Мобилно меню

4.0909090909091 1 1 1 1 1 Rating 4.09 (22 Votes)
1_45.jpgВълнуващо е всеки път, когато се организира поклонническо пътуване до православни светини, независимо къде се намират - било в Родината ни или извън нея. И тази година благодарение на Студентския съвет при СУ и на академичното ръководството на Богословския факултет се осъществи поредното такова пътуване – посещение в Р. Македония. Не е случаен изборът на това направление – желанието на поклонниците беше да минат по онези стъпки, по които е вървял през ІХ в. Охридският първосветител, св. Климент, покровител на нашата Алма матер. Именно този устрем подтикна организаторите да наименуват поклонението „По стъпките на св. Климент Охридски”. Но не само това беше целта на пътуването, организирано в отговор на покана на колегите от Богословския факултет в Скопие. Желанието ни беше да се срещнат проподаватели и студенти от нашия факултет с представители на сродния факултет в Скопие, за да се създадат и същевременно утвърдят трайни професионални и приятелски връзки между двете висши богословски школи.

Програмата беше твърде наситена, но вълнуваща. Чак след прибирането си в Родината се запитахме: как за три дена, от 15 (петък) до 17 (неделя) май, успяхме да прекосим цяла Македония и да видим толкова много забележителности?! Отговорът, естествено, се коренеше в желанието на всички ни да се потопим в духовните и културни пластове на една сравнително млада, съвременна държава, чиито територии са се числили в далечното минало към Майка България (но това е тема на друг разговор).

Поклонническата група от 50 души включваше преди всичко студенти от Богословския факултет (бакалаври и магистри), както и преподаватели (проф. д-р Иван Желев Димитров, преподавател по Нов Завет и доскорошен директор на Дирекция „Вероизповедания” на МС, доц. Димитър Димитров, преподавател по Църковна музика и дългогодишен диригент на смесения хор при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, и гл. ас. Костадин Нушев, преподавател по Нравствено богословие). От страна на домакините бяхме посрещнати от декана на Скопския Богословски факуртет, професора по Пастирско богословие прот. Ацо Гиревски, от проф. Гьоко Георгиевски, началник на кабинета на Н. Бл. архиепископ Стефан, глава на Македонската православна църква, и преподавател по Стар Завет,  и от професора по Църковна музика Петко Златевски.

Първата ни спирка беше в столичния град Скопие. Там бяхме посрещнати от проф. Георгиевски, който ни въведе в архиепископската катедрала „Св. Климент Охридски”. Последва официално посещение при първойерарха на Македонската православна църква, Негово Блаженство архиепископ Стефан. Неговото топло приветствие с „Добре дошли в православна Македония!” вдъхна у нас чувство на радост, че посещаваме такава страна, която ни приема не само като братя по вяра, но и по дух. Архиепископ Стефан подчерта, че нашето посещение е важно за Македонската църква, защото много от техните клирици биват изпращани на обучение в нашия факултет, дори за да докторират тук.

Понастоящем архим. Григорий, който има наречение за епископ, е докторант по Нравствено богословие в нашия факултет. Радостно е, че скоро успешно докторира при нас Струмишкият митрополит Наум. Именно това желаеше да изтъкне архиепископът – Софийският бгословски факултет се възприема от тях като учебно заведение, в което безспорно се получава висока богословска ерудиция и компетентност.

След тази визита бяхме поканени на официална вечеря, която беше дадена от архиепископа и декана на Скопския богословски факултет.

След нея се отправихме към Дебарско-кичевската епархия и по-точно в манастира „Св. Йоан Кръстител – Бигорски”, където и пренощувахме. Всъщност това беше втората ни спирка. На сутринта взехме участие в св. Литургия не само като обикновени богомолци, но и като певци. Нашият клирос беше дирижиран от доц. Димитър Димитров. Последва закуска и посещение в старата трапезария на манастира.

В същата епархия посетихме и девическия манастир „Св. Георги – Райчица”. Там бяхме посрещнати от сестрите по монашески: с локум и чаша топло кафе. Веднага след това се отправихме към Охрид, където е и седалището на митрополията. Това беше третата ни спирка. Първо посетихме изцяло възобновения храм „Св. Пантелеймон”, наречен още и „Св. Климент Охридски”, защото днес по-голяма част от мощите на светеца се съхраняват там. Последва и посещение на други две църкви: „Св. Богородица Перивлепта” (първоначално там са се съхранявали мощите на св. Климент) и „Св. София”, а след това се отправихме към обителта „Св. Наум”, където е гробът на този славянски просветител и ученик на светите Братя, изпратен от св. цар Борис да работи в югозападните български краища. Там ни посрещна Дебърско-Кичевският митрополит Тимотей. Неговата искрена радост личеше по всичко: говореше въодушевено за просветителската дейност на св. Наум, продължителя на Климентовото дело. Но той сякаш не целеше да ни запознае с историята на обителта и ролята на светците Климент и Наум, а по-скоро желаеше да ни припомни къде е било мястото, в което св. Климент е обучил на славянско четмо и писмо 3500 души. След този кратък сантиментален разговор бяхме поканени на обяд на брега на красивото Охридско езеро. След обяда отидохме в Охрид, където продължихме да разглеждаме забележителностите на града. Вечеряхме в Студентския дом, където и пренощувахме като гости на митрополията.

На следващия ден, неделя, рано се отправихме към Битоля, където е седалището на Преспанско-пелагонийския митрополит. Там беше четвъртата ни спирка. Когато пристигнахме в храма „Рождество Богородично”, митрополитът на епархията, дядо Петър, който изпълнява и длъжността Австралийски и Новозеландски митрополит, отслужваше св. Литургия. Той също ни прие с отворени обятия и подчерта, че братските взаимоотношения между нашите църкви показват само едно – искрена любов! Непосредствено след св. Литургия бяхме поканени от него на обяд. Но с това не се изчерпи посещението ни в Битоля. Посетихме голямата базилика „Св. Димитър” и сградата на митрополията, строена от нашия екзархийски митрополит Григорий през 1906 г.

След престоя ни в тази епархия се отправихме към още една – Струмишката. Това беше петата ни спирка. В тази епархия посетихме два женски манастира „Водоча” и „Велюса” край гр. Струмица. Там бяхме посрещнати от митрополита, дядо Наум, за който споменахме, че от преди броени седмици е доктор по богословие, докторирал в нашия факултет. Посетихме и църквата „Св. петнадесет Тивериополски мъченици” в Струмица, където и вечеряхме. На самата вечеря митрополит Наум също изтъкна задоволството си от това, че посещаваме православните светини в Македония. Неговата кратка реч беше прочувствена, защото той не се обърна към студентите и преподавателите като представители на чуждо висше заведение, напротив – обърна се към тях с думите „мои състуденти и преподаватели”. По същия начин се обърна и неговият протосингел на митрополията, архимандрит Арсений, който не криеше приповдигнатото си настроение затова, че неговите приятели-състуденти са му дошли на гости.

Веднага след вечерята потеглихме обратно за България.

Старите хора казват „Всяко чудо за три дни”, като влагат предимно негативен смисъл в тази поговорката. Тук обаче със сигурност можем да оспорим този негативен оттенък! Макар само три дни да бяхме в Р. Македония, цяло чудо е, че успяхме да посетим толкова много светини и забележителности. Вярно, това „чудо” някак си мина не за три дни, а сякаш за три часа, дори и по-малко. Но въпреки това бяха достатъчни, за да успеем духом да се пренесем в онази епоха, когато е живял и творил през по-голямата част от живота си Охридският чудотворец, св. Климент. Удовлетворени сме, че минахме по стъпките на един забележителен светец, преживял множество перипетии и драматични житейски обрати. Радостни сме, че видяхме места, в които Христовата вяра, посята по времето на св. Климент, продължава и днес да сияе ярко.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uw9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.