Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

54Стоим на прага на Страстната седмица. В тези гранични дни, когато свършва 40-дневният подготвителен пост и тръгваме по стъпките на Спасителя до Неговата Голгота, образът на Лазар и неговото възкресение вдъхват на вярващата душа голяма, велика надежда: Господ е по-силен от смъртта, Господ я е победил – не само в този непосредствен смисъл, в който победата се проявява в телесното възкресение на Лазар, но и в един друг, който ни засяга може би още по-непосредствено.

Бог е създал човека, за да Му бъде приятел; дружбата, съществуваща между нас и Него става още по-дълбока, още по-тясна в нашето Кръщение.

Всеки от нас е Божи приятел, както е бил наречен Лазар; и във всеки от нас този Божи приятел някога е живял: живял е чрез дружбата с Бога, чрез надеждата, че тази дружба ще става все по-дълбока и ще расте. Понякога в ранните години на нашето детство, понякога по-късно, в юношеските години, но във всеки от нас е живял този Христов приятел.

А след това, с течение на времето, като увяхващо цвете помръква в нас животът, надеждата, радостта, чистотата – изчерпала се е силата на този Господен приятел.

И колко често усещаме, че в нас, наистина като в гроб лежи – не може да кажем „покои се”, а именно лежи, поразен от страшна смърт – четиридневният приятел Господен, този, който бил умрял и до чийто гроб сестрите му се страхували да отидат, защото тялото му вече се разлагало...

Колко често душата ни скърби за този приятел, колко често скърбят и Марта, и Мария: онази част от нашата душа, която по своето призвание, сили и възможности е способна да мълчи в нозете Господни, слушайки всяко Негово слово, превръщайки в жива и трепетна всяка животворяща дума на Господа, както и онази част от нашата душа, която, подобно на Марта, е била способна в правда и чистота, с вдъхновение да върши Божиите дела в живота, която е можела да бъде не притеснена слугиня, не суетяща се Марта, каквито ние често ставаме по подобие на евангелската Марта, а трудолюбива, творческа, жива Марта, способна да преобразява чрез своите ръце, своята любов, своята грижда всичко, което ни заобикаля в Царството Божие, в явяването на човешката любов и Божията любов.

И така, тези две сили в нас, безплодните, стигнали до безизходица Марта и Мария, силата на съзерцанието и силата на творчеството, скърбят за смъртта на Господния приятел Лазар.

Но ето, че съвсем наблизо минава Господ и ние сме готови, като Марта да възкликнем: „Господи, защо Те нямаше тук, когато се решаваше борбата на живот и смърт, когато Лазар беше още жив – само наранен до смърт, и можеше да бъде задържан в този живот! Ако Ти беше тук, той нямаше да умре...”. И чуваме Неговото слово: „Вярваш ли, че той ще възкръсне?”. И ние също като Марта сме готови да кажем: „Да, Господи, в последния ден...”.

Но когато Марта говорела, тя изрекла това с голяма надежда: „Аз винаги съм вярвала, че Ти си Господ, и аз вярвам, че Лазар ще възкръсне в последния ден!...”. А, когато ние отговаряме, думите ни са печални и тъжни: „Да, в последния ден ще възкръсне, когато вече, както казва и Великият канон, свърши тържеството на живота, когато вече ще бъде късно за творчество на земята, ще бъде късно да се живее с вяра и надежда, с ликуването на все по-голямата любов...”.

Господ обаче и на нас ни казва, както и на нея, казва на нашата безнадеждност, както е отвърнал и на нейната съвършена надежда: „Аз съм възкресението и животът! Който вярва в Мен, и да е мъртъв, ще възкръсне...”.

Тук ни се иска да припомним още нещо: Марта не е знаела, че три дни по-рано Христос е говорил на Своите ученици, че Неговият приятел е смъртно болен, не е знаела, че Той му е позволил да умре, за да възкръсне, но вече богат с този опит, с тази Божия победа, така че нищо вече да не може да го разколебае...

Дошъл Господ и заповядал на Лазар да стане от мъртвите: ето един образ за нас. Във всеки от нас лежи той – умрелият, победеният, оплетен с нашите мрежи, безнадежден. А днешното Евангелие, на самия праг на Страстните дни ни казва: „Не се страхувайте! Аз съм възкресението и животът! Ето Господният приятел, който живееше във вас, който е във вас, който изглежда безнадеждно мъртъв, може да възкръсне само с една Моя дума – и наистина ще възкръсне!”.

И нека влезем в страстните дни с тази надежда, с увереността, че вървим към Пасхата, към прехода от временното към вечното, от смъртта към живота, от нашата поразеност от смъртта към победата Господня. Нека влезем в страстните дни с трепет за това, колко много ни е обикнал Господ и на каква цена Той ни дава живот, да влезем вече с надежда, със светлина и с радост от идващото Възкресение.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/94u3u 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики