Да запалим свещичка...

Влизането в църква едва ли се изчерпва със запалването на свещ, забързаното прекръстване или просто „минаване” пътьом. Не са много хората, които „подозират”, че да бъдеш в Църквата означава да си нейна жива, жизнена клетка, не просто да присъстваш, не да преминаваш. През тялото на Църквата протича Кръвта Христова, всички ние - православните християни - ставаме едно цяло именно когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови. Това ни сближава, обединява, сродява повече от кръвното родство. Това се случва всеки път, когато се отслужва св. Литургия. И всеки път, когато имената на нашите близки са прочетени по време на св. Литургия, те са били споменати с думите: „Отмий, Господи, греховете на всички тук споменати, с Твоята пречиста Кръв”. Нищо не може да се сравни с такова благо. Но за великата сила и реалното богатство на литургията знаят наистина не много хора.
Светата Евхаристия е възстановяване и обновяване на връзката между тварното и нетварното, осъществена чрез Тялото и Кръвта Христови. Тварта се съединява с живота на Твореца чрез светите Тайни. Толкова малко хора разбират колко голямо и страшно е това, колко е важно... Думите на св. Литургия са неясни и неразбираеми не защото изискват огромно усилие, време или потенциал, а заради нашето нежелание, нерадение, леност, студенина... Оправ-дания няма, неуместни са. Не Бог е далеч от нас, не, ние сме далеч от Него и бързаме да се отдалечим... Запалваме свещичка, прекръстваме се по най-бързия начин, кога правилно, кога не - и излизаме: за днес сме се „отчели” пред Бога. Невежеството остава, остава нашата нищета, остава нашият хлад... Много ли хора истински принадлежат към Църквата, говорим за принадлежност към Църквата като Тяло Христово, в което Христос приобщава със Себе Си всеки вярващ и му дава осезателно благодатта на Духа?!
Когато се прекъсва връзката с тялото на Църквата, отделната личност, обособена и затворена в своето себелюбие, се лишава от благодатното въздействие на Светия Дух, Който живее в Църквата. Как тогава да се спасим?! Освен да запалим свещичка, трябва да направим и много други неща, да научим много неща, да живеем живота на Христовата Църква всеки ден, непрекъснато, не само в неделя и на празник.
Трябва ясно да кажем: Църквата за мнозина е само храмът, сградата, това съзнание е много разпространено, а също и представата, че от там „трябва” да се мине, свързано с един смътен, неясен мотив, почти като суеверие. „Все пак, и това е добре”, ще кажете вие. Да, сигурно, но не можем да бъдем доволни, това означава най-малкото, че сме далеч от Христос, далеч от Божието царство. Далеч. Изгубени и сами в суетата на делника, отрупани с „много неща”, както евангелската Марта, забравили единствено важното.
Църквата, като събрание на вярващи в Христос, се отъждествява със св. Евхаристия. Евангелието, Деянията на св. апостоли, посланията на св. ап. Павел, както и апостолските мъже, разбират понятието „Църква”, като евхаристийно събрание. Не като конкретен земен храм, а като Литургия, която е откриване на Божието царство на земята. Защото св. Литургия започва с думите: „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух”. Църквата не е от този свят, тя изобразява бъдещия свят, бъдещото Царство, това преди всичко проличава в литургията, която е център на целия църковен живот. Но все пак, толкова често се случва немалко хора от тези, които определяме себе си като вярващи, да не знаем какво е това Литургия, колко ни е нужна тя, какъв смисъл има не само за нашия живот, но и за живота на света. Може би и на вас, както на мен, ви се е случвало да чуете или прочетете, че този свят ще съществува дотогава, докогато някъде, някой отслужва светата Божествена литургия. Едва ли тези думи са преувеличени. Думата литургия, която е гръцка, освен че обозначава св. Евхаристия, означава и служение, действие, извършване на добро. Бог е създал света, за да бъде той Църква, да бъде Негово царство и именно човекът, ако пожелае, може да осъществи това. Може да послужи за това.
Когато се включваме в Литургията на Православната църква, когато участваме заедно с другите в нея, тогава живеем, съществуваме, вървим по пътя към Царството Божие, което е истинският ни дом и истинското ни отечество.
Светата Литургия не се изчерпва само с това, което става в храма, тя продължава във всеки момент от живота. Всичко, което вършим, в което служим и съществуваме трябва да ни води към Църквата и нашето спасение, и в това е смисълът и целта на нашия християнски живот.
Да, наистина, „нещо ни тегли” към Божия храм, необяснимо и недоосъзнато. Влизаме, прекръстваме се, запалваме свещ... Тече служба, от онези служби, в които небето слиза на земята, а ние не разбираме, или не знаем какво повече да правим в Божия дом... Нека не бързаме да излезем, нека останем до края.