Сега за нас е ясно, защо нашият Господ не носи ключовете на Царството и живота така, както носи ключовете за смъртта и ада: където няма врата – там няма нужда и от ключове, защото с Господнето Възнесение небесните двери се отвориха напълно и вече никога няма да бъдат затворени, както пише за това и Откровението: „Вратата му няма да се затваря през деня, а нощ там няма да има“. Затова и ключовете са излишни. Самият Господ не носи такива, но ги дава на Петър и останалите апостоли, сякаш казвайки им: „На Мен не са Ми нужни. Носете ги вие и вече без усилие отваряйте отвореното. Само ако някой по своя воля закрие за себе си небесния вход, на него можете да помогнете с тези ключове. Следващите Ме свободно ще влязат вътре и без тях...“.
О, колко радост има в тази причина за Господнето възнасяне! Той се възнесе на небето, за да разтвори широко пред нас небесните двери, за да можем без препятствия да възходим към небето. Отвори ни, Господи, отвори ни вратите на Твоето милосърдие!
Превод: Златина Иванова
