- Вие не обичате да Ви казваме "Ваше Високопреосвещенство", затова се обръщам така: отец Николай, символ на какво би трябвало да е Църквата днес за нас, обикновените вярващи?

- Мисля, че Църквата не трябва да символизира, а да бъде. Да бъдеш е нещо много по-дълбоко от това да символизираш нещо.

- Някъде пишете, че Църквата е прегръдка или поне би трябвало да бъде.

- Ако не милва, ако не е прегръдка, тя не е Църква, а бич, закон, присъда, заплаха, една излишна структура. Смятам, че една такава организация няма голяма връзка с истината. Църквата извежда истинския човек, който се крие в душата ни, и го възкресява, просветлява, освобождава, явява. Това е велико нещо! Ще го кажа по друг начин: представете си света не с разума си, а с вашите чувства. Представете си, че сте в прегръдката на Бога, че има Бог, Който дава Себе Си на човека - нима това не е велико? Нима можеш да си тръгнеш от този свят, без да си изпитал това поне за миг? Удивително е да преживееш този опит. Рационализмът в нашия живот обаче ни забранява това и тогава възниква усещането, че Църквата е нещо твърде формално, фалшиво, с много недостатъци. Ходих в едно училище, за да изнеса беседа. Децата след това ме помолиха да поговорим, получи се хубава дискусия. Едно дете зададе следния въпрос:

Явлението на Твоята мощ
променя внезапно земята.
Просветват във тъмната нощ
на вярата свята благата.
Смирен, с водата облят,
Създател един и Прекрасен,
земята променя във свят
със чудна и нова украса.

Снимка: Стефка Борисова

Тропар, глас 1

Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи,

се разкри поклонението на Светата Троица,

защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе,

като Те нарече възлюбен Син,

а Духът във вид на гълъб

потвърди верността на думите.

Слава на Тебе, Христе Боже,

Който се яви и просвети света.

Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Троическое явися поклонение: Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сина именуя, и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение. Явлейся, Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе.

Кондак, глас 4

Явил си се днес на вселената

и Твоята светлина, Господи,

се отрази върху нас,                                                                                                                      

които разумно Те възпяваме:

Дошъл си и си се явил Ти,                                                                                                

непристъпната Светлина.

Явился еси днесь вселенней, и свет Твой, Господи, знаменася на нас, в разуме поющих Тя: пришел еси и явился еси, Свет неприступный.

Превод от гръцкия оригинал: Иван Димитров

Турски министър направи впечатляващо изказване пред партийна конференция на Женската организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието: „Християнството вече не е религия, а само култура. Искат в това да превърнат и исляма!”.

Впечатляват основно две неща:

1. Един министър, политическа личност в светска страна (такава е Турция и затова я подкрепяме да стане член на Европейския съюз, нали?), прави ангажиращо изказване по важен въпрос на религията. Какъвто и да го обявим, човекът наистина заема позиция. Министърът не личи да е прохристиянски настроен, но казва нещо, което за съжаление е вярно: днес мнозинството от така наричащите се християни (православни, католици, протестанти) по света не изповядват вярата, към която в определени случаи заявяват, че принадлежат. Макар все още да продължават да практикуват някои „елементи” на християнската религия като, най-често, присъствие (чинно) на погребения и панихиди, по-рядко на кръщенки и сватби; в български контекст у нас и по света почти задължително сядат на постно ядене на Бъдни вечер и прочие подробности. Но ако ги попита някой за вярата им, в много голям процент (като на избори в комунистическо време) не могат да кажат нищо, а всъщност и не ги интересува. Те са „над тия неща”.

В големите вериги магазини, особено в Кауфланд, всички ние отиваме, за да пазаруваме много, за да напазаруваме поне за няколко дни. Особено около празниците.

Видях ги на опашката пред мен – баща и пет-шест годишната му дъщеричка. Той беше взел няколко глави лук в прозрачно пликче, в него имаше още един хляб и една кофичка кисело мляко. Толкова.

Момиченцето разглеждаше шоколадите, бисквитите, джуджетата, дядоколедите около касата. Доближаваше до тях личицето си и някак изведнъж го отдръпваше. Понякога докосваше с пръстче някое от тях и пак така рязко, внезапно оттегляше ръка. Беше отдадена, абсолютно отдадена на тези лакомства, бисквити, шоколади, обвити в толкова примамливи! опаковки.