На 1 септември във Фенер, Истанбул, започна съвещанието на предстоятелите на петте древни църкви, председателствано от патриарх Вартоломей. Публикуваме словото му при откриването на срещата, която предизвиква противоречиви реакции в православния свят.
Блаженейши и зеловъзлюбени в Господа братя,
слава и благодарение възнасяме към нашия Бог в Троица, задето ни удостои да се срещнем в Негово име заедно, та „с едни уста и едно сърце” да заявим любовта, която свързва нас и светейшите ни Църкви, които предстоятелстваме, и то в дни на изпитания и изкушения за цялото човечество, а особено за живеещите в географското пространство на нашите църкви.
С голяма и дълбока обич Ви посрещаме в седалището на този исторически и мъченически престол, като Ви благодарим от сърце за това, че откликнахте с готовност на поканата на наше смирение за настоящата среща. Дълбоко оценяваме братската ви готовност и труда, който сте си направили, за да дойдете тук, и пожелаваме Вашето пребиваване в този исторически град да бъде едно приятно във всяко отношение преживяване, а сътрудничеството ни да бъде плодоносно за благото на единството и на мисията в света на нашите светейши Църкви и на цялата Светейша Православна църква.
Христовата църква, която е „в света”, но не е „от света” (Иоан 17:14), не трябва "да се съобразява с този век" (Рим. 12:2), като знае и вярва, че „светът преминава, и неговите похоти” (1 Иоан. 2:17), и затова няма нищо стабилно и трайно в историята, но всичко в нея е подложено на промени, много често неочаквани и коренни. Затова и светейшата ни Православна църква, следвайки дълговековната си традиция и еклезиология, винаги стои встрани от всякаква намеса в политиката, споровете и сблъсъците на светските сили от всякакъв вид.
Тази позиция на Православната църква спрямо развитията в света и в историята все пак ни най-малко не означава безразличие и апатия към тези развития. И това е така, защото онова, което се случва в света и в историята, влияе най-дълбоко върху живота на членовете на Църквата, като често предизвиква твърде сериозни проблеми за мирното съществуване, а понякога и за самото оцеляване на хората. Това се наблюдава особено в случаи на кървави сблъсъци, които имат за последици разрушаване на мирните и културните постижения на народите, но също така и загуба на човешки живот, и нещастие за хората. В тези случаи се поставя на изпитание дори самата вяра на народа и се разклащат основите на самата Църква, защото и тя се потапя в бедствието и ужаса на несигурността, какво ще роди утрешният ден.
В такива случаи отговорността на онези, на които е поверено от Бога ръководството и обгрижването на поместните църкви, става наложителна. Призвани сме да подкрепим, да утешим и да ръководим подложения на изпитание Божи народ, а също така и да предприемем всяко наложително действие пред управляващите с цел да се съхрани повереното ни паство, но също така и свещената институция на Църквата в нашия географски регион.
Тази огромна отговорност ние не можем да изпълним без взаимопомощ и солидарност между нас. Както подчертава св. апостол Павел, говорейки за Христовата църква, „когато страда един член, страдат с него всички членове (1 Кор. 12:26). Поместните църкви съставяме едно тяло и въпреки че сме организирани като „автокефални” църкви, не преставаме да съставяме една Църква - едната, свята, съборна и апостолска Христова Църква. Следователно наложителен дълг е за нас да се събираме заедно за обмяна на мнения и за общо разрешаване на възникващите понякога сериозни проблеми в живота на Църквата. И Вселенската патриаршия, осъзнавайки този дълг в отговорността си за единството на Православната ни църква, взе инициативата и за настоящето наше събрание, откликвайки на наложителна повеля на времето.
Действително, обични и досточтими в Господа братя, голямо безпокойство и дори тревога предизвиква случващото се през тези дни в района на Близкия изток, в който властва твърде голям смут с непредвидими последици за мира и благоденствието на живеещите там. Онова, което се случва в този регион, влияе не само на живота на тамошните православни вярващи, но и на самото съществуване на християнските църкви, които от дълго време са изправени пред непредизвикани за жалост враждебни настроения от страна на част от вярващите на други религии. Така непостоянството и непредвидимостта на политическите развития в този район засилва тревогата за бъдещето и за живеещите там от векове православни църкви, което прави необходима позицията от страна на всички нас към тези развития, за да бъде защитено паството на нашите църкви и да се осигури тяхното съществуване в онзи регион.
За тази цел се събрахме тук предстоятелите на древните патриаршии на Александрия, на Йерусалим и представител на Антиохийския патриарх като най-пряко засегнати от случващото се в Близкия изток, както и намиращият се близо до тези събития брат – предстоятел на светейшата Кипърска църква, за да оценим съвместно заедно с наше смирение настоящото положение във въпросния регион, доколкото то се отнася и към присъствието и живота там на православните преди всичко, но и на останалите християнски църкви, и да се подкрепим едни други, както и вярващите ни, отправяйки към тях думи на увещание и утеха (1 Кор. 14:3).
Това е и основната цел на нашата среща. Но би било пропуск от наша страна, ако не се възползваме от тази благословена възможност, за да обменим мнения и най-общо върху мястото на Православната църква в съвременния свят и изпълнението на мисията й в него. По-общите проблеми на нашите православни църкви засягат безспорно всички правослани църкви по света. Затова и Вселенската патриаршия в своята каноническа отговорност като координатор на православните дела по единодушната воля и решение на всички светейши Православни църкви свиква всеправославни и междуправославни срещи за установяване на единната позиция на Православната църква по занимаващите я въпроси, положи и полага всякакви възможни усилия за провеждането на от дълго време планувания Свети и велик събор на Православната църква. Настоящето наше събрание ни най-малко не е в разрез с по-общото всеправославно сътрудничество, а дори представлява по-нататъшно негово укрепване чрез приноса на древните православни църкви за развитието на православното сътрудничество в света.
Равнопоставеното участие на всички светейши Православни църкви във всеправославните и междуправославните срещи остава винаги на почит и в сила, но то ни най-малко не отменя отдаваната от най-древни времена особена чест към старшите патриаршии, които, както и светейшата Кипърска църква, са получили автокефалията си по решение на вселенски събори. Настоящето наше събрание, свикано, както стана дума, по друга причина, би могло да предостави дълговечния опит на представените в него древни Православни църкви за развитието на православните дела в съвременния свят, като по този начин улеснява делото на всеправославните и междуправославните комисии и конференции.
В този дух братски предлагаме да обменим мнения между другото и относно хода на подготовката на Светия и велик събор на Православната църква, който ход среща някои трудности, но се намира недалече от желаната си цел. Всички признаваме голямото значение, което има за живота на Православната църква свикването на Светия и велик събор, и съжаляваме, за да не кажем - срамуваме се, че той все още не е осъществен, въпреки обявяването му преди много десетилетия. Така че е време да премахнем измежду нас всяка пречка за осъществяване на този свещен дълг, като пожертваме при нужда тясно разбираните интереси на нашите църкви заради тази висока цел, от изпълнението на която твърде много ще се облагодетелства Православието в неговата цялост, но също така като следствие – и всяка автокефална православна църква. Защото в крайна сметка интересът на всяка една от църквите ни се съсредоточава в единството и силата на цялото Православие.
Блаженейши братя, това наше благословено събрание съвпада с извършвания в Константинополската патриаршия още от византийски времена ежегоден празник на началото на индикта, тоест на новата църковна година. Особено благоволение на всеблагия Бог към нашата патриаршия е това, че в началото на тази нова църковна година и при извършваната по този повод св. литургия и нарочно свещено последование присъстват и хоростатисвате заедно с нас и Ваши почитаеми и обични Блаженства. Този божествен дар, на който този трон се радва може би за първи път в историята, ни дава надеждата и очакването, че по Божия благодат новата църковна година ще засили и ще подчертае още повече свързващите нашите църкви любов и братско сътрудничество за благото на цялата Православна църква и на целия свят.
Обобщавайки смисъла на празника на индикта, св. Никодим Светогорец го установява в три момента: а) празнуване на новата църковна година, б) спомняне на отиването на Господ в юдейската синагога, при което Му е дадено да прочете от книгата на пророк Исайя началото на 61-а глава: Дух Господен е върху Мене, затова Ме помаза в) изпросването на Божията милост през новата година (Св. Никодим Светогорец. Синаксарник. Венеция 1819 г., г. 1, с. 1-2). Към тези неща Вселенската патриаршия, откликвайки на нуждите на времето, добави през 1989 г. по времето на нашия приснопаметен предшественик патриарх Димитрий, по решение на Светия и свещен синод, и друг смисъл на този празник чрез посвещаването му на опазването на природната среда. За тази цел беше изготвено по патриаршеска заповед специално свещено последование от приснопаметния светогорски химнограф Герасим Микраянанит, което се изпълнява заедно със свещената служба в минея на 1 септември всяка година, а по време на светата литургия на този ден се оглася и специално патриаршеско послание във връзка с опазването на природната среда. Критичността и актуалността на въпроса за опазването на природната среда днес са известни на всички. Вселенската патриаршия първа между християнските църкви и изповедания осъзна сериозността на въпроса и чрез поредица от инициативи и действия се опита и опитва да направи чувствителни преди всичко ръководителите и членовете на Църквата, както и всеки човек с добра воля относно задълженията на всички хора да зачитаме и да пазим Божието творение, което според апостола „стене и се мъчи” (Рим. 8:22), а особено в наши дни, в които изобилства евдемонизмът и ненаситната алчност на човека, заради които природната среда и нашата планета са изправени пред опасността от цялостна катастрофа.
В рамките на този жив интерес на Вселенската патриаршия за опазването на Божието творение – интерес, който ние сме сигурни, че и Вие, обични братя, напълно споделяте – сметнахме, че би било добре, а и наложително да насочим Вашето внимание към региона, в който нашите Църкви от основаването си и през всички векове живеят, тоест в Средиземноморския басейн, чието екологично състояние непрекъснато се влошава. При положение, че в този регион на Средиземноморието живеят не само православните църкви, но и други християнски църкви и изповедания, както и вярващи от други религии, смятаме, че би било твърде полезно да подготвим и осъществим среща на религиозните водачи от този регион, на която да се съгласува и обяви „екологична харта на Средиземноморието”, в която ще се изложат принципите, произтичащи от религиозните убеждения на всеки един, които налагат защитата на Божието творение от катастрофата, с която го заплашва човекът.
Знаем, че проблемите, които пряко и болезнено занимават хората от този регион, са главно от политически, икономически и социален характер, като проблемите за опазването на околната среда се смятат за второстепенни и с по-малка важност. Но това схващане е и погрешно, и опасно. Всички сериозни учени подчертават и посочват явленията на климатичните промени и останалите антропогенни нарушения на природното равновесие на планетата, като твърдят, че екологичните катастрофи могат да унищожат или да променят евентуалните социални или икономически ползи от каквато и да е политическа промяна, за която се водят борби, струващи кръвта на много хора.И още – ползата, която би произлязла за мира в района на Средиземноморието от една такава среща и сътрудничество между религиите в този регион, ще бъде от неизразимо значение, особено днес. Всички знаем колко влияе религиозният фактор и колко е определящ в голяма степен за мира и спокойното съжителство на народите в Средиземноморието. Изострянето на религиозните противоречия в този район може да стане крайно опасно и за самото съществуване на православните и на останалите християнски църкви. Имаме спешна нужда от мирно съвместно съществуване на религиите в региона, в който живеят нашите църкви. Съвместното решаване на екологичните проблеми във връзка с провежданите вече междурелигиозни диалози може много да допринесе за сближаването и мирното съжителство на народите, които обитават бурния район на Средиземноморието.
Блаженейши братя, гореказаното представя някои мисли и предложения на наше смирение пред нашето събрание тук, като имат за цел да допринесат за по-доброто и по-полезно провеждане на нашите разговори, давайки повод на Вашата мъдрост да стане по-мъдра, според соломоновия израз. Затова и с голямо внимание и надежда очакваме на чуем всеки един от Вас да ни съобщи за нещата от своя собствен опит и рефлексиите върху живота на нашите църкви, като предложи начини за наше съвместно действие при настоящите обстоятелства. Нашето събрание се осъществява в дни трудни за цялото човечество, а особено за географския ни регион. Нашите вярващи, но и мнозина други очакват трепетно от нас слово на утеха и успокоение, на подкрепа и помощ. И самият акт на срещата ни ще излъчи послание на единство и братска любов, толкова необходима днес. А сега, братя, предаваме нашето събрание на Бога и на словото на благодатта Му. Той може да Ви назидае по-добре и да Ви даде наследие между всички осветени (Деян. 20:32).
Добре дошли, обични братя. Духът на истината да бъде с нас. Амин!
1 септември 2011 г.
Превод: Иван Ж. Димитров
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/df
И рече старецът...
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.
Св. Филотей Синаит
