Случва се пастири да изискват от съпрузи пълно въздържание от брачно общение, с мотива, че бракът съществува единствено с цел раждането на деца, и ако съпрузите не искат да имат деца или вече имат деца, а повече не могат да отгледат и възпитат, те трябва да се откажат напълно от съпружески живот. Подобна гледна точка противоречи на Православието. Според учението на Светите Отци, бракът съществува заради любовта между мъжа и жената, и тази любов се проявява в брачното общение. Затова отказът от съпружески живот в брака, с изключение на специално установените постни дни, в които се изисква пълно въздържание, не може да бъде оправдан. В краен случай, такова изискване не бива да се поставя на миряните.
2. Напомняме на всички пастири на Руската праавославна църква за необходимостта от строго следване в духовническата практика на буквата и духа на закона на Свещеното Писание и Свещеното Предание, на заветите на светите отци и каноничните постановления, а също и недопустимостта православните пастири да въвеждат в духовническата практика нравствени или други изисквания, излизащи извън рамките на предписаните постановления и, по думите на Спасителя “ товарeщи човеците с трудни за носене бремена” (вж Лука 11:46).
Има пастири, които възлагат на пасомите си твърде тежки аскетични подвизи, изисквайки, например, от деца на 4-5 годишна възраст строго спазване на установените пости. Нерядко свещеници изискват от енориашите си да постят много дни преди приемането на Светите Христови Тайни.
3. Напомняме на всички духовници пастири, че са призвани да помагат на чедата си с мъдри съвети и с любов, но без да нарушават дадената от Бога свобода на всеки християнин. Подчертаваме, че безусловното послушание, което се основава на отношението на послушника към стареца в манастирите, не може в пълна степен да се приложи във взаимоотношенията между свещеника и неговото паство. Обръщаме особено внимание на недопустимостта пастирите да се намесват във въпроси, свързани с избора на жених или невеста, с изключение на случаите, в които пасомите искат конкретен съвет. 4. Подчертаваме недопустимостта на негативно или високомерно отношение към брака, като напомняме на всички свещенослужители Първото правило от Гангърския събор: “Аще кто порицает брак и женою верною и благочестивою, с мужем своим совокупляющеюся, гнушается или порицает оную, яко не могущую внити в Царствие, да будет под клятвою”. Особено важно е да се подчертае, че приемането на монашество е лично дело на всеки християнин и не може да се извършва “по послушание” на един или друг духовник.
3. Напомняме на всички духовници пастири, че са призвани да помагат на чедата си с мъдри съвети и с любов, но без да нарушават дадената от Бога свобода на всеки християнин. Подчертаваме, че безусловното послушание, което се основава на отношението на послушника към стареца в манастирите, не може в пълна степен да се приложи във взаимоотношенията между свещеника и неговото паство. Обръщаме особено внимание на недопустимостта пастирите да се намесват във въпроси, свързани с избора на жених или невеста, с изключение на случаите, в които пасомите искат конкретен съвет. 4. Подчертаваме недопустимостта на негативно или високомерно отношение към брака, като напомняме на всички свещенослужители Първото правило от Гангърския събор: “Аще кто порицает брак и женою верною и благочестивою, с мужем своим совокупляющеюся, гнушается или порицает оную, яко не могущую внити в Царствие, да будет под клятвою”. Особено важно е да се подчертае, че приемането на монашество е лично дело на всеки християнин и не може да се извършва “по послушание” на един или друг духовник.
Известни са ми случаи, в които млади хора са били принуждавани към приемането на монашество от своя духовник, който в течение на дълго време им е внушавал, че монашеството е единствено достойният и водещ към Царството Небесно път. Зная случай, в който мъж, решил да встъпи в брак, отишъл заедно с годеницата си при своя духовник, за да получи благословението му, а духовникът започнал да ги убеждава да приемат монашество. Нерядко, приемайки монашество под натиска на духовника, хората скоро започват да разбират, че не това е тяхното призвание, и или се отказват от монашеството, или напускат Църквата изобщо. Човек, който не се чувства на мястото си, не би издържал дълго и, рано или късно, ще се откаже от него. Бивши монаси сега има немалко и в много от случаите това се дължи на неправилно духовно ръководство.
5. Напомняме на монашестващите за недопустимостта, съгласно 21-во правило на Гангърския събор, “да приемат подвижничество поради гордост”, “да се превъзнасят над живеещите просто” (тоест пребиваващите в брак) и “да въвеждат новости, против Писанията и църковните правила”. Правило 10-о от същия събор гласи: “Аще кто из девствующих ради Господа будет превозноситися над бракосочетавшимися, да будет под клятвою”.
6. Настоявайки за необходимостта от църковен брак, напомняме на пастирите, че Православната Църква се отнася с уважение към гражданския брак, а също и към браковете, в които единият от съпрузите не принадлежи към православната вяра, в съответствие с думите на свети апостол Павел: “Неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, а неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж” (1 Кор. 7:14).
Сред свещениците се срещат такива, които отъждествяват гражданския брак с блудство. Те изискват от двойки, които не са венчани - или да се венчаят, или да разтрогнат брака си. Това е грешна позиция. Църквата признава гражданския брак, тя се отнася към него с уважение. В първите векове на християнството тайнството Венчание не е съществувало; имало е само граждански бракове. Специалните църковни обреди, свързани с благославянето на встъпващите в брак, се появили много по-късно. Разбира се, Църквата призовава вярващите да се венчаят в храма, но в случаите, когато това е невъзможно, свещеникът по никакъв начин не бива да настоява за венчание. Не са малко случаите, в които, например, дълбоко вярваща жена живее с мъж атеист и той, разбира се, не е съгласен да се венчае. Тя идва при свещеника на изповед, но свещеникът не я допуска до Причастие, с мотива, че тя живее в блудство. Такава позиция на пастира е не просто нарушение на духовническата практика, но и канонично престъпление.
7. Напомняме на пастирите, че в отношението си към втория брак Православната църква се ръководи от думите на апостол Павел: “Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши... Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне” (1 Кор. 7: 27-28, 39).
Сред свещениците има и такива, които твърдят, че Църквата не допуска второбрачието. От думите на апостол Павел виждаме, че не е така. Православната църква настоява за единствеността на брака, но в случаите, в които той фактически не съществува, особено при смърт на един от съпрузите, Църквата благославя и втори, а в особени случаи дори трети брак, и извършва венчание на бракуващите се.
8. Напомняме на пастирите за необходимостта от спазване на особено целомъдрие и особено внимание при обсъждане с пасомите им на въпроси, засягащи едни или други аспекти на семейния им живот.
Случва се по време на изповед свещеникът да започне да разпитва вярващия за различни детайли от семейния му живот. Подобни въпроси могат да предизвикат такъв шок у изповядващия се, че след това той да се бои да пристъпи отново към изповед. Това е грубо, недопустимо нарушение от страна на духовника. Свещеникът не бива да разпитва енориашите си за брачното им общуване, за различни аспекти и детайли от семейния им живот. Човекът, дошъл да се изповяда, трябва сам да каже за плътските си грехове, ако е извършил такива, но от страна на свещеника е абсолютно нецеломъдрено да задава въпроси за каквито и да било подробности, които изповядващият се не е разкрил.
Нещо повече, има случаи, в които свещеникът сам започва да разпитва изповядващия се дали не е извършил това или онова. Известен ми е случай, когато целомъдрен юноша, непознаващ физическата близост с жена, отишъл да се изповяда и духовникът му поставил ребром въпроса: “С колко жени си бил?” – на което потресеният младеж отвърнал: “Не съм бил с жени”. Въпреки това свещеникът настоявал: “Не лъжи, кажи колко са били – три, пет, седем?” Подобно отношение е просто кощунствено от страна на духовника. Ако попаднете на такъв духовник, бягайте от него като от огън.
9. Обръщаме особено внимание на недопустимостта пастирите да създават около себе си църковни общини, в които се пропагандира опозиционно отношение както към висшето църковно ръководство, така и към други пастири и енорийски общини.
Това не означава, че действията на църковната власт не бива да бъдат подлагани на критична оценка. Но в енориите не трябва да се създава атмосфера, в която свещеникът противопоставя себе си на епископа, настройва енориашите си против него и против висшата църковна власт. Това е недопустимо по много причини. Дори ако поведението на епископа е недостойно или не напълно съответства на изискванията на духовния му сан, свещеникът не бива да настройва паството срещу него. Това е така, защото съгласно съществуващата църковна структура свещеникът е преди всичко делегат, представител на своя епископ. Когато в храма служи епископ, свещеникът, произнасяйки: “Мир на всички”, не благославя присъстващите с кръстно знамение, защото в дадения случай това е прерогатив на епископа: именно той, а не свещеникът, извършва службата, свещеникът в случая е само негов помощник. В древната Църква начело на всяка църковна община стоял епископ и едва когато църковните общини се умножили, епископите започнали да изпращат свещеници като свои представители. И свещеникът не трябва да действа срещу епископа си, както посланикът на някоя страна не може да действа против нея; в противен случай той трябва да се откаже от поста си.
10. Подчертаваме недопустимостта църковният амвон да се използва за проповядване на едни или други политически възгледи.
11. Призоваваме епархийските архиереи да обърнат особено внимание как пастирите в поверените им епархии осъществяват духовното обгрижване на паството. Да засилят контрола по спазването на поставленията и нормите на Православната църква от пастирите, засягащи различни аспекти от духовническата практика.
12. Призоваваме вярващите да се обръщат към своя епархийски архиерей във всички случаи, в които духовници превишават дадената им от Бога власт да свързват и да развързват. Напомняме на православното паство, че съветите на духовниците не трябва да противоречат на Свещеното Писание, Свещеното Предание, учението на светите отци и каноничните постановления на Православната църква, в случаи на разминавания на съветите с указаните постановления, да се отдава предпочитание на последните. Във връзка с това обръщаме внимание на думите на преподобни Симеон Нови Богослов как трябва да се изграждат отношенията между пастира и духовното му чедо:“С молитви и сълзи се обръщай към Бога да ти изпрати безстрастен и свят ръководител. Изследвай и сам Божествените Писания, особено практическите съчинения на светите отци, за да можеш, сравнявайки ги с онова, на което те учи твоят духовен отец, да видиш като в огледало, и съгласното с Божествените Писания да приемеш в себе си и да задържиш в мислите си, а неистинното да отхвърлиш, за да не се прелъстиш. Защото знай, че в тия дни дойдоха много прелъстители и лъжеучители.”
Както е известно, преподобни Симеон Нови Богослов в младостта си бил послушник на стареца Симеон Благоговейни. Симеон Нови Богослов още приживе почитал своя старец като светец: целувал мястото, на което старецът е стоял, всяко негово слово възприемал като идващо от Бога. Но всичко това се случвало в манастира, където послушникът доброволно се подчинява на стареца. Разглеждайки ситуацията, която съществувала в енориите, преподобни Симеон дал много трезв и мъдър съвет. Той казва, че трябва да молим Бога да ни изпрати истински духовен ръководител, но дори ако намерим такъв, не бива сляпо и безразсъдно да изпълняваме всичко, което ни каже. Неговите думи са само съвет, който можем да приемем или да не приемем. Нещо повече: съветите на духовника следва да сверяваме със Свещеното Писание, с творенията на светите отци, и ако забележим, че в думите или в действията на духовника съществува противоречие със светоотеческото учение, трябва да отдадем предпочитание на последното.
През 11-ти век Симеон Нови Богослов казвал, че в ония дни се явили много прелъстители и лъжеучители. В нашия век те са още повече. В същото време векът ни е дал немалко духовни пастири, които достойно са извървели пътя на духовния живот и чийто пример трябва да следваме. Слава Богу, ако имаме щастието да намерим такъв ръководител. Можем да го слушаме и да му вярваме, но дори неговите съвети трябва да сверяваме с творенията на отците. Ако пък не успеем да намерим такъв ръководител, тогава нека светоотеческите писания да бъдат наше ежедневно духовно ръководство.
Бел. пр. Относно съпружеското въздържание по време на пост нека да припомним думите на св. апостол Павел, че дори и тогава то трябва да става по взаимно съгласие (Вж. 1. Кор. 7:5).
Митр. Антоний Сурожки: "Внимавайте, братя свещеници!"
Епископ Иларион (Алфеев): "За взаимоотношенията между духовенството и миряните"
Митр. Антоний Сурожки: "Внимавайте, братя свещеници!"
- Част 1. Какво е старчеството?
- Част 2. Брак или монашество?
- Част 3. Как да се подготвим за изповед?
- Част 4. Изповедта и причастието на децата.
- Част 5. Култът към личността на духовника
Епископ Иларион (Алфеев): "За взаимоотношенията между духовенството и миряните"