За пръв път учени ще имат достъп до ценни ръкописи от архива на манастира „Св. Георги Зограф“ на п-в Света гора в Гърция. Това става възможно заради проект за дигитализацията му, по който работят БАН и Софийският университет.
Началото е заредено с ентусиазъм и от двете страни, последван от продължило над година проучване на участниците, преодоляване на недоверието и стопяване на ледовете на чаша чай и бисквити.
Преди осем години така започва един от най-интересните и мащабни проекти в науката и архивите, който се случва и в момента – за дигитализацията на ръкописите и документите в Зографския манастир на Света гора от учени в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАН и Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ) на Българската Патриаршия. С тяхна помощ от библиотеката изникват неочаквани съкровища – стотици документи от Османската империя, рецепти за ястия и мехлеми от преди векове, безценният за българската история пряк достъп до документи, запазили живо присъствието на големи личности – св. патриарх Евтимий, преп. Паисий Хилендарски, св. цар Петър и още много други, включително и ръкописи на японски език от края на 19 в.
В края на октомври Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Зографската св. обител подписаха 10-годишно споразумение, в което акцентът е развитието на архива след неговата дигитализация. Първите договори за работа по проекта са от 2010 г., но само с отделни учени (и то лично между тях и манастира), докато се преодолее натрупаното междуинституционално недоверие. В началото много от тях работят на доброволни начала или със скромно подпомагане от университета, фонд „Научни изследвания“ и новоучредената фондация на обителта. Преди две години Софийският университет с неговия Университетски комплекс по хуманитаристика решиха да финансират няколко изследователски екипа, които да започнат обработването, изследването и публикуването на документи и ръкописи, които са част от архива на манастира на Атон. Общата стойност на проекта е около 50 000 лв. за 24 месеца.
Причини за първоначалното недоверие
Преди около седем години отец Козма Поповски е студент в катедрата по кирилометодиевистика, когато разбира, че учени от Софийския университет, които току-що са завършили работата си по дигитализация на ръкописи в Рилския манастир, проявяват интерес към много по-мащабния архив на Зографския манастир. По същото време в обителта в Атон помощник-библиотекар става сравнително младият и образован отец Атанасий, който също смята, че книжовното и документалното ѝ богатство трябва да бъде съхранено и уредено с помощта на съвременните технологии. „Така се получи, че знаех за намеренията и на двете страни“ – разказва отец Козма, днес ефимерий (свещеник) на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и докторант към Кирило-Методиевския научен център към БАН.
Първата среща между учените и представителите на манастира обаче не завършва никак окуражаващо за някакви бъдещи съвместни действия, дори напротив. Причина за това е солидната доза недоверие от страна на монасите, може би с основание. Не само заради кражбата на оригинала на „История славянобългарска“ от Държавна сигурност през 80-те години на миналия век. Всъщност, по думите на отеца, тази случка стъпва на вече изградена „традиция“ през последните над сто и петдесет години в цяла Света гора: „Който проследи тази история, може да види как учени са взимали документи, плащали са някакви смешни пари, подвеждали са братствата, че документите ще бъдат върнати, и така множество ръкописи сега се намират в Москва, Виена, Лондон, Вашингтон“.
„Една от причините може би, за да злоупотребяват с гостоприемството на монасите, е високомерието. И става дума не само за българските, а и за световни учени: „Ние сме учените, вие нищо не разбирате, вие само ги пазите“, обобщава отец Козма. Подобно отношение естествено създава и немалка доза скептицизъм в монашеските среди. Затова и стопяването на ледовете отнема усилия и време от двете страни. „На чаша чай и бисквити“, по думите на отец Козма, двете страни водят дълги разговори, а опитът и вече изграденото доверие от работата на Рилския манастир служат като гаранция за учени като д-р Димитър Пеев и доц. Петко Петков. Те преподават в катедрата по кирило-методиевистика и в същото време работят на терен за дигитализацията на архива на славянските ръкописи.
Първенец в заснемането на архива на полустрова обаче е манастирът Хилендар, който още през 70-те години по инициатива на сърби в САЩ и негласното одобрение на правителството в Белград прави т. нар. Хилендарска стая в Държавния университет в Охайо (гр. Кълъмбъс – бел. ред.), САЩ. Там заснетите и документирани ръкописи са достъпни за учени от цял свят. Следвайки този пример, българските специалисти създават Зографската стая (вижте карето) в библиотеката на Софийския университет, където дигитализираните документи от манастира ще бъдат достъпни за учените. „В Славистиката в нашето съвремие мъжете са по-скоро малцинство, така че това е повече от добре дошло“, уточнява отец Козма с препратка към забраната за женско присъствие в Атон. „А ние помежду си и така се наричаме – учените, работещи по проекта – Зографското съдружие“.
Паралелно с дигитализацията манастирът предприема мащабни усилия в преоборудването на архива по най-съвременни технологични образци, за да запази и консервира оригиналите на вековните ръкописи и документи. Тъй като електричеството на Света гора е от генератор и непостоянно, това изисква прилагането на всякакви иновативни техники за създаване на идеален климат с минимална или дори без енергия – като например използването на специфични мазилки, подови покрития според особеностите на мястото, като монасите се допитват до световно признати учени. Оцелелите библиотеки от Второто българско царство до наши дни са едва две – тази в Хилендарския манастир и тази в Зографския. „Ние имаме малко запазени царски укази от това царство – освен че са малко, те са разпръснати и повечето не се намират в България“, разказва отец Козма. Той припомня, че в манастира има ръкописи от неговото основаване през 10 век до 30-те години на 20 век. „Това е непрекъсната ръкописна, славянска/българска езикова традиция в продължение на над десет века“, пояснява той. Освен прочутата „История славянобългарска“, писана от преп. Паисий Хилендарски, библиотеката съхранява и част от творчеството на св. патриарх Евтимий, както и на Григорий Цамблак.
Лингвистите също има какво да открият в архива. Той дава материал да се проследи еволюцията на българския език през вековете, развитието на диалектите, както и смесването им в обителта, където заедно живеят монаси от различни части на България. От ръкописите изникват и други любопитни подробности: освен богослужебни книги за ежедневна употреба има различни видове кондики (тип счетоводни книги), в които манастирът е отразявал контрола си върху имотите и имуществото, както и лични монашески дневници. „Това са тефтери с всякакви записки и исторически бележки. Няколко листа, където се записват случки от историята на обителта, както и световни събития и лични неща, като между тях има рецепти. Така разбираме какво ги е боляло братята преди няколко века – има рецепти за болен стомах, за крака, за различни видове мехлеми“, споделя отец Козма.
Уникални находки са шест ръкописа от 19 век на... японски език. Отец Козма разказва: „Може би сте чували за св. Николай Японски. Той отива като мисионер в Япония, научава японски и започва да проповядва. След като вижда, че мисията му се разраства, разбира, че се нуждае от помощници, пише на руския синод да подбере помощници, най-вече от монашеството, защото човек трябва да се отдаде. Брат от Зографския манастир, който е бил руснак, се отзовава на молбата, след което мисионерства в Япония, а после се връща, носейки тези ръкописи. Част от тях са превод на Евангелието на японски език, както и богослужебни книги. Те ще бъдат обработени от специалист-японист и също добавени в Зографската стая. Откритията сред османските документи могат да разклатят представата за безусловната власт на султана в Османската империя, така добре позната от учебниците ни по история. „Намираме документи, от които става ясно, че няколко султани заповядват едно и също нещо, докато зографските братя най-после го изпълнят, т. е. тези документи могат да разклатят вярата в абсолютната власт на османските владетели. Защото султанът е издал заповед, а братята я игнорират. И след пет години е издаден нов ферман: „Аз преди пет години наредих, нареждам пак“. Това споделя д-р Григор Бойков през смях. Той е османист, част от Историческия факултет на Софийския университет и един от трийсетината учени, ангажирани с проучване и дигитализация на архива.
Отношенията между християни и мюсюлмани и между централна власт и обителта са две теми, на които ученият тепърва ще търси отговор. Според него донякъде поведението на османската власт спрямо местното християнско население „прилича на кардиограма – с периоди на репресии и относително спокойно съжителство между двете конфесии“. Като казва още, че империята не си позволява изстъпления, подобни на кръстоносните, когато манастирът е опожарен, а монасите избити. „Когато водим дебати за характера на османската власт, хората си избират аргументи от двете крайности: „Знаеш ли ти колко народ е изклан?“. „А ти знаеш ли, че тези хора са покровителствани“. И двете твърдения в отделни случаи имат основания, но селективното използване единствено на едно от двете служи за обличането в дрехи на дадена пропагандна концепция. Реалността никога не е черно-бяла“, твърди османистът.
Основната цел след дигитализиране на архива според него е създаването на база от свързани индекси въз основа на метаданни от документите и ръкописите. Например, написвате 1465 г. и системата показва всички резултати от данни, свързани с манастира тогава, или всички документи, които по някакъв начин се отнасят към съответната година. Или запитвате системата откъде са дарителите в един от периодите и виждате резултата. Подобен тип база данни може да помогне на учените да си съставят картина не само на развитието на манастира през вековете, но и да си направят изводи за промените в българското стопанство по време на османското владичество. „Ние бихме могли да наблюдаваме процеси в развитие във времето: един и същ тип хора ли даряват през 15 или през 19 век, какво се случва през Възраждането, как се променят нещата при подема, когато например хаджи Вълчо от Банско спонсорира построяването на цяло крило в манастира. Може да си отговорим на въпроса какво мотивира различни хора през различни периоди да обдаряват обителта и да се вгледаме в нашето съвремие“, чертае перспективите Бойков.
В началото той очаквал да види стотина документа от османския период, впоследствие набъбнали до над 650, а засега имат около 850, но все още е възможно да се открият и още османски документи. Само за сравнение: в Рилския манастир има едва няколко десетки. Най-старият османски документ в Зографския манастир е от 1452 г., препис на султански ферман на Мехмед II, а последният е от 1911 г., т. е. обхващат периода от падането на Константинопол до Балканските войни.
Източник: Капитал
