Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

130399.pЙеромонах Арсений (Бока) е роден на 29 септември 1910 г. в село Ваца де сус, окръг Хунедуара, в централната част на Румъния - планините на Трансилвания, в семейството на обикновени селяни, Йосиф и Кристина. При кръщението си получава името Зиан. През 1929 г. завършва като първенец на випуска гимназията „Аврам Янку” в гр. Брад. Още оттогава връстниците му го наричали „светеца”. От 1929 до 1933 г. учи и завършва Богословския институт в Сибиу, където преподавателите му го описват като елитен студент. През време на следването си открива и други свои таланти – иконописта и свиренето на флейта. През 1933 г. е изпратен от Трансилванския митрополит Николай Балан в Букурещ да изучава изящни изкуства. Помага на отец Димитру Стънилоае при превода му на Добротолюбието, като прави графиките на първите четири тома.

През септември 1935 г. е постриган за четец и иподякон и ръкоположен за целибатен дякон. През 1939 г. отива на Света Гора, където остава 3 месеца за усвояване на монашеската традиция и живот. Когато се връща, е зачислен към братството на манастира Съмбъта де сус. На 3 май 1940 г. приема монашески постриг и името Арсений. На 10 април 1942 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира. През 1944 г. заминава за Кишинев (по това време Молдовската република е окупирана от Румъния) да учи иконопис и позлатяване на икони; завръща се през 1945 г. На 14 май 1948 г. е арестуван и измъчван от Секуритатя по обвинение, че е легионер и подбужда идващите при него хора на бунт срещу комунистите.

На 25 ноември 1948 г. е назначен за игумен в манастира Прислоп от митрополит Николай (Балан). Светата обител е в окаяно положение, след като последните трима населници я напускат. През 1950 г. манастирът става девически. Отец Арсений вече не е игумен, но остава като духовник на монахините. През 1951 г. той отново е арестуван за 9 месеца. През целия си живот той е под зоркия поглед на Секуритатя, които му забраняват да се среща с хора. През 1952 г. се завръща в манастира. През 1959 г. монахините са пропъдени, манастирът престава да съществува, а на отеца е забранено да извършва богослужения. Манастирските сгради са преустроени в старчески дом до 1976 г., когато статутът на св. обител е възстановен. През 1961 г. о. Арсений е назначен за работник-иконограф в патриаршеската работилница, като може да участва на богослужение само като певец. През 1968 г. е пенсиониран с минимална пенсия и започва изписването на храма в букурещкия квартал Драганеску, което ще прави 15 години. От 1969 до 1989 г. поддържа иконописно ателие и килия в новооснования манастирски комплекс в Синая. На 28 ноември 1989 г. угасва за този живот Погребан е на 4 декември 1989 г. в Прислоп. Оттогава и досега привлича много хора на гроба си за молитви и благодарения.

Където и да се е намирал приживе отецът, вярващите го търсели, за да им открие изхода от трудни моменти, да благослови начинанията им. Те просели помощ в критични житейски ситуации, излагайки живота си на опасност, тъй като знаели, че Секуритатя забранява на о. Арсений да разговаря и да събира хора около себе си. Множество чудеса стават по неговите молитви приживе и след смъртта му.

92659.pРазказ на о. Пантелеймон от манастира Гигиу, ученик на о. Арсений: Има много истории, няма да мога да разкажа всички. Каза ми веднъж: ”Идвайте при мене за съвети, но вие очаквате и чудеса. Да знаете, че повече ще ви помагам, след като отида при Бога, отколкото сега.” И имаше право. По-голяма помощ получавам от него сега, след като почина. Преживях едно чудо преди около три години. Бях на панихида на гроба на о. Арсений. Не бях ходил скоро и си казах: да отида да я отслужа, докато все още съм жив. Беше красиво. Около 4 ч. след обед тръгнах обратно към Букурещ с една кола, бяхме аз и шофьорът. Но през цялото време усещах, че има още някой на задната седалка. И да ви кажа, че все едно колата не опираше земята. Как? Все едно плаваше... Стигнахме за три часа, а на отиване ни бяха нужни осем часа. Виждахме „стоп”-ове, инциденти, но минавахме покрай тях сякаш през въздуха. Като наближихме манастира, започнахме с шофьора да чуваме как колата се движи по земята. Попитах го, какво усеща.

- Някой имаше на задната седалка, каза ми шофьорът.

И тогава чухме глас: „Дотук дойдох с вас“.

Обърнахме се, но там нямаше никой.

Монахиня Марина, игумения на манастира Бик, окръг Салаж, разказва: „Здравето ми и това, което съм аз сега, е благодарение на Бога, света Богородица и на отец Арсений. Аз бях излекувана от рак по един чуден начин. Когато влязох в манастира Говора като послушница през 1974 г., игумения беше майка Емануела, също ученичка на о. Арсений. И тя беше излекувана от рак. Аз и другите четири послушнички често чувахме от игуменията разкази за отеца, като че и ние вече го познавахме. Аз си бях болна и ме приеха, за да ме погребат там. Въпреки болестта работех наравно с другите. През лятото на 1975 г. получих пневмония с много усложнения, кръвоизливи и т. н. Закараха ме в една болница, после в друга, трета... Накрая лекарите поръчали да ме приберат, като не ми давали много дни живот - да не умирам в болницата, а в манастира. Игуменията беше направила всичко по силите си за мене. Тя ме изпрати в Букурещ, в църквата Драганеску, където беше о. Арсений, заедно с една послушница. Отец Арсений беше следен от Секуритатя и не беше удобно да се появяваме с монашески одежди. Като пристигнахме в Букурещ, отецът беше пред храма. Посреща ме с думите, че не казва нищо от себе си, а казва това, което му се дава да каже. Обърна се към мене и каза, че „най-накрая съм дошла“, сякаш ме е чакал дълго време. Отецът започна да разказва случки от живота ми, сякаш ме познаваше от рождение. Говореше, все едно четеше мислите ми. Бях чувала, че е прозорлив, но сега бях поразена. „Слава на Бога, че си стигнала в манастира. Ако трябва от глад да умираш, оттам не тръгвай. Ще ти кажа една притча. Имаше един човек, болен от рак. Лекарите го пратиха вкъщи. На тебе говоря. Казали са му да се приготви за смъртта. На тебе говоря. След година отива на преглед и лекарите виждат, че му няма нищо. На тебе говоря.”

Аз бях сломена: от устата на отеца чух думата „рак”, дадох си сметка за истинското си здравословно състояние. Така силно се стреснах, че половината от притчата въобще не я разбрах. Аз бях болна от рак и ще умра. Тръгваме си от храма, взимаме си довиждане с отеца, никакъв въпрос не идва в ума ми да попитам. Стигнах на средата на улицата и реших да се върна, но как да попитам пак о. Арсений? С късия си ум реших да му целуна ръка и да се престоря на неразбрала, сякаш той нямаше да разбере, какво си мисля. Отивам аз, целувам ръка и направо питам: "Отче, аз ще живея ли или не?" Той здраво ме хвана за ръката и ме разтресе: "Докато има нужда от тебе, ще живееш!" И наистина, този отговор очаквах! Каквито и ядове да имаш в живота си, да не се тревожиш прекомерно; и каквито и радости да имаш в живота си, да не се радваш прекомерно!"

И много други истории за изцеления и чудна помощ могат да се кажат за слава Божия! Дивен е Бог в Своите светии!

На втората снимка: Гробът на о. Арсений в манастира Прислоп


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9qpkp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики