Велики четвъртък

­Еван­гел­с­ки съ­би­тия
Иисус Хрис­тос уми­ва но­зе­те на уче­ни­ци­те Си, ус­та­но­вя­ва тайн­с­т­во­то Ев­ха­рис­тия, мо­лит­ва­та в Гет­си­ман­с­ка­та гра­ди­на и за­ла­вя­не­то на Му (Мат. 26:17-57).

Бо­гос­лу­же­ние
Сут­рин­та – Утринна, Ве­лик мас­лос­вет, Ве­чер­на с Ва­си­ли­е­ва ли­тур­гия;
Вечер­та – Пос­ле­до­ва­ние на Дванадесетте еван­ге­лия (че­тат се дванадесет от­къ­са от Еван­ге­ли­е­то, при­пом­ня­щи стра­да­ни­я­та Хрис­то­ви).

След про­чи­та­не­то на петото еван­ге­лие от св. ол­тар се из­на­ся Раз­пя­ти­е­то и се пос­та­вя в сре­да­та на хра­ма за пок­ло­не­ние.

Бо­гос­лу­же­бен текст
Вмес­то Хе­ру­вим­с­ка­та пе­сен се пее: „На Тво­я­та тай­на ве­че­ря за учас­т­ник ме при­е­ми днес, Си­не Бо­жи; за­що­то ня­ма да из­дам на Тво­и­те вра­го­ве тай­на­та, ни­то це­лув­ка ще Ти дам ка­то Юда, но ка­то раз­бой­ни­ка Те из­по­вяд­вам: спом­ни си за ме­не, Гос­по­ди, ко­га дой­деш в цар­с­т­во­то Си“.