Процесите на социална промяна в България днес са в пряка зависимост от дейността на различните институции и умението им да осъществяват своите функции и задачи самостоятелно и преди всичко във взаимодействие и координиране с останалите. Сред многобройните институции в държавата Българската армия и Българската православна църква заемат особено място.

Българската армия в мирно време има като главна задача да възпира авантюристичните и агресивни намерения, а във военно време – да отбранява териториалната цялост на страната. В създалите се нови политически реалности на членство на България в Северноатлантическия алианс и при нарастващия световен тероризъм пред Българската армия стоят и редица мироопазващи задачи в съответствие с интеграционните ангажименти, които е поела държавата.

С две думи казано: трудна работа. Не че работата е толкова трудна, но когато няма резултати и нищо не произлиза от такива комисии, обикновено така обобщаваме.

През последните години се нагледахме на... липсата на резултати на множество синодни комисии. Те се съставят по сериозни въпроси, но за съжаление отношението към завършване на работата на комисията с някакъв резултат е в значителна степен несериозно. Спомняте ли си резултати от комисиите за поведението на този или онзи епископ, станал скандално известен пред цял народ с деянията си? Или за някакви монаси, които били такива или онакива, но... няма решение по нито един от въпросните случаи.

В последните 1-2 месеца отново две комисии показаха правилността на наблюдението: ако искаш една работа да не се свърши, повери я на комисия!

Завършилият наскоро Архиерейски събор на Руската православна църква се оказа по-интересен, отколкото предишните. Три теми привлякоха вниманието: възобновените разговори за „ритуалното убийство“ на царското семейство, писмото на Филарет (Денисенко) от Украйна и речта на президента Путин. Съборът може и да изглежда като успех за патриарх Кирил, но на практика ситуацията е по-сложна: в отношенията и с архиереите, и с държавата, и с другите поместни църкви проблемите са повече от постиженията.

Проведеният миналата седмица Архиерейски събор е най-големият по брой на участници в историята на Руската православна църква. Днес в състава му влизат 386 епископи и макар че 30 от тях (основно от Украйна) не дойдоха на събора, това не променя общата статистика.

В официалните документи се посочва, че съборът се провежда през есента на 2017 г. във връзка с честването на 100-годишнината на Поместния събор от 1917-1918 г., най-значимия събор в историята на Руската църква. Но налице е смесване на акцентите и това красноречиво свидетелства за промените, които са станали в църковното съзнание за изминалите 100 години. Ако съборът от 1917-1918 г. е бил поместен, т. е. в него са взели участие не само епископи, но и свещеници и миряни, то сегашният събор не е поместен, а архиерейски и в него участват само епископи. Въпросът за провеждането на поместен събор дори не беше обсъждан.

Днес ръководството на Църквата е съсредоточено в ръцете на епископите – това е принципната позиция на патриарх Кирил. По негово време беше създадена стриктна йерархична вертикална структура, на чийто връх се намират патриархът и постоянните членове на Св. Синод.

В колонката си от миналата седмица Деян Енев разказва една интригуваща и загадъчна среща между монах отшелник и един светски човек, прочул се с дара си на лечителство и прозорливост. Монахът също бил получил този дар след усилена аскеза. Затова той малко се усъмнил в обущаря, малко го укорил, може би дори малко му завидял – възможно ли е да получи такъв дар без да води аскетичен живот, дали няма нещо съмнително, дали не е самозванец? Човекът бил обикновен обущар, бил смирен и честен, но животът му не се отличавал с нищо необикновено. Отшелникът направо го попитал как е получил този дар.

– Едно-единствено нещо има, което може би ми е признато за заслуга на небето…

Отшелникът се приближил и обущарят му прошепнал нещо на ухото. Така завършва разказът. Не се казва какво му е прошепнал, каква е тайната му. Точно това е интригуващото и тайнственото. Каква ли ще да е тайната на обущаря? С какво ли е заслужил да получи дара на прозорливостта и лечителството от Бога? Умът ни гадае, търси отговор. Недоумяваме, предполагаме, тълкуваме.

За пръв път учени ще имат достъп до ценни ръкописи от архива на манастира „Св. Георги Зограф“ на п-в Света гора в Гърция. Това става възможно заради проект за дигитализацията му, по който работят БАН и Софийският университет.

Началото е заредено с ентусиазъм и от двете страни, последван от продължило над година проучване на участниците, преодоляване на недоверието и стопяване на ледовете на чаша чай и бисквити.

Преди осем години така започва един от най-интересните и мащабни проекти в науката и архивите, който се случва и в момента – за дигитализацията на ръкописите и документите в Зографския манастир на Света гора от учени в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАН и Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ) на Българската Патриаршия. С тяхна помощ от библиотеката изникват неочаквани съкровища – стотици документи от Османската империя, рецепти за ястия и мехлеми от преди векове, безценният за българската история пряк достъп до документи, запазили живо присъствието на големи личности – св. патриарх Евтимий, преп. Паисий Хилендарски, св. цар Петър и още много други, включително и ръкописи на японски език от края на 19 в.

В края на октомври Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Зографската св. обител подписаха 10-годишно споразумение, в което акцентът е развитието на архива след неговата дигитализация. Първите договори за работа по проекта са от 2010 г., но само с отделни учени (и то лично между тях и манастира), докато се преодолее натрупаното междуинституционално недоверие. В началото много от тях работят на доброволни начала или със скромно подпомагане от университета, фонд „Научни изследвания“ и новоучредената фондация на обителта. Преди две години Софийският университет с неговия Университетски комплекс по хуманитаристика решиха да финансират няколко изследователски екипа, които да започнат обработването, изследването и публикуването на документи и ръкописи, които са част от архива на манастира на Атон. Общата стойност на проекта е около 50 000 лв. за 24 месеца.