Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (72 Votes)

πορφύριοςНа 2 декември Църквата чества паметта на новопрославения светец преп. Порфирий Светогорец или както е известен според мястото на своето подвизаване на Света гора – Кавсокаливит († 1991 г.). Той бе канонизиран през 2013 г. от Константинополската Вселенска патриаршия, но негови икони и стенописи в църкви и манастири имаше далеч преди официалната му канонизация. Старецът Порфирий, редом със св. Паисий Светогорец, са най-известните съвременни гръцки светци, чиято молитвена помощ търсят хора от целия свят. В България старецът Порфирий също е много почитан, макар че все още няма храм на негово име. През последните две години все повече българи отиват в този ден в неговия манастир, северно от Атина, за да почетат светеца на неговия празник.

Преп. Порфирий прекарва по-голямата част от живота си в центъра на гръцката столица, служейки в болничния параклис на Атинската болница – в квартал, известен с множеството си публични домове, наркомански средища и бездомници. В тази коренно различна от светогорската исихия среда Бог прославя Своя угодник с дар на чудотворство, прозорливост и редица други харизми, които рядко се събират в един човек. Преп. Порфирий обича безрезервно и безусловно хората, независимо от моралния им облик. Общува непринудено с проститутки и наркомани, без да ги презира от висотата на своята харизматичност и духовна чистота, както е с всички истински светци. Запазен е споменът за водосвета, който извършва на Богоявление в един публичен дом, скандализирайки по този начин благочестивите вярващи. Той обаче им отвръща: Аз не дойдох да осветя мястото, а хората! В резултат, не по-малко шокираните момичета започват да търсят общуване с благия духовник и изоставят порочния си път.

Към стареца Порфирий са се обръщали за помощ хиляди хора – по телефона, с писма или лично. Нерядко той се явява на свои духовни чеда, помагайки им в критични ситуации, а и просто, когато те имат нужда да укрепят вярата си. Бесовете му се подчиняват и освобождават обладани хора, стотици нелечимо болни са излекувани по неговите молитви приживе и след смъртта му. Старецът Порфирий е не само прозорливец – Бог му открива тайните на миналото и бъдещото, но притежава и редкия дар да вижда с духовното си зрение състава на земята, ландшафта на отдалечени с километри територии и др. За него старецът Паисий е казвал, че Бог дава на Църквата си такъв светец веднъж на няколкостотин години.

porfirios kafsokalyvitis10Старецът Порфирий поставя началато на един женски манастир, исихастирио в с. Милеси, недалеч от Атина. Малката килия, където е приемал хилядите си посетители, може да бъде посетена и днес. Над леглото му стои постоянно запалено огромно кандило, откъдето вярващите вземат елей за благословение. В последната година от живота си старецът е толкова зле, полусляп, че не може да се вдигне от леглото си, но хората продължават да прииждат – стигало им е да се наведат, да целунат ръката му и да прошепнат на ухото му своя проблем.

Старецът никого не презира, никой проблем не отхвърля като маловажен щом душата на човека е разстроена от него. Той рядко обаче разговаря с хората по духовни въпроси, понеже тези, които го посещават, в огромната си част търсят от него изцерение, помощ за разрешаване на семейни проблеми, изход от житейски безизходици. Още по-рядко коментира проблемите, разделящи църковното общество, тъй като мнозина са искали да го привлекат „в своя лагер“, за да използват авторитета му в „църковните битки“. На изкушените от зилотизма светогорски монаси е казвал: „Ако живееш в света, то следвай този стил, по който там живее Църквата. Не внасяй смущения сред народа. Ако искаш да се подвизаваш на Света гора, тогава следвай стария стил“. Това е дразнело много старокалендарците, които не са намирали в него съмишленик в неразумната си ревност. На всички уговорки да излезе в разкол и да започне да изобличава официалната Църква, той отговаря: „За себе си аз съм решил: по-добре да се заблуждавам в Църквата, отколкото да я напусна“. Като истински последовател на Христос, познал величието и добросърдечието на Бога, старецът Порфирий гледа на всички като на Божии чеда, всички обича, никого не връща заради едни или други негови възгледи и недостатъци. 

„Не ми правете икони, – казва приживе старецът Порфирий – но който ме носи в сърцето си, аз ще съм близо до него всеки ден“.

По молитвите на св. Порфирий Бог да помилва всички ни!

Тропар, гл. 1: 

Да почетем, вярващи, рожбата на Евбея, гордостта на всички гърци, посветения в богословието и истинския Христов приятел Порфирий, изпълнения с дарби от дете. Защото той избавя бесноватите и изцелява болните, които с вяра викат: слава на Този, Който ти даде сила; слава на Този, Който те освети; слава на Този, Който чрез тебе дава изцеление на всички.

Тропар, гл. 5 гл., подобен „Собезначальное Слово“: 

Като награда за трудовете и благочестивия живот Господ свише ти даде, Порфирие, благодат мъдро да предузнаваш бъдното; свещено цвете на Евбея, ти от Атон тайнствено се пресади в градините на безкрайната слава, за да се молиш на Христос за тези, които те възхваляват.

Чуйте как св. Порфирий слави Бога:


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wrdq9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.