Служба за Успение на Пресвета Богородица в неделен ден (7 глас) на български

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Заради нас, Спасителю, Ти претърпя кръста и погребението, като Бог умъртви смъртта със смърт. Затова се покланяме на Твоето възкресение на третия ден. Господи, слава на Тебе.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Виждайки възкресението на Създателя, апостолите, удивени, изпяха ангелската хвалебна песен: това е славата на Църквата, това е богатството на Царството. Като си пострадал заради нас, Господи, слава на Тебе.

От св. патр. Анатолий, същия глас:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Макар че си бил заловен от зли хора, Христе, Ти си мой Бог и аз не се срамувам. Не отричам, че гърбът Ти е бил бичуван, нито ще крия, че си бил прикован към кръста. Хваля се с Твоето възкресение, защото Твоята смърт е моя живот. Всемогъщи и човеколюбиви Господи, слава на Тебе.

На празника, гл. 1

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

О, дивно чудо! Изворът на живота се полага в гроб и гробът става стълба към небесата; весели се, Гетсимания, Богородично свещено място! Верни, като имаме (архангел) Гавриил за предводител, нека извикаме: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Същата стихира.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)

Дивни са твоите тайни, Чиста Богородице! Ти, Владичице, се показа престол на Всевишния и днес се пресели от земята на небето. Славата ти е прекрасна, блестяща с богосияйни чудеса. Девици, възвисете се в небесата заедно с майката на Царя. Радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!

Стих: Защото има милост у Господа и изобилно изкупление в Него, Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8) (същата стихира)

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Славят твоето успение власти, престоли, началства, господства, сили и херувими, и страшните серафими; радват се и хората, хвалейки твоята божествена слава; пред тебе коленичат царете и с архангелите и ангелите пеят: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2) (същата стихира)

Слава, и сега, на празника, глас 1: (преминава се от глас в глас)

Богонача́льным манове́нием

По указание от Бога богоносните апостоли, пренесени отвсякъде на облаци по въздуха, (гл. 5) дойдоха при твоето пречисто и живоначално тяло и много го целуваха. (гл. 2) А върховните небесни сили, дошли заедно със своя Владика, (гл. 6) изпращат богоприемното и пречисто тяло, обладани от боязън, неописуемо и невидимо предшестваха и казваха на висшите чиноначалия: Ето Всецарицата Богоотроковица пристигна, (гл. 3) отворете вратите и изрядно я посрещнете – тя е майката на вечната Светлина.(гл. 7) Чрез нея стана спасението на целия човешки род; в нея не можем да се взрем и е невъзможно да ѝ отдадем достойна почит, (гл. 4) защото нейното превъзходство надминава всяко понятие. (гл. 8) Затова, пречиста Богородице, която винаги живееш с живоносния Цар и твое чедо, моли се постоянно да запазва и спасява от всяко нападение на врага твоите нови чеда, защото сме под твоята закрила, (гл. 1) като навеки бляскаво те ублажаваме.

Вход с кадилница. Свете тихий, творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина, и Светия Дух – Бога. Сине Божи, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6!

Господ царува; облечен е с величие.

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (ст. 1-2)

Паримии (четива)

Дяконът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от книга Битие. (28:10-17)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. Яков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

Дяконът: Премъдрост!

Четецът: Ще се чете от пророчеството на Йезекиил (43:27-44:4)

Свещеникът: Да внимаваме!

Четецът: Така казва Господ: След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог. И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе. После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.

Дяконът: Премъдрост!

Четецът: Ще се чете от притчи Соломонови (9:1-11)

Свещеникът: Да внимаваме!

Четецът: Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; проводи слугите си да възвестят от градските височини: „който е неразумен, да свърне тука!“ И на малоумните тя каза: „дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума“. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие:

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

[При храмов празник: Стихири на литията, самогласни, глас 1:

На очевидците и служителите на Словото подобаваше да видят и успението по плът на Неговата майка, защото това беше последното извършено над нея тайнство, та да видят не само възхождането на Спасителя от земята, но и да свидетелстват за преселението на родилата Го; затова пренесени отвсякъде чрез божествената сила, те достигнаха Сион и съпроводиха отиваща на небето тази, която е по-висша от херувимите; заедно с тях и ние й се покланяме, защото тя се застъпва за нашите души.

От св. патр. Анатолий, глас 2:

Тази, която е по-въздигната от небесата и е по-славна от херувимите, и превъзхожда по чест цялото творение, която заради преголямата си чистота стана обител на вечната Същност, днес предава пресветата си душа в ръцете на Сина си и заедно с нея се изпълва с радост цялата вселена и на нас се дарява велика милост.

От св. Йоан Дамаскин, глас 2:

Всенепорочната невеста и майка на благоволението на Отца, предназначена от Бога да стане Негово жилище при неслитното Му съединение с човешката природа, днес предава на Твореца и Бога пречистата си душа, която безплътните сили боголепно приемат, и към живота се преселва тази, която е истинска майка на Живота, светилник на непристъпната Светлина, спасение на верните и упование за нашите души.

От патриарх Герман, глас 3:

Елате, всички земни краища, да възхвалим свещеното преселване на Богомайката, защото тя предаде непорочната си душа в ръцете на Сина си; затова чрез нейното свято успение се оживотвори светът, който радостно празнува с псалми, химни и духовни песни заедно с безплътните сили и апостолите!

Слава, глас 5, от Теофан Начертани, еп. Никейски:

Елате всички, които обичате празника, дойдете да се съберем заедно, дойдете с песни да увенчаем Църквата за упокоението на Божия кивот, защото днес небето простира обятията си, за да приеме тази, която роди Невместимия от целия свят, и земята, като отдава нея, извора на живота, се украсява с благословение и благолепие; ангелите стоят отстрани с апостолите и трепетно съзерцават преселващата се от живота към живота, родилата Началника на живота; нека всички й се поклоним и да се помолим: не забравяй, Владичице, близкото си родство с нас, които с вяра празнуваме всесвятото ти успение!

И сега, глас 5:

Възпейте, хора, майката на нашия Бог, възпейте я, защото днес тя предава всесветлата си душа в пречистите ръце на Този, Който безсеменно се въплъти от нея и Когото тя непрестанно моли да дари на вселената мир и великата Си милост.

Кратка сугуба ектения; Богородице Дево; благославяне на хлябовете.]

Стиховни стихири възкресни, глас 7:

Възкръснал си от гроба, Спасителю на света, и заедно с плътта Си издигна човечеството. Господи, слава на Тебе.

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Дойдете да се поклоним на Възкръсналия от мъртвите и просветилия всичко, защото чрез своето възкресение на третия ден, ни освободи от мъченията на ада, като ни дари живот и голяма милост.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1В)

Слезе в ада, Христе, плени смъртта и възкръсвайки на третия ден възкреси и нас, които славим Твоето всемогъщо възкресение, Господи Човеколюбче.

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)

Каква ужасна гледка, Господи, да лежиш сякаш заспал в гроба. Но все пак възкръсна на третия ден в сила, и издигна Адам, който извика: слава на Твоето възкресение, единствени Човеколюбче.

Слава, и сега, на празника, глас 4:

Когато Ти, Богородице Дево, отиде при Родилия се неизказано от тебе, там бяха Яков, братът Божий и първи свещеноначалник, а Петър, най-почетният първовърховен апостол и началник на богословите, и целият божествен апостолски сонм с най-ясни богословски изрази възпяваха божественото и страшно тайнство на промисъла на Христос Бог, и като погребаха твоето тяло, което прие Бога и даде живот, те се радваха, Всевъзпявана, а свише всесветите и най-главни ангелски сили, поразени от чудото, навеждаха се едни към други и казваха: повдигнете портите си и приемете тази, която роди Твореца на небето и земята! Нека възпеем в славословия свещеното и свято тяло, което вмести Невидимия за нас Господ! Затова и ние, като празнуваме твоята памет, зовем към тебе: Всевъзпявана, въздигни силата на християните и спаси нашите души!

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля (Лука 2:29-32).

Трисвятое

Тpопаp, глас 7:

С Твоя кръст разруши смъртта, на разбойника отвори рая, на мироносиците плача превърна в радост и на апостолите заповяда да проповядват, че възкръсна, Христе Боже, Който даряваш на света велика милост.

Тропар на Успение, гл. 1

При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни. (2 пъти, без Слава, И сега)

———————————————————————

В неделя на утринната

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь: глас 7 (Пс. 117)

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тpопаp, глас 7:

Тропар на празника, гл. 1

При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни (2 пъти, без Слава, И сега)

1-ви седални възкресни, глас 7:

Животът беше положен в гроба и печат беше сложен на камъка, като спящ цар воините пазеха Христос, а ангелите Го славеха като безсмъртен Бог, жените пък викаха: възкръсна Господ, дарявайки на света велика милост.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс. 9:33)

С Твоето тридневно погребение Ти плени смъртта и чрез живоносното Си възкресение Ти възкреси покварения човек, защото си човеколюбив, Христе Боже, слава на Тебе!

Слава, и сега, гл. 1, на празника, по Гроб Твой, Спасе

Всечестният сонм на премъдрите апостоли по чудесен начин се събра славно да погребе твоето пречисто тяло, всевъзпявана Богородице; заедно с тях и ангелските множества възпяха и с почит хвалеха твоето преминаване (при Господ), което с вяра празнуваме.

2-ри седални възкресни, глас 7:

При запечатан гроб си изгрял от гроба, Христе Боже, Който си Живот, и при заключени врати се яви на учениците, Възкресение за всички, като чрез тях Ти обнови правия дух в нас по великата Си милост.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс. 9:1)

Със сълзи жените бързаха към гроба, носейки миро, и понеже войници те пазеха, Царю на всичко, те си казваха една на друга: кой ще ни отвали камъка? Възкръсна Ангелът на великия съвет, като потъпка смъртта. Всесилни Господи, слава на Тебе!

Слава, и сега, гл. 3, на празника, по Красоте девства

Двойно чудо се случи с тебе, Богородице: при раждането на Спасителя – безсеменно зачатие, при твоето успение – мъртвост без тление. Как непорочна, непознала мъж, кърми младенец? Как Божията майка е смъртна, а мироухае? Затова с ангелите те възпяваме: радвай се, благодатна!

Полиелей Слово благо (за всички Богородични празници), глас. 7 (Псалт. утр., с. 123).

Величание на празника (Катавасийник. с. 86)

Малка ектения

Възглас: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Седален след полиелея, гл. 4, по Удивися Иосиф:

Кажи, Давиде, какъв е този празник, който в древност ти възпя в Книгата на псалмите? Девицата, Божия дъщеря и дете, беше преселена в небесните жилища от Христос, Който от нея се роди безсеменно, и затова се радват майки, дъщери и невести Христови, като казват: радвай се ти, която се пресели в небесното царство!

Слава, и сега, същия.

Ипакои, глас 7

Приемайки нашия образ и по плът претърпял кръста, Христе Боже, спаси ме чрез Твоето възкресение, защото си човеколюбив.

Стъпални, глас 7

Антифон 1, повтаряме стиховете:

Пленения Сион си върнал от измамата, Спасителю, и мене оживи, като ме освободиш от робството на страстите.

Който сее скърби с пост и сълзи на юг, ще пожъне радостни снопи за вечния живот.

Слава, И сега: В Светия Дух е изворът на божествените съкровища, от Него е премъдрост, разум и страх; за Него са похвала и слава, чест и власт.

Антифон 2:

Ако Бог не изгражда дома на душата, напразно се трудим, защото без Него нито дело, ни слово се изпълва.

Чрез плода на утробата (на св. Богородица) светците, движени от Духа, развиват отеческото учение за осиновяването (на човеците от Бога).

Слава, И сега: Чрез Светия Дух всичко получава битие, защото Той е Бог преди всичко, Господар на света, непристъпна светлина и живот на всичко.

Антифон 3:

Които се боят от Господ, като намериха пътя на живота, сега и винаги биват облажавани с нетленна слава.

Когато гледаш около трапезата си твоите потомци като леторасли, радвай се и се весели, като ги водиш при Пастиреначалника Христос.

Слава, и сега: От Светия Дух са множеството дарования, богатството на славата, голямата задълбоченост на отсъдите, защото Той е с равна слава с Отец и Син, затова Го почитаме.

Прокимен, гл. 4: Ще направя да се помни Твоето име от рода в род. (Пс. 44:18) Стих: Чуй дъще и виж, наклони ухо. (Пс. 44:11)

Евангелски чин

Дяконът: На Господа да се помолим!

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца, и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост! Да станем прави да изслушаме светото евангелие!

Свещеникът: Мир на всички.

Народът: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Боже, слава на Тебе!

Евангелие на празника

(Лука 1:39-49, 56):

В ония дни стана Мариам, отиде набързо в планинската страна, в град Юдин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа. И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

Народът: Слава на Тебе, Боже, слава на Тебе!

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

50 Псалом (чете се)

Слава: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилвай ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, гл. 6, Византиево:

Когато се подготвяше преселването на твоето пречисто тяло, тогава апостолите, обкръжили одъра ти, с трепет те гледаха: и едните смаяни съзерцаваха тялото ти, а Петър през сълзи ти казваше: Дево, виждам те ясно как си легнала просната ти, която си живот на всички, и се удивявам, защото в нея се беше вселило Наслаждението на бъдещия живот; но, пречиста, моли усърдно твоя Син и Бог да се спаси невредимо твоето стадо.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото си благословен заедно с Пресветия, благ и животворящ Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Канон воскресен, глас 7: (непреведен)

Песен 1

Ирмос: Манием Твоим на земный образ преложися прежде удоборазливаемое водное естество, Господи. Темже немокренно пешешествовав Израиль, поет Тебе песнь победную.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Осудися смертное мучительство древом, неправедною смертию осуждену Ти, Господи: отнюдуже князь тьмы Тебе не одолев, праведно изгнан бысть.

Ад Тебе приближися, и зубы не возмог стерти тело Твое, челюстьми сокрушися. Отнюдуже Спасе, болезни разруш смертныя, воскресл еси тридневен.

Богородичен: Разрешишася болезни праматере Евы: болезни бо избежавше, неискусомужно родила еси. Отнюдуже яве Богородицу, Пречистая, ведуще Тя, вси славим.

Първи канон на празника, от св. Козма Маюмски, глас 1 (превод о. Иван Латковски)

Песен 1.

Ирмос: Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра за веселие всички верни, които, предвождани от Мариам, с песни и тимпани възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Невеществените чинове окръжаваха твоето божествено тяло на Сион, а апостолското множество внезапно се събра от краищата на земята и пред тебе застана, Богородице; заедно с тях и ние, Чиста, славим твоята свещена памет.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Ти получи почести за победата над естеството, Чиста, защото носи в утробата си Бога; но подражавайки на своя Творец и Син, ти свръхестествено се подчиняваш на законите на естеството, затова и умирайки, възкръсваш за вечен живот със своя Син.

Песен 3

Ирмос: В начале небеса всесильным Словом Твоим утверждей Господи Спасе, и Вседетельным и Божиим Духом, всю силу их, на недвижимем мя камени исповедания Твоего утверди.

Ты возшед на древо, о нас болезнуеши волею, благоутробне Спасе, и терпиши язву, примирения ходатайственну, и спасения верным: еюже Твоему, Милостиве, вси примирихомся Родителю.

Ты мя очистив от язвы, душею уязвленнаго змиевым угрызением, Христе, и показал еси свет, во тьме древле мне слежащу и во тлении: крестом бо во ад сошед, мене совоскресил еси.

Богородичен: Неискусомужныя Твоея Матере мольбами мир мирови подаждь, Спасе, и несказанныя Твоея славы славословящия Тя сподоби.

Песен 3.

Ирмос: О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти си свят и сред светците почиваш.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Знаейки те като смъртна жена, но и свръхестествено като майка Божия, Всенепорочна, славните апостоли с трепетни ръце се докосваха до тебе, сияеща в слава, гледайки те като богоприемно тяло.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Божието правосъдие постигна наглите ръце на дръзкия Атоний, като ги подложи на посичане и така заради славата на Божеството съхрани честта на одушевения кивот, в който Словото стана плът.

Малка ектения, възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава възнасяме…

Ипакои, глас 8:

Облажаваме те всички родове, Богородице Дево, защото в тебе благоволи да се вмести невместимият наш Бог Христос; блажени сме и ние, които те имаме за закрилница, защото ден и нощ се молиш за нас и с твоите молитви се утвърждават скиптрите на царствата; затова , те възпяваме и ти казваме: радвай се, благодатна, Господ е с тебе!

Песен 4

Ирмос: Отча недра не оставль, и сошед на землю, Христе Боже, тайну услышах смотрения Твоего, и прославих Тя, Едине Человеколюбче.

Своя плещи дав, иже от Девы воплощься, на раны, рабу прегрешившу, биен бывает Владыка неповинен, разрешая моя согрешения.

Предстояв судищу судий законопреступных, яко осудимый повинен бывает, и заушается бренною рукою, создавый человека яко Бог, и судяй праведно земли.

Богородичен: Яко воистинну Мати Божия, Творца Твоего и Сына моли, к спасительному направити мя пристанищу, Всенепорочная, славнаго Его хотения.

Песен 4.

Ирмос: Словата и загадките на пророците предизвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и (дори) бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче!

Пресвета Богородице, спаси ни.

Вижте, хора, и се удивете, защото святата и най-славна Божия планина се въздига по-високо от небесните хълмове; Богородица, земното небе, се поселва в небесната и нетленна обител.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Твоята смърт стана преход към вечния и по-добър живот, Пречиста, като те пренесе от временния към наистина божествения и непреходен живот, Пренепорочна, та с веселие да съзерцаваш твоя Син и Господ.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Вдигнаха се небесните врати, ангелите запяха и Христос прие девственото съкровище на Своята майка; херувимите с веселие се преклониха пред тебе, а серафимите те славят с радост.

Песен 5

Ирмос: Нощь не светла неверным Христе, верным же просвещение в сладости словес Твоих. Сего ради к Тебе утренюю, и воспеваю Твое Божество.

За Твоя рабы продаешися, Христе, и по ланите ударение терпиши, свободе ходатайственно поющим: к Тебе утренюю, и воспеваю Твое Божество.

Божественною Твоею силою, Христе, немощию плотскою крепкаго низложил еси, и победителя мя смерти, Спасе, воскресением показал еси.

Богородичен: Бога родила еси Мати чистая, воплощеннаго из Тебе боголепно, всепетая: понеже не познала еси мужеска пола, но от Святаго раждаеши Духа.

Песен 5.

Ирмос: Ще изповядам божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечносъществуващата слава като съвечно и ипостасно сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, Ти изгря като Слънце за намиращите се в тъмнина и сянка.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Апостолският лик, носен сякаш на облаци, се събра от краищата на земята в Сион, за да послужи на тебе, Дево – облак лек, от който за намиращите се в тъмнина и сянка изгря Всевишният Бог като Слънце на правдата.

Пресвета Богородице, спаси ни.

По-звучни от тръби бяха боговдъхновените езици на богословстващите мъже, които към Богородица зовяха, пеейки чрез Духа надгробна песен: радвай се, нетленен извор на живоначалното и спасително за всички Божие въплъщение!

Песен 6

Ирмос: Плавающаго в молве житейских попечений, с кораблем потопляема грехи, и душетленному зверю приметаема, яко Иона, Христе, вопию Ти: из смертоносныя глубины возведи мя.

Воспоминаху Тя заключенныя во аде души, и оставльшияся праведных, и от Тебе спасения моляхуся: еже крестом, Христе, подал еси преисподним, пришед яко благоутробен.

Ко одушевленному Твоему и нерукотворенному храму, разрушену бывшу страданьми, воззрети паки лик апостольский отчаяся: но паче надежды поклонься, воскресша повсюду проповеда.

Богородичен: Неизреченнаго рождества Твоего всенепорочнаго образ, Дево богоневестная, иже нас ради, кто от человек сказати возможет? Яко Бог неописанне, Слово соединився Тебе, плоть из Тебе бысть.

Песен 6. Ирмос:

Огънят в утробата обитаващия морските дълбини кит беше предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, както беше преди да е непогълнат, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!

Пресвета Богородице, спаси ни.

Бог, Царят на всичко, явява върху тебе свръхестественото, защото както при раждането Си Той те запази Девица, така и в гроба опази тялото ти нетленно и го прослави с божествено преселение, въздавайки ти чест като Син на майка.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Твоята Рожба наистина те постави в Святая Святих, Дево, като светъл светилник на невеществената Светлина, като златна кадилница на божествения въглен, като съд с манна и жезъл, като скрижал написан от Бога, като свят ковчег и трапеза на живия Хляб.

Кондак, гл. 6: Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитвите Богородица, която е неизменна надежда в застъпничествата, защото като майка на Живота, Вселилият се във вечно девствената ѝ утроба я пресели в живота.

Икос: Христе мой, огради моите помисли, защото дръзвам да възпея защитната стена на света, чистата Твоя майка, укрепи ме на кулата на словото и ме защити при тежки мисли, защото Ти изпълняваш моленията на тези, които викат и молят с вяра. Ти ми дарувай непосрамващ език, слово и мисъл, защото всяка светла дабра от Тебе се изпраща, Светлоподателю, Който си се вселил във вечно девствената утроба.

Синаксар: В този месец в петнадесетия ден празнуваме Успението (заспиването) на майката на нашия Господ Иисус Христос. Господи, по нейните молитви прости нашите грехове. Амин.

Песен 7

Ирмос: Пещь отроцы огнепальну древле росоточащу показаша, Единаго Бога воспевающе и глаголюще: превозносимый отцев Бог и препрославлен.

Древом умерщвляется Адам, волею преслушание соделав: послушанием же Христовым паки обновляемь есть. Мене бо ради распинается Сын Божий, препрославленный.

Тебе воскресшаго, Христе, из гроба, тварь вся воспе: Ты бо жизнь сущим во аде процвел еси, мертвым воскресение, иже во тьме, свет препрославленный.

Богородичен: Радуйся, Дщи Адама тленнаго. Радуйся, едина Богоневесто. Радуйся, еюже тля изгнана бысть, яже Бога рождши: Егоже моли, Чистая, спастися всем нам.

Песен 7.

Ирмос: Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, като на музикалните инструменти отговори с боговдъхновената духовна триструнна лира от преподобните юноши, които посред пламъка пееха: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни.

Изработените от Бога скрижали, изписани от божествения Дух, Мойсей строши с гняв, но неговият Владика, запазвайки невредима тази, която Го роди, сега я всели в небесните обители; тържествувайки с нея, казваме на Христос: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни.

С кимвали от чисти уста и с мелодичната лира на сърцето, с благозвучната тръба на възвишения ум и като усърдно пляскаме с ръце в този знаменит и избран ден на преселването на чистата Дева, казваме: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни.

Събери се, боговдъхновен народе, защото обителта на Божията слава от Сион се пренася в небесното жилище, където звучи чистият глас на празнуващите, гласът на неизказаната радост и с веселие всички зоват към Христа: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Песен 8

Ирмос: Неопальная огню в Синаи причащшаяся Купина, Бога яви медленоязычному и гугнивому Моисеови, и отроки ревность Божия три непреборимыя во огни певцы показа: вся дела Господня Господа пойте и превозносите во вся веки.

Пречистый Агнец словесный за мир заклан быв, престави яже по закону приносимая, очистив сего кроме прегрешений яко Бог, присно зовуща: вся дела Господня, Господа пойте и превозносите во вся веки.

Нетленна не сущи прежде страсти, восприятая от Создателя плоть наша, по страсти и воскресении неприкосновенна тлению устроися, и смертныя обновляет, зовущия: вся дела Господня Господа пойте и превозносите во вся веки.

Богородичен: Твое чистотное и всенепорочное, Дево, скверное и мерзское вселенныя очисти, и была еси нашего примирения к Богу вина, Пречистая: темже Тя, Дево, вся дела благословим, и превозносим во вся веки.

Песен 8.

Ирмос: Всемогъщият Божи ангел показа на юношите огъня като разхлаждащ светците, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Цялото множество на богословите съпровождаше Божия кивот на Сион, говорейки такива слова: къде отиваш сега, скиния на живия Бог? Не преставай да се грижиш за тия, които с вяра пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Отивайки си, Всенепорочната вдигна ръцете, с които прегръщаше въплътения Бог, и като Майка с дръзновение каза на Този, Когото роди: запази во веки тия, които ми повери, защото те Ти пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!

Катавасии на Успение: Преукрашенная, гл. 1.

Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра за веселие всички верни, които, предвождани от Мариам, с песни и тимпани възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави.
О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти си свят и сред светците почиваш.
Словата и загадките на пророците предизвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и (дори) бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче!
Ще изповядам божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечносъществуващата слава като съвечно и ипостасно сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, Ти изгря като Слънце за намиращите се в тъмнина и сянка.
Огънят в утробата на обитаващия морските дълбини кит беше предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, както беше преди да е непогълнат, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!
Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, като на музикалните инструменти отговори с боговдъхновената духовна триструнна лира от преподобните юноши, които посред пламъка пееха: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Припев: Хвалим, благославяме и се покланяме на Господ, като пеем и Го превъзнасяме во веки.

Всемогъщият Божи ангел показа на юношите огъня като разхлаждащ светците, но изгарящ злочестивите; той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Не пеем Честнейшую, а припева на празника и 9 песен:

За първия канон:

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице!

Гл. 1. Песен 9, ирмос: В тебе, чиста Дево се преодоляват законите на природата: раждане в девство и смъртта предполага живот; Ти, Богородице, която си девица след раждането и жива след смъртта, винаги спасяваш твоето наследие.

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице!

Удивиха се ангелските сили, като видяха в Сион своя Владика да носи в ръцете си женска душа, защото Той синовно казваше на нетленно родилата Го: ела, чиста, бъди прославена със Сина и Бога!

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице!

Апостолският сонм, застанал около богоприемното ти тяло, гледаше го със страх и с висок глас мълвеше: като отиваш в небесните жилища при Сина си, ти винаги спасяваш, Богородице, твоето наследие.

Втори канон.

Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Гл. 4. Ирмос: Всеки човек, просветен от Духа, да се радва, да тържествуват безплътните умове, които почитат свещеното преселване на Богомайката, и да извикат: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!

Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Елате на Сион, божествената и тучна планина на живия Бог, да се зарадваме, като видим Богородица, защото като Своя майка Христос я пресели в най-добрата и божествена сянка – в Святая святих.

Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Елате, верни, да пристъпим към гроба на Божията майка и да го обградим, като искрено го докоснем със сърце и устни, с очи и лице и почерпим изобилни дарове на изцерения от вечно течащия извор.

Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Приеми от нас погребална песен, майко на живия Бог, и ни осени с твоята светоносна и божествена благодат, като даряваш победи на царя, мир на христолюбивите хора и прошка и спасение на душите на тези, които те възпяват.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий по номера на утринното евангелие (8-о):

Два Ангела видевши внутрь гроба, Мария удивляшеся, и Христа не знающи, яко вертоградаря вопрошаше: господине, где положил еси тело Иисуса моего? Званием же Того познавши быти Самого Спаса, слыша: не прикасайся Мне, ко Отцу отхожду, рцы братии Моей.

Като видя два ангела в гроба, Мария се изненада, а когато не позна Христос, мислейки Го за градинаря, попита: господине, къде си сложил тялото на моя Господ? Но по повикването Му позна, че това е Спасителят, и чу: ве се допирай до Мене, отивам при Отец, кажи на братята Ми.

Светилен на празника, гл. 3, по Небо звездами:

Апостоли, които се събрахте от краищата на света в Гетсиманската градина, погребете моето тяло, а Ти, Сине и Боже мой, приеми моя дух! (два пъти)

Хвалитни стихири

Глас 7, Всякое дихание

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)

Воскресе Христос из мертвых, разруш смертныя узы: благовести земле, радость велию, пойте небеса Божию славу.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Христову воскресению кланяющеся не престаем: той бо спасл есть нас от беззаконий наших, Святый Господь Иисус, явлей воскресение.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Что воздамы Господеви о всех, яже воздаде нам? Нас ради Бог в человецех, за истлевшее естество Слово плоть бысть, и вселися в ны, к неблагодарным, Благодетель: к пленником, Свободитель: ко иже во тьме седящим, Солнце Правды: на Кресте, безстрастный: во аде, свет: в смерти, живот: воскресение, падших ради. К Немуже возопиим: Боже наш, слава Тебе.

Други стихири на празника, гл. 4, по Яко добля:

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Небесата се радват на твоето славно успение и ангелските войнства ликуват, цялата земя се весели и пее погребална песен на тебе, майко на Владеещия всичко, неизпитала брак пресвета Дево, която избавяш човешкия род от осъждането на прародителите.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Повтаряме стихирата.

Стих: Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество. (Пс. 131:8)

От краищата на света избраните апостоли се събраха по Божия заповед да те погребат и като те видяха да се издигаш от земята във висините, с радостния Гавриилов глас ти извикаха: радвай се ти, която носиш Бога на всичко, радвай се единствена, която чрез твоето раждане съедини земните с небесните.

Стих: Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти. (Пс. 131:11)

Дево майко богоневесто, която си родила Живота, с твоето почитаемо успение ти премина в безсмъртния живот, тържествено носена от ангели, начала и сили, апостоли, пророци и цялото творение, а твоя Син прие с нетленните Си длани твоята непорочна душа.

Слава, на празника, гл. 6:

На твоето безсмъртно успение, Богородице майко на Живота, облаци пренесоха по въздуха апостолите и макар да бяха пръснати по света, заедно се събраха пред твоето пречисто тяло и като го погребаха достойно, с Гаврииловите думи пееха и казваха: радвай се, благодатна Дево, майко безневестна, Господ е с тебе. Заедно с тях моли твоя Син и наш Бог да се спасят душите ни.

И сега, глас 2: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар:

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.

————————————————————

На литургията

Антифон 1, глас 2.

Стих 1: Възкликни към Бога, цяла земьо! (Пс. 65:1)

Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Стих 2: Славете Го, благославяйте името Му. (Пс. 99:4Б)

Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Стих 3: В града на Господа на силите, в града на нашия Бог. (Пс. 47:9)

Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Стих 4: В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание – на Сион. (Пс. 75:3)

Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Слава, и ныне: Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Антифон 2, глас 2.

Стих 1: Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Якова. (Пс. 86:2)

Спаси ны, Сыне Божий, воскресий из мертвих, поющия Ти: аллилуиа.

Стих 2: Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе. (Пс. 86:3)

Спаси ны, Сыне Божий, воскресий из мертвих, поющия Ти: аллилуия.

Стих 3: Бог ще го утвърди навеки. (Пс. 47:9)

Спаси ны, Сыне Божий, воскресий из мертвих, поющия Ти: аллилуиа.

Стих 4: Освятил есть селение Свое Вышний. (Пс. 45:5)

Спаси ны, Сыне Божий, воскресий из мертвих, поющия Ти: аллилуиа.

Слава, и ныне: Единородный Сыне и Слове Божий:

Антифон 3, глас 1.

Стих 1: Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя. (Пс. 56:8)

Тропар, глас 1:

При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.

Стих 2: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3)

Тропар: В рождестве девство сохранила eси...

Стих 3: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. (Пс. 115:4)

Тропар: В рождестве девство сохранила eси...

Входно: Дойдете да се поклоним и паднем пред Христос. Спаси ны, Сыне Божий, молитвами Богородицы, поющия Ти: аллилуиа.

Възкресен тропар, глас 7:

Слава, Тропар, глас 1:

В рождестве девство сохранила eси, во успении мира не оставила eси, Богородице, преставилася eси к животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

И сега, кондак, глас 2:

Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитвите Богородица, която е неизменна надежда в застъпничествата, защото като майка на Живота Вселилият се във вечнодевствената й утроба я пресели в живота.

Трисвятое.

Прокимен, глас 3, песента на Богородица:

Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой. (Лука 1:46-47) Стих: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове. (ст. 48)

Апостол из Послание на св. ап. Павел до филипяни (2:5-11):

Братя, вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Алилуия, глас 2:

Стих: Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество. (Пс. 131:8) Стих: Кле се Господ Давиду в истината и няма да се отрече от нея. (ст. 11)

Евангелие от Лука (10:38-42; 11:27-28):

В онова време, Иисус влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Вместо Достойно се пее задостойник (9 п. от канона на Успение), глас 1:

Припев: Удивиха се ангелите, когато видяха успението на Пречистата, как Девата се издига от земята на небето.

И ирмосът: Побеждава се естествения Божествен закон в тебе, Дево чиста: раждане в девство и смъртта се обрича на живот, а бидейки девица след раждането и жива след смъртта, спасяваш, винаги Богородице, твоето наследие.

*Така се пее до отданието на Успение.

Причастен: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. Алилуия. (Пс. 115:4).

Бел. ред.: На вечерната стихирите на празника и на утринната канонът на празника са в превод на свещ. Иван Латковски.