Празникът Благовещение в литургическа светлина

На то­зи ден пре­ди две хи­ля­ди го­ди­ни Прес­ве­та Де­ва Ма­рия чрез не­пос­ти­жи­мо­то Бо­жие дейс­т­вие без­се­мен­но е за­че­на­ла въп­лъ­ща­ва­що­то се Сло­во Бо­жие (Бла­го­вещение, Велика ве­черня, 1 сти­хи­ра на „Гос­по­ди воз­звах“), Ко­е­то е „по­бър­за­ло“ да се все­ли в ут­ро­ба­та на Де­вата (Бла­го­вещение, Малка ве­чер­ня, 1 сти­хи­ра на „Гос­по­ди воз­звах“).

Вес­ти­тел на ра­дост­та на зе­мя­та за въп­лъ­ще­ни­е­то на Си­на Бо­жи е бил „без­п­лът­ни­ят раб Гос­по­ден“ и за­ед­но с то­ва на­чал­ник и во­е­во­да на не­бес­ни­те си­ли – ар­хис­т­ра­тиг Гав­ри­ил. В шес­тия ме­сец от бре­мен­ност­та със св. Йо­ан Кръс­ти­тел на пра­вед­на­та Ели­са­ве­та, ар­хан­ге­лът по Бо­жия за­по­вед сля­зъл от не­бес­ни­те кръ­го­ве в га­ли­лейс­кия град На­за­рет, къ­де­то е жи­ве­е­ла св. Де­ва Ма­рия (Бла­го­вещение, Малка ве­черня, 3 сти­хи­ра на „Гос­по­ди воз­звах“). Бог го е из­п­ра­тил да въз­вес­ти на Де­ва­та за не­о­бик­но­ве­ния на­чин, по кой­то тя ще за­че­не Бо­жия Син (Бла­го­вещение, Малка ве­чер­ня, 4 сти­хи­ра на „Гос­по­ди воз­звах“).

По­я­вя­вай­ки се в На­за­рет, ар­хис­т­ра­ти­гът раз­миш­ля­ва в се­бе си за пред­с­то­я­що­то чу­до: как ще се вмес­ти в дев­с­т­ве­на­та ут­ро­ба на Пре­чис­та­та не­пос­ти­жи­ми­ят и нев­мес­тим Бог са­мо по ду­ма­та на ней­но­то съг­ла­сие за то­ва (Бла­го­вещение, Велика вечерня, 4 сти­хи­ра на „Гос­по­ди воз­звах“).

Зас­та­вай­ки пред Де­ва­та, не­бес­ни­ят пос­ла­ник въз­к­лик­нал: „Рад­вай се, бла­го­дат­на, Бла­гос­ло­ве­на, за­рад­ва­на от Бо­га, Гос­под е с те­бе! Не се ужа­ся­вай от мен, не­бес­ния ар­хис­т­ра­тиг. Ти на­ме­ри у Бо­га благодатта, ко­я­то тво­я­та пра­май­ка Ева изу­би. Ти ще за­че­неш и ще при­е­меш в ут­ро­ба­та си въп­лъ­ща­ва­щия се Син Бо­жи. Чрез те­бе Той, по­ра­ди Сво­е­то доб­ро­сър­де­чие, при­зо­ва­ва чо­ве­чес­т­во­то към древ­но­то бла­жен­с­т­во. Бла­гос­ло­вен е без­с­мър­т­ни­ят плод на тво­я­та ут­ро­ба, да­ващ на све­та очис­т­ва­не“ (Бла­го­вещение, Малка Ве­чер­ня, 3 и 4 сти­хи­ра на „Гос­по­ди воз­звах“). „Бог те е въз­лю­бил от ве­ка и е бла­го­во­лил да те из­бе­ре за Свое жи­ли­ще. Аз, Не­го­ви­ят раб, ти вес­тя, че ти ще ро­диш Гос­по­да и ще пре­бъ­деш в нет­ле­ние“ (Бла­го­вещение, Малка вечерня, 1 сти­хов­на сти­хи­ра; утринна, 1 хва­литна сти­хи­ра).

Ар­хан­гел­с­ко­то при­вет­с­т­вие е сму­ти­ло Чис­та­та. С удив­ле­ние тя каз­ва на вес­ти­те­ля: „Ти се явя­ваш пред мене ка­то чо­век, с не­пос­ти­жи­ми ду­ми. Аз съм не­поз­на­ва­ща мъж и брак Де­ва. Вър­ви си да­леч от мен. Ня­ма да ме пре­лъс­тиш, каз­вай­ки, че Гос­под е с ме­не и ще се все­ли в мо­я­та ут­ро­ба. Как аз, от­ро­ко­ви­ца­та, ще за­че­на Не­о­бят­ния и Нев­мес­ти­мия, как ще бъ­да май­ка на моя Съз­да­тел и прос­т­ран­но мяс­то за Пре­въз­хож­да­щия хе­ру­ви­ми­те? (Бла­го­вещение, Малка ве­чер­ня, 2 сти­хи­ра на „Гос­по­ди воз­звах“; ут­ринна, Ка­нон, 3 тропар). Аз ня­мам брач­ни от­но­ше­ния, не съм поз­на­ла сласт­та. Как ще ро­дя Син?“.

„Все­чис­та – от­го­во­рил ар­хан­ге­лът, – тво­е­то пот­вър­ж­да­ва­не на чис­то­та­та ти ме рад­ва. Но чуй ме. Мо­я­та вест не е пре­лъс­тя­ва­не. Об­ра­зът на тво­е­то за­ча­тие е над ду­ми­те и сми­съ­лът му е сло­вес­но не­из­ра­зим. Светият Дух ще сле­зе вър­ху ти и ка­то те осе­ни с твор­чес­ка си­ла, ще из­вър­ши за­ча­ти­е­то (Бла­го­вещение, Ка­нон, 2 и 4 тропар). Ти ще ро­диш не­ро­дос­ло­вен Син, Той ще за­па­зи тво­е­то дев­с­т­во не­пов­ре­де­но“ (Бла­го­вещение, Малка вечер­ня, 3 сти­ховна сти­хи­ра).

Ос­та­вай­ки сму­те­на, Прес­ве­та­та по­пи­та­ла ан­ге­ла: „Ни­то ед­на де­ва ни­ко­га не е раж­да­ла без­мъж­но. Бог е дал на хо­ра­та за­ко­на за раж­да­не­то от об­ща­та лю­бов. Ни­ма ти го­во­риш за пре­лъс­тя­ва­не? Стра­ху­вам се от тво­е­то стран­но при­вет­с­т­вие от страх пред гре­хов­но скло­ня­ва­не. Мо­я­та пра­май­ка ня­ко­га та­ка се по­да­де на вну­ше­ни­я­та на зми­я­та и за­то­ва бе из­го­не­на и ли­ше­на от бо­жес­т­ве­на­та хра­на“ (Бла­го­вещение, Ка­нон, 3 тропар).

„Все­не­по­роч­на! – про­дъл­жил сво­я­та реч ар­хис­т­ра­ти­гът – аз, пред­с­то­я­щи­ят пред Бо­га, съм из­п­ра­тен да ти пре­дам ду­ми­те на Бо­жес­т­ве­ния Съ­вет. За­що се бо­иш от мен, кой­то по­ве­че се стра­ху­вам от теб и бла­го­го­вея пред тебе? Пред­веч­но­то Сло­во – Съз­да­те­лят ще сле­зе над тебе ка­то дъжд над ру­но. Ти ще Го при­е­меш в ут­ро­ба­та си и със си­гур­ност ще Го ро­диш по плът. Не­из­га­ря­ща­та къ­пи­на, след при­е­ма­не­то на огъ­ня раз­к­ри­ла тай­на­та на тво­е­то пре­би­ва­ва­не на чис­та по рож­де­ние. Бог, къ­де­то ис­ка, там по­беж­да­ва ес­тес­т­ве­ния по­ря­дък на чо­веш­кия жи­вот“ (Бла­го­вещение, Велика ве­чер­ня, 3 сти­хи­ра на „Гос­по­ди воз­звах“; Ка­нон, 4 тропар).

„Чу­ва­ла съм – про­мъл­ви­ла Пре­чис­та­та на ар­хис­т­ра­ти­га – за про­ро­ка, го­во­рещ в древ­ност за раж­да­не­то на Ема­ну­ил от ня­коя све­ще­на Де­ва. Ис­кам да раз­бе­ра как чо­веш­ко­то ес­тес­т­во ще по­не­се раз­т­ва­ря­не­то на Бо­жес­т­во­то и как, за­паз­вай­ки мо­я­та чис­то­та, ще се ро­ди в плът без­п­лът­но­то Сло­во?“ (Бла­го­вещение, Ка­нон, 1 и 3 тропар).

„Чис­та – про­дъл­жил ар­хис­т­ра­ти­гът, – Бог е обе­щал на пра­о­те­ца Ав­ра­ам да бла­гос­ло­ви на­ро­ди­те в не­го­во­то се­ме. Днес то­ва обе­ща­ние се из­пъл­ня­ва чрез те­бе. Аз те виж­дам, Бо­го­не­вес­то, ка­то мно­гос­вет­ла свещ, ка­то бо­го­ус­т­ро­ен чер­тог, ка­то зла­тен ки­вот. При­е­ми По­да­те­ля на за­ко­на, по­же­лал чрез те­бе да спа­си и пре­съз­да­де чо­веш­ко­то съ­щес­т­во. Вяр­вай на те­зи ду­ми“ (Бла­го­вещение, Ка­нон, 4 тропар).

Ус­по­ко­е­на от ар­хан­гел­с­ко­то обяс­не­ние, Прес­ве­та­та ка­за­ла: „При­е­мам ра­дос­т­ни­те ти ду­ми, Гав­ри­и­ле! Не­ка ми бъ­де по тво­я­та ду­ма! Не­ка Бог се все­ли в ме­не и ро­дя Без­п­лът­ния. Един­с­т­ве­ни­ят Си­лен, ка­то въз­п­ри­е­ме от мене плът, да въз­ве­де чо­ве­ка към пър­во­на­чал­но­то му дос­тойн­с­т­во. Бо­же! Очис­ти мо­я­та ду­ша и тя­ло­то ми ос­ве­ти. Нап­ра­ви ме оду­ше­ве­на цър­к­ва и Твоя ук­ра­се­на ски­ния, ка­то съ­е­ди­ниш ве­щес­т­ве­но­то тя­ло с не­ве­щес­т­ве­на­та свет­ли­на!“.

Кол­ко стран­на е тай­на­та на пре­би­ва­ва­не­то на Нев­мес­ти­мия в де­ви­чес­ка­та ут­ро­ба и са­мо­ог­ра­ни­ча­ва­не­то във вре­ме­то на Свръх­в­ре­мен­ния (Бла­го­вещение, утринна, ка­нон 1, 2 и 3 тропар).

По то­зи на­чин цър­ков­но­то бо­гос­лу­же­ние об­ри­су­ва при­чи­ни­те за об­щох­рис­ти­ян­с­ка­та ра­дост в де­ня на Бла­го­ве­ще­нието. То­зи праз­ник е при­пом­ня­не на не­о­пи­су­е­мо­то бо­гат­с­т­во на Бо­жията бла­гост, ко­га­то Бо­жи­я­та бла­го­дат е осе­ни­ла чо­веш­ко­то съ­щес­т­во в ли­це­то на Де­ва Ма­рия, ка­то го е обòжи­ла и го е нап­ра­ви­ла Бо­жия цър­к­ва.

Със сък­ра­ще­ния

Пре­вод: По­ли­на Спирова