Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)
strasjniat_sud.jpgИскаш ли да разбереш дали някой има вяра или не вярва? Ако чувстваш, че от него излиза топлина, от очите му, от думите му, от делата му, бъди сигурен, че той има вяра в сърцето си. Но ако чувстваш, че от него струи мраз, това означава, че той няма вяра, пък да казва каквото ще. Може да прави поклони, да свежда смирено глава, да поучава с тих глас, но от всичко това ще струи леден полъх, който те застига и смразява”[i].

Свети Исаак Сириец казва, че „раят е Божията любов, в която съществува насладата на всички блаженства”, както и че „дървото на живота е Божията любов”[ii].

„Не се заблуждавайте - казва св. Симеон Нови Богослов -Бог е огън и когато Той дойде в света и стана Човек, тури огън на земята, както Той казва. Този огън обикаля, търсейки материал, тоест добра воля и разположение, за да влезе в него и да се разгори; в тези, в които той се разгори, става голям огън и се издига до небето. . . (този огън) първо ни очиства напълно от сквернотата на страстите и след това става в нас храна и питие и просветление и радост и прави и нас светлина по причастност, защото участваме в онази Светлина”.(Слово 68)

Бог е огън на любов.Той е огън на любов за всички – за добрите и злите. Но има голяма разлика в начина, по който хората приемат този огън на Божията любов. Свети Василий Велики казва, че „пламенният меч е бил поставен в едемската градина, за да предотврати доближаването до дървото на живота. Той бил страшен и пламенен за неверните, но безопасен и достъпен за верните, като им принасял светлината на деня. Същият огън на любовта принася деня на онези, които отвръщат на любовта с любов, и изгаря онези, които отговарят на любовта с омраза”[1].

Раят и адът са една и съща река, която извира от Бога, един и същ огън на любовта, който обгръща и покрива всички с една и съща блага воля, без никаква разлика или изключение. Една и съща  животворна вода е вечен живот за верните и вечна смърт за неверните. За първите е жизнен елемент, а за вторите е средство за вечно задушаване -  Рай за едните и ад за другите. Не мислете, че това е странно. Синът, който обича баща си, се чувства щастлив в неговите ръце, но ако не го обича, нежната прегръдка на баща му ще бъде мъчение за него. Затова любовта към онзи, който ни мрази, се оприличава с посипването на живи въглени и жар върху главата му.

Свети Исаак Сириец пише, че „тези, които се измъчват в геената, биват наказвани от бича на Божията любов. . .Абсурдно е човек да мисли, че грешниците в ада са лишени от Божията любов. Защото Божията любов, която е рожба на познанието на истината, се дава на всички без изключение, но действа по два начина: грешниците измъчва, а  праведниците весели”[2].

Бог е любов. Ако действително вярваме в тази истина, знаем, че Бог никога не мрази, никога не наказва, никога не отмъщава. Както казва авва Амун: „любовта никога не мрази никого, никога не съди никого, не осъжда, не наскърбява, не се отвръща от никого, верен или неверен, или чужденец, или грешник, или прелюбодеец или нечист, а напротив, онези, които обича най-много, са именно грешните,  немощните и небрежните души, за които чувства болка, скърби, плаче и чувства състрадание за злите и грешниците повече от добрите, като подражава на Христос, Който призовавал грешниците и ял и пил с тях. Поради тази причина, като поучава коя е истинската любов, Той казва „И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лк. 6:36). И както пада дъжд за лукавите и добрите и слънцето изгрява за праведните и неправедните, така е и с този, който има истинска любов и състрадание и се моли за всички”[3].

Ако някой сега е смутен и не разбира как е възможно така, че любовта Божия  да се разпростира над грешниците и същевременно с това да обрича тези жалки и нещастни същества на огнената геена, нека си припомни Евангелската притча за блудния син и по-точно примера за по-големия брат (виж. Лк. 15: 11-32)

Нима той не е бил в дома на баща си? Нима сам баща му не излезе да го помоли и увещае да отиде и да вземе участие в радостното тържество? Какво го направи нещастен и го изгори с вътрешна жлъч и омраза? Кой му отказа нещо? Защо не се зарадва за завръщането на брата си? Защо нямаше любов както към баща си, така и към брата си? Нима причината за това не беше неговата злонамереност? Нима не остана в ада заради това? И кой беше този ад? Нима беше някакво отделно място? Нима имаше инструменти за мъчения? Нима той  не продължи да живее в бащиния си дом? Какво го отличаваше от всички онези радостни хора в бащиния му дом, освен неговата омраза и огорчение? Нима баща му и дори брат му престанаха да го обичат? Или именно поради тяхната любов сърцето му все повече се вкаменяваше? Не беше ли тяхната радост това, което го натъжаваше? Нима омразата не изгори неговото сърце, омразата към баща му и брат му, омразата заради любовта на баща му към брат му и за любовта на брат му към баща му?

Това е адът - отхвърлянето на любовта. Отвръщането с омраза на любовта. Горчивината от съзирането на невинна радост. Да бъдеш заобиколен от любов и да имаш омраза в сърцето си. Това е състоянието, в което вечно пребъдват  всички осъдени. Всички нежно ги обичат. Всички са поканени на радостното тържество. Всички живеят в Божието царство, в новата земя и новото небе. Тях никой не ги гони. Дори да искат да се отдалечат, няма да могат да избягат от новото Божие творение, нито да се скрият от нежната любов на всеприсъстващия Бог. Може би единственото друго решение за тях би било да се отдалечат от братята си и да потърсят горчива самота, но те никога не биха могли да избягат от Бога и Неговата любов. И това, което е най-ужасно, е че във вечния живот, в новото творение Бог е всичко за Своите създания. Както казва св. Григорий Богослов „в този живот нещата, с които имаме връзка, са многобройни; например: времето ,въздуха, местоположението, храната и водата, дрехите, слънчевата светлина, изкуствената светлина и другите необходими неща в живота, но никое от тях, колкото и те да са, не са Бог. Това благословено състояние, за което се надяваме, няма нужда от нито едно от тези неща, а Бог за нас ще бъде всичко и вместо всичко, като споделя Себе Си в съответствие с всяка потребност на живота. Също така от Св. Писание е ясно, че за тези, които са достойни, Бог става място, дом, одежда, храна, питие, светлина, богатство, царство и всичко, което човек може да си помисли, което може да направи живота ни радостен”[4].

В новия и вечен живот Бог ще бъде всичко за творенията Си, не само за добрите, но и за злите, не само за тези, които Го обичат, но и за тези, които Го мразят. Но колко ще страдат онези, които Го мразят, приемайки всичко от ръцете на Този, когото ненавиждат! О, какво вечно мъчение е това, какъв вечен огън, какво скърцане със зъби!

„Идете от Мене, проклети,” (Мат. 25:41) във вечния външен огън на омразата[5], казва Господ, защото гладувах за вашата любов, и не Ми я дадохте, жадувах за вашето блаженство, и не Ми го предложихте, бях заключен в тъмницата на човешката Ми природа, и не Ме посетихте в Църквата Ми. Свободни сте да ходите, където желае вашата зла воля, далеч от Мене, в лютата омраза на вашето сърце, която е чужда на Моето любящо сърце, което не знае що е това ненавист. Вие сте свободни, отделете се от любовта Ми във вечния ад на вашата злоба, непозната и чужда на Мене и на онези, които искат да останат с Мене. Тази омраза е, която приехте от дявола по собствена воля, защото Аз ви създадох свободни и разумни същества. Но където и да отидете, в мрака на пълните с омраза ваши сърца, любовта Ми ще ви следва като огнена река, защото каквото и да е избрало сърцето ви, вие сте и вечно ще бъдете Мои деца. 




[i] Фотий Контоглу, Църковен календар, Атина, 1 января 1971 г. - Φώτη Κόντογλου, Εκκλησιαστικά Ημερολόγια, Ορθόδοξος Τύπος, Αθήνα, 1 Ιανουαρίου 1971.

[ii] Св. Исак Сирин, Слово 72 - Αγ. Ισαάκ του Σύρου, Λόγος οβ΄.

[1] Виж: Св. Василий Велики. Беседи 13, 2. Беседа на святое Крещение (PG 31, 428; 95, 1272) - Μ. Βασιλείου, Ομιλία 13.2. Παραίνεσις πρός το Άγιον Βάπτισμα, P.G. 31. 428 και 95. 1272.

[2] Св. Исак Сирин. Слово 84 - Αγ. Ισαάκ του Σύρου, Λόγος πδ΄.

[3] Библиотека на гръцките  Отци,  Том 40, сс. 60-61 - Βιβλιοθήκη Ελλήνων Πατέρων, τομ. 40, σελ. 60-61.

[4] (Св.  Йоан  Златоуст, Беседа 76 на Евангелието от Матея, PG 58: 700 - Αγ. Ιωάννου Χρυσοστόμου. Εις το κατά Ματθαίον Ομιλία ΟΣΤ΄ Ε΄, P.G. 58, 700.

[5] „Свършекът на света означава не неговото унищожение, а преобразяване. Всичко ще се преобрази внезапно, за един миг. . . и Господ ще се яви „в слава”  на облаците. Тръбите ще засвирят силно. Ще затръбят в душата и в съвестта! Човешката съвест ще стане прозрачна. Като говори за Второто Пришествие, пророк Даниил описва как Старият по дни, Съдията, седи върху Своя престол, а пред Него има огнена река (Дан. 7:9-10). Огънят е елемент, който служи за очистване, прочистване: изгаря греховете. Горко на човека, у когото грехът е станал част от природата му; огънят ще го изгори.

Този огън ще се разгори в човека; като гледат Кръста, някои ще се възрадват, но други ще изпаднат в объркване, ужас и отчаяние. Така хората за миг ще се разделят. Състоянието на душата на човека ще го постави от едната или от другата страна – отляво или отдясно.

Колкото човек в живота си по-съзнателно и усърдно се подвизава за Бога, толкова по-голяма ще бъде радостта, когато чуе думите: „Дойдете вие, благословените”. И обратно: същите думи ще призоват огъня на ужаса и мъченията за онези, които не са Го потърсили, които са Го отбягвали, воювали са с Него или са Го хулили в живота си.”

При Второто Пришествие няма да има свидетелски показания или писмени протоколи! Всичко е записано в душите на хората и написаното, тоест  книгите ще се отворят на Съда. Всичко ще стане прозрачно за всички и за всеки отделно. Някои ще ликуват, а други ще се мъчат.

Когато „се отворят книгите”, ще се види, че корените на всяко зло се намират в душата на човека. Например, някой е бил пияница или е потънал в разврат; някои хора мислят, че грехът умира, когато тялото умре. Не! В душата е имало влечение към греха и този грях се е услаждал на душата, но ако тя не се е покаяла и освободила от него, на Страшния Съд ще има същото греховно желание. Тя никога няма да задоволи това желание и върху нея ще връхлети мъчението на омразата – в мъчителното си състояние тя ще обвинява всички, ще мрази всички и всичко. „Там ще бъде плач и скърцане със зъби” - в безсилието на злобата и в неугасимия огън на омразата.”Огнената геена”. . . такъв е вътрешният огън. „Тук ще бъде плач и скърцане със зъби”. Това е състоянието на ада.” Архиепископ  Йоан Максимович, Последният съд (Второто пришествие),. Православное слово, Ноември-декември, 1966. сс. 177-178 - Αρχιεπισκόπου Ιωάννου Μαξίμοβιτς, «The Last Judgement» (Δευτέρα Παρουσία), περιοδικό «Orthodox Word» (Νοέμβριος - Δεκέμβριος 1966) τ. 177-178.

Превод: К. Константинов
На картинката: Сцена от Страшния съд в Лондонското Четвероевангелие на цар Иван Александър

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.