. Йоаннис Руски и от там потеглиха за Мантуди, Св. Анна, след това за Василика. Отидоха, окъпаха се в бяло море, ядоха, пиха и се веселиха. След това поеха пътя за връщане. Беше се свечерило. Георги караше. Там, на Св. Анна, колата се удря в основата на една къща. Смачкаха я. Какво да правят сега? Потеглиха бавно бавно и я докараха в Атина.
Пристигна рано сутринта, още по тъмно в къщи. Родителите му не му казаха нищо. Той легна и заспа. След като се събуди каза:
- Татко това и това стана ... Сега трябва да поправим колата. Това струва доста пари.
Казва му:
- Детето ми, ти знаеш. Аз имам дългове, трябва да се грижа и за сестрите ти ... Какво ще стане с нас?
-Какво да направя, татко?
- Каквото решиш прави. Ти си голям, имаш глава на раменете си. Ходи до Канада да спечелиш пари, ето ...
- Не мога, - му казва. Трябва да я поправим сега.
- Не знам, - му казва. Виж какво ще направиш.
И така виждайки баща си по този начин, тръгна. Отиде, намери началника си. Казва:
- Началник, това и това ми се случи. Няма да тръгна. Не вземай друг.
Той му казва:
- Добре, добре, моето момче.
- Да, но ми трябват пари.
- Да, но ти искаш да заминеш. Трябва баща ти да ми подпише.
- Аз ще ти подпиша. Баща ми не се бърка. Каза ми го. Аз ще работя и ще ти ги дам.
- Да, но ти искаш да заминеш. Трябва баща ти да ми подпише.
- Аз ще ти подпиша. Баща ми не се бърка. Каза ми го. Аз ще работя и ще ти ги дам.
Не е ли Божие чудо това? Когато майката дойде отново, й казах:
- Сполучи начинът, по който се справихме със ситуацията и молитвата ни бе чута от Господ. И нещастието беше от Господ и сега детето ще остане в къщи и ще се вразуми.
Така ще стане с молитвата ни. Стана чудо. Постиха, молиха се родителите, мълчаха и успяха. След време дойде детето и ме потърси, без да му каже за мен никой от родителите му. Георги стана много добър и в момента е във въздушните сили. И създаде хубаво семейство.
(следва)
(следва)
