Лишените от какъвто и да било смисъл спорове около това дали баташката църква-костница да бъде действащ храм или не за пореден път показват дълбокото неразбиране на голяма част от българското общество, що е то християнство.

При положение, че жертвите на баташкото клане вече са обявени за мъченици и са канонизирани, следва, че именно там, където са положени техните кости (мощи!), е редно да се извършва св. Литургия, което ще рече - да се принася безкръвната Жертва - центърът и смисълът не просто и само на литургията, но на Църквата и на самия християнски живот.

Аргументите, че даден храм - обявен за културно наследство (sic!) - не бива да бъде действащ, са чисто и просто светски, бих казал - останки от комунистическия начин на световъзприемане, за което Църквата беше нещо като "историческа даденост", "необходимо зло". Това, повтарям, единствено означава, че християнството в България се възприема "музейно", като "културна традиция", тоест не като християнство, не като живот, не като стремеж към Христос. Християнството се превръща в подобие на народните занаяти, в нещо като шевица върху държавния герб.

- Митрополит Гавриил, какво трябва да си пожелаем на Възкресение Христово? И защо е добре да си занесем огъня от запалената свещ в нощта на Възкресение вкъщи?

- Да възрастваме евангелските добродетели в нашите души, да възкресяваме у себе си вярата в Господ Иисус Христос, в Неговото всемогъщество, в Неговата божествена любов към нас хората, заради която Той е станал Човек, страдал и приел кръстна смърт, за да възкреси у нас Божия образ и подобие, за да ни отвори духовния рай тук на земята и вечния рай на небето - там, където няма нито болка, ни печал, ни въздишка, но живот безкраен с Господ, с праведниците и със светите ангели. Символ на тази Божествена любов и чистота е горящата църковна свещ, чийто огън е взет от благодатта на светата Литургия, а в последните години това е Благодатният огън, донесен от светия гроб Господен в Йерусалим.

Разбира се, че има рискове при службите на открито. Изложени сме на различни влияния – от климатично и човешко естество например. Може да ни напече слънцето, може да ни навали дъжд и сняг, може да ни отвее вятърът, въпросът е да устоим на атмосферните особености, нали така. От друга страна човешкият фактор е не по-малко разсейващ и удивителен, едни хора са като прекалено силно слънце, други са като леден дъжд, трети са като виелица, става въпрос за всички онези, на които им се струва причудливо и странно нашето богослужение навън на площада.

Така например на “минаването под масата” една жена доведе със себе си кученцето и заедно “минаха под масата”. За здраве, разбира се. Свещеникът й каза, че това, което върши, е неприемливо и нередно, животното няма място в храма, камо ли под плащаницата Христова. “А, отговори му смело жената, то толкова нередности има в църквата, вие за моето куче се хванахте.” Край на разговора. И да й казваш, че това е съвет към нея самата, и да я убеждаваш, че си вреди, не очаквай разбиране. И това са нормалните граждани на Родината ни, средностатистическите един вид, “минаващите под масата”. Православните практики “за здраве” очакват своя съставител и издател.

Велика събота е необичаен ден в богослужебно отношение. Предполага се, че през този ден човек трябва да прекара по-дълго време в Храма, близо до него. А в същото време, колкото и да е странно, се получава обратното. Защото това е ден на голяма суетня, когато хората от ранни зори чакат кога ще бъдат осветени техните козунаци и яйца (руска традиция - освещаване на кошници с яйца, куличи и вино след пасхалната служба, бел. прев.). А Църквата при все това следва своя календар. Какво обаче трябва да вършим през този ден, отдавна е забравено. А този ден е бил преди всичко ден за кръщение, за приемане на нови членове в Църквата.

Службата през този ден е дълга, затова и започва рано, но днес това се върши, за да остане повече време за желаещите да осветят своите яйца и козунаци. Литургията се проточва дълго, четат се множество т.нар. паремии - текстове от Стария Завет, чиято главна тема е водата, очистването и обновяването чрез водата. Смисълът на тези четения е да образова кръщаващите се хора, които се присъединяват към Църквата в навечерието на Пасха.

- Отец Добромире, паника обхваща българите за това, че тази година Разпети петък се пада на 13-и. Окултисти и магове плашат с потопи, земетресения и черна магия за смърт. Други свързват това с фаталната 2012 г., когато според календара на маите трябва да настъпи краят на света. Трябва ли да търсим нещо съдбоносно в това съвпадение?

- По никакъв начин не трябва да изпитваме страх от твърденията на някои необразовани и мистично настроени хора, които се опитват да заблудят обществото, като предричат апокалиптична картина за край на света. От историята знаем, че в определени периоди от време такива гласове се издигат, но ние нямаме основание да се страхуваме. В Свещеното писание, когато апостолите питат Христос за края на света, Той им отговаря с думите: “А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец” (Мат 24:36). В свещените текстове съществува изобличение срещу тези магове, окултисти и нумеролози. В книга Второзаконие се казва: “Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (Втор. 18:10-12). Господните думи са ясни и единствено от нас зависи, на кого ще вярваме. Нека не се невротизираме допълнително, достатъчно трудно живее съвременният човек.