Какво търся всъщност?
Отговорните хора най-често се обръщат към свещеник, който не се държи заповеднически, свещеник, който уважава Бога и даруваната от Него свобода, и който не поема върху себе си отговорността за живота на дошлия при него човек. Безотговорният човек, обратно, най-често очаква строго ръководство и категорични инструкции.
Такива хора, по правило, напускат недирективния духовник и намират друг, който е директивен тип. И макар вътрешно да се възмущават от неговата категоричност, те се чувстват по-малко тревожно, по-подредено, като осъзнават, че най-накрая са намерили това, което са търсели. Директивното ръководство намалява активността и отговорността на човека за неговите живот и спасение. Проблемът на хората, бягащи от отговорност, се състои в това, че изборът на такъв духовник им вреди. Контролът, който те така желаят, не им е полезен. Колкото по-активен е духовникът и по-категорично се налага той, толкова по-слаби, безволни и инфантилни стават тези хора.
За желанието да прехвърлиш своята отговорност върху духовника
За да оправдаят своята безотговорност, собственото нежелание да отговарят за своите мисли, действия и постъпки, сред църковните хора се е наложило едно много интересно оправдание. Човекът, който не желае отговорно да поеме своето решение и да живее отговорно, намира в забележителния и дълбок духовен принцип за послушанието оправдание за собствената си безотговорност. В съвременната църковна среда това е кристализирало в класическата формула: “Както благословите...” И тук е важно да се разбере: кога става дума наистина за послушание, и кога за нежелание да поемаш отговорност за каквото и да било.
Вече споменахме, че разбираме благословението като благо слово на духовника, което се възлага на отговорното решение на човека. Зад думите “Както благословите” (сами по себе си прекрасни!), много често се крие просто едно нежелание сам да решиш, сам да помислиш. Затова, ако погледнем участта на съвременните пастири, ще видим, че по цели дни те се занимават с това да решават наляво и надясно проблеми на своите пасоми, които нямат никакво отношение към същинския духовен живот. Нерядко може да видиш духовни чеда, буквално уловили се за полите на духовника. Въпросите на техния личен живот, според тяхното убеждение, трябва да решават пастирите, тъй като под предлога на “живот в пълно послушание” те съвършено са отвикнали да поемат отговорности.
В нашите среди често ще срещнеш хора, които до изнемогване повтарят “както благословите, отче”, криейки зад тези думи своето нежелание да бъдат отговорни за своите живот, постъпки и действия.
Те изграждат подобни отношения с духовници, на които се харесва да подчиняват човека на волята си, да го правят изцяло зависим от своята личност. Тези подтискащо-зависими отношения, които устройват както подтискащия, така и зависимия, крият сериозна опасност. Често сме свидетели на ситуации, при които човек, живял в манастир или енория около три години, става вял, безжизнен, съвършено неспособен за каквато и да е самостоятелна дейност. Добре е, ако такъв човек доживее до старини в такава инфантилна атмосфера. Но ако внезапно му се наложи да напусне манастира или да отиде в друга енория, където не му предоставят подобни парникови условия, в живота му се появява вакуум и го овладява безпомощност.
Разпознаване и избягване на манипулациите
Нашата отговорност пред другите се изразява в това да бъдем открити, искрени и готови да се притечем на помощ в ситуация, в която не може да не се помогне. Но не трябва да поемаме контрола върху живота на нашите близки, даже ако те ни молят за това.
Както в църковната, така и в житейската област често може да срещнем хора, които се опитват с обещания за грижа, внимание, помощ и покровителство да подчинят някой друг човек. Изпадайки в такава зависимост, човек придобива някакво уж спокойствие, но в същото време се чувства още по-опустошен, разтревожен и уязвим. “Покровителят” продължава да обгрижва човека, повтаря съветите си, изтъква покровителството си, предполагайки, че сега другият се намира изцяло под негова власт. По принцип, такава ситуация завършва със скандал, разрив в отношенията и разочарование.
Хората, които търсят на кого да прехвърлят отговорността си и провокират свещеника към такива отношения, се стараят като че ли да се слеят с него. Отправят му различни комплименти и топли думи, а в замяна очакват грижа и попечителство за страдащите си души. Ако пастирят приеме налагания модел на отношения, то именно тези хора ще го подведат в най-неподходящия момент и неоснователно ще го обвинят в авторитарност, грубост, бездуховност или просто безмълвно ще се разочароват от него...
Най-често именно хора, които са свикнали да манипулират другите в обичайните човешки взаимоотношения, започват да манипулират и духовника, за да поеме той грижата за тях. Духовникът е изправен пред три важни задачи:
- Да разпознае, как именно духовните му чеда се опитват да получат подкрепата на пастиря, вместо да свикват да стоят изправени на краката си.
- Да избягва въвличането в неразумно попечителство за духовното чедо, като отказва грижи, лишаващи човека от духовно развитие.
- Да открие как да отговаря на манипулиращото поведение на духовното си чедо. Варианти на манипулиращо поведение са: “Отче, поговорете си с мен...”, “Толкова искам да попитам...”, “От толкова дълго не сте ми обръщали внимание”, “Мен никой не ме обича”, “Отдавна ми обещахте, че..”, “За всички имате време, освен за мен...”, “След това, как мога да ви се доверявам..”, “Аз ви повярвах, а вие...”, “Ще отида в света и там ще умра в грехове!”.
Да останеш невъвлечен в поемането на грижата на толкова безпомощен и молещ човек е трудно. Духовникът е длъжен да свикне да разпознава многобройните и разнообразни начини за уговаряне, които използват духовните му чеда, и да не им се поддава.
Особено лесно е да се подлъже младият свещеник, който се е заел с делото на духовното попечителство – с молби за съвет как да се постъпи в тази или друга ситуация, с уверения, че съветите му буквално са спасили някого от смърт (“Какво бих правила без вас?”). В безпомощно състояние човек ляга в нозете на свещеника! Най-голямата помощ за него в този момент е, да не отстъпвате пред такива молби, а да предложите на човека в присъствието на духовника сам да намери отговорните решения, отговорният изход от една или друга трудна ситуация. Когато започнат да го убеждават в нуждите си от обгрижване, духовникът може, например, да каже:
- Ако сама не желаеш да поемеш отговорността са своя живот, постъпки и действия пред Бога, то няма смисъл да питаш мен. Като питаш мен за решението, ти желаеш единствено да намериш някого, на когато да прехвърлиш отговорността, а ти самата не искаш да се потрудиш. Считам, че такъв начин на живот и такова поведение спират духовното ти развитие. Готов съм да благословя всяко твое отговорно решение и да се помоля за това, с Божията помощ да осъществиш всичко, което си обмислила и решила. Дай сега да помислим заедно...
Добре е отношенията да се поставят на тази основа още в самото начало на духовната връзка.
Отговорността на духовника
Разпространено е мнението, че духовникът носи пълната отговорност пред Бога за своето духовно чедо. Нужно е да внесем малко уточнение: духовният отец отговаря за духовното си чедо в степента , в която духовното му чедо му е послушно по въпросите, касаещи духовния живот. До момента, в който чедото му е послушно, пастирят носи отговорност. Когато чедото му е отпаднало от послушанието, духовникът не носи никаква отговорност за този човек.
И още нещо: пастирят носи отговорност за правилното, тоест православно обгрижване и развитие на живота на човека, но в никакъв случай за неговия живот и ежедневни действия.
Златната среда
Как да намерим златната среда, този царски път, за който говорят светите отци? Каква позиция спрямо обгрижваното чедо трябва да заеме духовникът?
Преди всичко е необходимо човек да се научи да прави верния избор. Този избор се осъществява между човешката самодостатъчност и съвестта. Човек не знае как да постъпи и се обръща към духовника за помощ. Готовите рецепти – са твърде лесно решение, което лишава човека от отговорност.
Духовникът може да предложи на човека свеж, нов поглед към проблема, да погледне на него по начин, по който досега не е гледал. Дали духовното чедо ще последва съвета на духовника, не е толкова важно. По-важното е да се обърне вниманието му върху това, че съществуват и други възможни варианти за изход от сложилата се ситуация в живота му.
