С изящни по съдържание текстове на песнопения през целия период на Богоодичния пост Православната църква почита личността на Пресвета Богородица. В рамките на тази песенна празничност се открояват двама изтъкнати автори на църковни химни – преподобните Йоан Дамаскин и Козма Маюмски. Те, така да се каже, се състезават в лиричните си пориви и празничния си стил, за да опишат чрез своето поетично настроение това събитие на Богородичното успение.
Забележителното е, че макар да празнуваме смъртта на св. Богородица и би било логично и естествено да владее скръбно настроение при възпяването на събитието, при все това наблюдаваме тържествен и празничен стил, който в крайна сметка ни предразполага да чувстваме радост и духовен възторг. А това става поради убеждението на Църквата, че макар св. Богородица да е напуснала земята, тя не е напуснала света и човека.
Нейното успение не е като смъртта на един обикновен човек, а е успение на тази, която роди Началника на живота, и затова "гробът и смъртта не я удържаха" (гроб и умерщвление не удержаста - кондак на Успение).
Невъзможно е да се подложи на тлението тази, която „нетленно роди Бог Слово” (без истления Бога Слова рождшую - из Честнейшую), и така се установява, че „при успението ти не изпита смъртно тление” (во успéнии Твоéм мéртвость нетлéнная - 2. седален). Затова основателно преобладава тържественият и радостен облик на празника, който се потвърждава и от песнопенията.
Така, достигайки кулминацията на тържествения тон и стил на песнопенията, преподобни Козма Маюмски възкликва: „Законите на природата бяха преодолени в тебе, чиста Дево: раждане в девство и смъртта предполага живот; Ти, Богородице, която си девица след раждането и жива след смъртта, винаги спасяваш твоето наследие“ (Побежда́ются естества́ уста́вы, в Тебé, Дéво Чи́стая: дéвствует бо рождествó, и живóт предобруча́ет смерть: по рождествé Дéва, и по смéрти жива́, спаса́еши при́сно, Богорóдице, наслéдие Твоé - ирмос, 9. п., 1. канон на Успение). Той подчертава победата и преодоляването на естествения порядък на нещата в лицето на Пресвета Богородица, във всички събития от нейния живот.
Това потвърждават и Божиите ангели по време на нейното въвеждане в Святая святих: „Ангелите, като гледаха влизането на Пречистата, се удивиха, че Девицата влиза в Святая светих“ (Ангели, вхождение Пречистыя зряще, удивишася, како Дева вниде во Святая Святых - припев към тропарите на 9. п., 1. канон на Успение).
Но също така по време на нейното Благовещение творението се призовава да ликува и природата – да изпита радост, тъй като „Архангелът се явява на Девата с благоговение и й казва Радвай се!, обратното на скръбта“ (арха́нгел Дéве со стра́хом предстои́т, и е́же, ра́дуйся прино́сит, печа́ли сопроти́вное - слава на хвалитните на Благовещение). Следователно смъртното заспиване се превръща в радост и празник и така „всеки човек да се весели духом и да сияе, а природата на безплътните умове да празнува и да чества свещеното преставление (преминаване при Бога, б. пр.) на Божията майка, като вика: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!“ (Всяк земнородный да взиграется, Духом просвещаем, да торжествует же Безплотных умов естество, почитающее священное торжество Богоматере, и да вопиет: радуйся, всеблаженная Богородице, чистая Приснодево - ирмос, 9. п., 2. канон на Успение).
Възхвалява се възвишеното тайнство, което надхвърля всички природни закони:
„Преодолени бяха законите на природата“, когато безплодните и в напреднала възраст Йоаким и Анна родиха Мария.
„Преодолени бяха законите на природата“, когато Дева Мария се подчини на божествената воля е зачена Сина и Словото Божие без да е „познала мъж“, а „чрез Светия Дух“ (Лука 1:34-35).
„Преодолени бяха законите на природата” и при раждането на Господ, „тъй като, където пожелае Бог, порядъкът на природата се преодолява” (идеже бо хощет Бог, побеждаются естества уставы - догматик на 7 гл.).
„Преодолени бяха законите на природата“ и когато след свещеното й успение нейният Син приел освен пресветата й душа също и пресветото й тяло и „ангелите, като гледаха успението на Девата, се удивиха, как Девата се издигна от земята към небето“ (ангели, успéние Пречи́стыя ви́девше, удиви́шася: ка́ко Дéвая восхóдит от земли́ на нéбо - припев на 9 п., 2. канон на Успение).
Всички тези неща идват да ни напомнят, че всичко в живота, което ни изглежда трудно и непреодолимо, с Божията намеса се преодолява и става възможно и осъществимо. Много пъти като християни сме призовани да се изправяме пред трудни ситуации и да живеем при още по-трудни условия. Но тогава идва свръхестественият фактор, наречен Божия намеса, и се преодоляват природните условия и закони, така че говорим за чудни и необясними събития.
Както пише свети Никодим Светогорец, „закон на природата е, когато чрез смърт душата се отдели от тялото, тялото да се постави в гроб и да се разложи на елементите, от които е съставено; но в твоето тяло, Богородице, смъртта причини не тление и разлагане, а живот и нетление, защото след три дена твоята непорочна душа отново се съедини с богоприемното ти тяло, възкръсна от гроба и се възнесе на небесата. Това са явните закони на природата, които са били преодолени в св. Богородица. Ако човек поиска да отиде по-нататък, ще намери и други закони на природата, които са победени, например: закон на природата е, че детето в утробата постепенно се оформя и придобива вид. В тебе обаче, Дево, и този закон беше преодолян, защото твоят божествен Младенец беше напълно изобразен още от самото зачатие, а не само в малка степен. Така казва и св. Василий Велики (виж тълкуванието на канона за Благовещение, където е казано: „Ти искаш от мене да научиш, Богородице“ - Ищеши от мене уведети Дево, 3 п. на канона за Благовещение). Закон на природата е, че бебето в утробата трябва да причинява тежест на майка си, но когато Владиката Христос беше младенец в утробата ти, не причини такава тежест на тебе, Неговата майка... И много други по-важни закони на природата бяха преодолени в тебе, Дево, които не споменаваме, защото те надхвърлят всяка човешка реч и разум. За тях св. Григорий Богослов е казал: „Законите на природата се отменят“ (Слово за Рождество Христово). А великият св. Максим казва: „Нека вярно съзерцаваме тайната на божественото въплъщение и нека само без излишно любопитство да прославим Този, Който заради нас благоволи това да се случи. Защото кой би посмял и би могъл със силата на логическо доказателство да каже как е станало зачатието на Божието Слово? Как да обясниш безсеменно раждане в плът? Как може да има раждане без тление? Как майка след раждането може да остане девица? Как Свръхестественият е растял по възраст? И за да кажа първото и най-важното нещо: как Бог става човек? А най-голямата тайна е тази: как Словото в Своята ипостас същностно има плът, след като по същност ипостасно Той целият съществува в Отец? Как Той, един и същият, напълно е Бог по природа и напълно е станал човек по природа, без въобще да отхвърля никоя природа – нито божествената, тъй като е Бог, нито нашата, тъй като е станал човек? Само вярата проумява тайните!".
Тези тайнства, осъществени в личността на Пресвета Богородица, се възпяват от всички, от цялата общност на вярващите, от цялата Църква, като превръщат успението й в празник на радостта.
Превод: Иван Желев Димитров
Бел. ред.: Авторът архимандрит Филип Хамаря е протосингел на Месинийската митрополия в Пелопонес, Гърция.
Преводачът е добавил църковнославянския текст на цитатите от песнопенията.
Изображение: Успение Богородично, стенопис от 13 в. от храма "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент"), Охрид.
