На 9 ноември Църквата празнува паметта на св. Нектарий Егински Чудотворец (1846-1920) – една от най-ярките личности в църковната история на двадесетото столетие, когото Бог Сам е прославил с множество чудеса приживе и след смъртта му. В Гърция започна издаването на пълните съчинения на св. Нектарий – издирвани в различни библиотеки по местата, където е живял. Неотдавна излезе шестият том, под редакцията на църковния историк и българист Димитриос Гонис. До нас са достигнали шестдесет издадени книги на светителя и десет неиздадени ръкописа. Повечето от тях са публикувани по времето, когато св. Нектарий е бил ректор на Атинската семинария и са насочени непосредствено към младия човек и неговите търсения. Пълното издание на неговите проповеди, съчинения и писма до многобройните му духовни чеда са безценен извор на богословски идеи, практически съвети и опит, от който съвременният човек безспорно се нуждае. Представяме на нашите читатели откъс от книгата „Да познаеш себе си“, в който светецът разкрива разликата между наистина духовния човек и неразумния зилот.
* * *
За добрата ревност (ζήλος)
Ревността е разпаленост на душата, проявяваща се като устрем или като страст и желание. Ревността (на български също „зилотизъм“) може да бъде достойна за почит, но също и развалена. Тя е блага, когато устремът е насочен към вършене на благото. Когато обаче се стреми към развала, тогава ревността е лукава. Добрата ревност иска да бъде Божието царство на земята, търси съвършенството на добродетелта, подражава на доброто и жадува за благото. Благата ревност се ражда в добрата душа като желание, непримесено с поквара. Благата ревност е проява на любовта към доброто. Благата ревност показва разположение към напредък. Благата ревност се стреми винаги към по-доброто.
За разумната ревност
Характер на разумния ревнител. Ревнителят „по разум“ е наистина въодушевен във вярата. Той е наистина изцяло посветен на Бога и строго съблюдава Неговия закон. Той пази отеческите предания и с много сърдечност работи за прославата на Божието име. Той жадува за небесните дела и с огнен копнеж бърза да подражава на доброто. С готовност върви по пътя на благочестието и ревнува по най-доброто на опитните. Разумният ревнител е приятел на доброто и обича всички добродетели. Разумният ревнител е движен от желанието за разпространение на Божието слово, за утвърждаване на вярата, за преуспяване на делото на Църквата, за всеобщо разпространение на Божията прповед, за възстановяване на Божието царство на земята. Разумният ревнител винаги работи, винаги е в движение, винаги действа. И ревността му толкова се възпламенява, колкото повече той се труди за доброто и по-точно – колкото повече обича Бога. Този ревнител не страни от трудностите. Работейки, не се обезкуражава, в болката не чувства изтощение, раздавайки, не се изчерпва, не унива, а е винаги жизнен и цветущ, в добро настроение и смел, впуска се в нови дела. Възпламенен от божествена ревност, той иска да се разпростре нейното действие върху цялото човечество. Разумният ревнител, движен от любов към Бога и към своя ближен, постъпва винаги с любов и самоотвержено. Не прави нищо, което може да наскърби неговия ближен. Ревността му е светла и разумна и никога не го подбужда към някакво отклонение.
Отличителните качества на ревнителя по разум са: гореща любов към Бога и към ближния, благост, веротърпимост, незлобливост и великодушие, благодеятелен и благороден. Разумният ревнител носи образа на истинския християнин.
Характерът на неразумния ревнител (зилот)
Неразумният ревнител е обхванат от ревност, но тя не е разумна. Той се заблуждава в своите мисли и действия и, работейки уж за славата на Бога, нарушава закона за любов към ближния. Неразумният зилот, възпламенен от своята ревност, върши неща противни на разпоредбите на Божия закон и противни на Божията воля. Неразумният зилот върши зло, което му се представя мислено за добро. Ревността на неразумния зилот е огън, който унищожава, разрушението върви пред него, а зад него остава пустиня. Неразумният ревнител моли Бога да хвърли огън от небето и да изгори всички, които не приемат неговите принципи и убеждения. Неразумният зилот се отличава с омраза към иноверците и инославните, със завист и вкоренен гняв, със страстно противодействие на истинския дух на Божия закон, с ирационална настойчивост в защитата на собствените си убеждения. Той притежава избухлива ревност да надделява във всичко, амбиция, обича скандалите, раздорите и размириците. Неразумният зилот е човек на гибелта.
Превод: Златина Иванова
* На снимката: портрет на светителя в Атинската духовна семинария
