Разговор с Борис Маринов, ръководител на проекта „Живо Предание“
- „Живо Предание“ е сайт, който ще запознава своите читатели с достиженията на съвременното православно богословие. Защо избрахте това наименование за проект, който ще публикува текстове на наши съвременници?
Наименованието на сайта, разбира се, не е случайно. Самоочевидната цел е да се подчертае, че Преданието на Църквата е именно живо, че не е нещо застинало някога в миналото, че същият този Дух на Истината, Който е вдъхновявал бележитите имена на православното богословие в миналото, действа и днес. И това, естествено, не е нещо, за което екипът на новия проект се е сетил пръв, не сме направили „откритие“. За същото говорят, същото подчертават и много от знаковите имена в съвременното православно богословие. С тематично подбрани текстове на някои от тях сайтът ни започва и своето съществуване в Интернет-пространството.
Даваме си сметка, че горното твърдение е спорно – подобно на повечето, за да не кажем почти всички, твърдения в съвременния богословски разговор. Всъщност, така е било винаги в историята на Църквата. И винаги, по всички въпроси, в крайна сметка се е откроявало чисто и вярно на Евангелието църковно учение, което именно съставлява и Преданието на Църквата. Да спомогне за това открояване е и една от основните цели на новия проект.
- Кои послания на авторите, представени в началото на проекта, бихте отличили като особено важни и открояващи основните цели на новия сайт?
Основното послание се съдържа в самото наименование на проекта. То, разбира се, може да бъде разгърнато. Могат да бъдат казани още много неща, произтичащи от живия характер на Преданието, но нека оставим да говорят самите текстове. Най-общо казано, и това отново не е някакво „откритие“ на нашия редакционен екип, Църквата и нейното богословие присъстват действено в живота на света във всяко време, във всяка епоха, неизменно припомняйки – по думите на прот. Александър Шмеман – за едното потребно, за истинската ни небесна родина, за неотмирността на Царството Божие. Но и за отговорността ни към този Божи свят, в който едновременно сме и от който не сме, за отговорите, които всеки ден трябва да даваме – като верни на Христос – на изправящите се пред нас предизвикателства.
Особен интерес предизвиква текстът на патр. Вартоломей, който у нас е слабо познат като автор, озаглавен „Дарът на богословието“. В изключително достъпен тон той полемизира с идеята за съществуването на някакъв „златен век“, когато Бог свободно и щедро е откривал Себе си на хората, след който били настъпили „тъмните векове“, когато по някакви причини Бог се бил скрил от нас и от този момент насетне сме били обречени да съдим за Него единствено по опита от миналото. Този текст се допълва от статията на архиеп. Василий (Кривошеин), в която се проследява исторически как се формира православното предание за духовността, какви са различните духовни школи и т. н. В същата тоналност са и другите два текста, с които започваме.
- Освен богословски текстове, какво друго ще включва „Живо Предание“?
Предвиждаме раздел, в който ще се публикува биографична и библиографична информация за представителите на съвременното православно богословие и който ще се попълва в течение на работата по проекта. Ще има още информация за нови книги, полезни връзки към сходни българо- и чуждоезични дигитални проекти, както и към водещи книжарници за богословска литература.
- Предвидили сте отделна рубрика за инославни автори, които познават задълбочено православието. С какво тяхната гледна точка е ценна за нас. Кои са първите имена, които представяте и с какво те провокираха интереса ви?
Православното богословие е обект на изследване не само от самите православни богослови, но и от представители на останалите водещи течения в християнството или, както е по-прието да се казва, деноминации. Сред тях има автори, които действително познават православното богословие и на свой ред си струва да бъдат познавани от нас. По същия начин, както и мнозина от православните богослови изучават и коментират римокатолицизма и протестантството във всичките му проявления. Външният поглед е винаги нещо безкрайно полезно, а в много случаи и отрезвяващо. Нивото на познаване на православното богослужение и неговото историческо развитие от един Робърт Тафт, например, живият и неподправен интерес на Кентърбърийския архиепископ Роуън Уилямс към богословието на големия Владимир Лоски, на протестанта Кристоф Кюнкел – към идеята за неопатристичния синтез на прот. Георги Флоровски – всичко това заслужава и вниманието, и уважението ни. Всъщност така изброих и първите инославни автори, които ще бъдат представени в „Живо Предание“.
- Към каква читателска аудитория ще е насочен проектът „Живо Предание“?
Преди всичко, естествено, към църковната и богословска аудитория, но всъщност към всички онези, които проявяват интерес към темите на съвременното православно богословие. Така наречената „целева група“ на проекта, макар в случая подобен израз да е по-скоро неподходящ, е максимално широка.
