Въпрос от Снежана Маркова:
В учебника по литература за девети клас пише, че има противоречие между първа и втора глава на книга Битие. Противоречието се състои в това, че според първа глава човекът е „създаден от Бога чрез Словото“, а според втора „от пръстта“, т. е. от нещо вече създадено. Въпросът на моя син е може ли да има противоречие в божественото Писание?
На въпроса отговаря Анна Маринова:
Здравейте, нека видим за кои цитати става дума:
Бит. 1:26-27: „И каза Бог: Нека да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие и той да господарува над морските риби и над небесните птици и над четириногите и над цяла земя и над всички влечуги, които пълзят по земята. И сътвори Господ Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори“.
В Бит. 1:26-27 Бог говори: „Нека да сътворим…“. Според равинското тълкувание тази Божия подкана за творчество е отправена към ангелите и заради това глаголът „сътворявам“ (bara) е в множествено число. В Св. Писание обаче ангелите са описани като служебни духове, изпращани при хората с определени цели, но не се говори за тяхна творческа дейност. Единствено Бог е Творец и Създател, Който всичко е сътворил и създал с властното Си Слово. Поради това св. отци тълкуват множественото число на глагола „сътворявам“ като указание за трите Лица на Светата Троица и Техния предвечен съвет и взаимно общение.
Бог сътворява нещо уникално, което се изразява с употребата на глагола „bara“, който има тъкмо такова значение – „сътворявам за пръв път“. Човекът (мъжът и жената) са сътворени по Божи образ и подобие (besalmenu kidmutejnu). Божият образ в човека се състои в това, че човекът има безсмъртна душа, дарена с ум, воля и чувства. Всеки човек притежава този Божи образ. Св. Максим Изповедник, а и други св. отци говорят, че човекът е сътворен по образа на Второто Лице на Светата Троица – Бог Слово, и точно затова То се и въплъщава. Преп. Йоан Дамаскин в съчинението си Точно изложение на православната вяра, синтезирайки светоотеческата тълкувателна традиция, излага библейското учение за едновременно сътворяване на душата и тялото на човека. Така, според Св. Писание тялото не е затвор или тъмница за душата, а носи печата на човешката богообразност и може и трябва да бъде храм на Светия Дух.
Богоподобието пък не е даденост, а зададеност, възможност за нас. Затова и в ст. 27, където отново се споменава за сътворяването на човека по Божи образ не се казва „и по Божие подобие“. Богоуподобяването е задача и цел на нашия живот (Мат. 5:48). То се постига по Божия благодат, с вяра която е засвидетелствана чрез добри дела.
Човекът е венец на Божието творение и трябва да се грижи за него, да го поддържа и да го насочва към Бога. В това се състои и човешкото господаруване над природата (Бит. 1:28).
Бит. 2:7: „И извая Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и стана човекът жива душа“.
Бог, подобно на изкусен грънчар, извайва (jasar) човека от земна пръст. Употребеният антропоморфизъм „извая“ показва човешкото достойнство и красота – Сам Бог извайва човека, както и Божията любов към човека. Бог вдъхва в ноздрите на човека жизнено дихание (nismat hajm). Човешката душа, обозначена тук с библейската еврейска дума „nepes“, не е част от Божия дух, а е вдъхната от Бога.
Между разказите в Бит. 1:26-27 и Бит. 2:7 няма противоречие. Първият разказ е по-схематично и по-общо описание на сътворяването на човека. Вторият разказ говори подробно за сътворяването на човека, за създаването на жената от реброто на мъжа и за нейната равноценност на мъжа (Бит. 2:18).
Противоречия в Св. Писание няма и не може да има. Може да има различни разкази или повествувания, но те допълват описваното събитие, а не го отричат.
