Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
S.Rose.jpgВ наши дни Православието, по Божи промисъл, вече почна да се завръща в Запада, който преди около деветстотин години се бе отделил от него. Първоначално до голяма степен несъзнателно дело на емигранти от православни страни, постепенно това движение почна да се осъзнава като истинска ценна възможност и за самите жители на запада - в продължение на няколко десетилетия този прилив от западни обръщенци към Православието продължи да нараства и вече е станал едно доста обичайно явление. 

И така, докато Православието постепенно пускаше нови корени на запад и отново ставаше присъщо на тези земи, сред новоповярвалите се появи едно естествено съзнание за ранното наследство на православния запад и по точно на светиите и св. отци от първите векове на християнството, много от които по нищо не отстъпват на източните си събратя от същата епоха и дишат въздуха и разпръскват аромата на истинското християнство, така трагично загубено в по-сетнешния запад. Любовта и почитта на архиеп. Йоан Максимович (+ 1966 г.) към западните светци спомогна изключително много за пробуждането на интереса към тях и за улесняване на тяхното, тъй да се каже, превъзприемане в руслото на Православието. 

По отношение на повечето западни светци проблеми нямаше; вследствие на преоткриването на техните жития и съчинения, сред православните християни се носеше единствено ликуване при възможността да открият, че пълнотата на духа на източното християнство някога е била толкова присъща и на запада. И наистина, това преоткриване вещае само добро за по-нататъшното развитие на здраво и уравновесено Православие на запад. 

По отношение, обаче, на неколцина западни св. отци се появиха “усложнения” предимно заради някои от догматическите диспути, водени през ранните векове на християнството - оценката за тези св. отци е била различна на изток и запад и за православните християни е важно да познават тяхното значение в очите на Православието, а не на по-сетнешния Римокатолицизъм.

Най-прочутият от тези “противоречиви” западни отци е, без съмнение, бл. Августин, епископ на гр. Ипон в Северна Африка. Считан на запад за един от най-важните църковни отци, за върховния “доктор на благодатта”, на изток той винаги е бил приеман малко резервирано. В наши дни, особено сред западните обръщенци към Православието, са се появили два крайни и противоположни възгледа за него. Единият, повлиян от римокатолическите мнения, му отдава много по-голямо значение като църковен отец, отколкото православната Църква му е отдавала в миналото, докато другият клони към подценяване на значението му за Православието като някои дори стигат дотам да го наричат “еретик”. И двата възгледа са западни и нямат корени в православното предание. Православното виждане за него, от друга страна, поддържано през всички тези векове от св. отци на изтока и (в ранните векове) запада, не залита в никоя крайност, а е уравновесена възхвала, която отдава дължимото както на несъмненото му величие, така и на грешките в учението му. 

Когато догматите на Православието са били атакувани директно, Църквата и нейните св. отци са откликвали винаги бързо и решително с правилни догматически определения и с анатема към онези, които вярвали погрешно, но когато се отнасяло за различни подходи (дори и към догматически проблеми), за изкривявания, даже за преувеличения или грешки от добро намерение, Църквата винаги е търсела умереност и помирение. Църковното отношение към еретици е едно, а нейното отношението към св. отци, които се е случвало да сбъркат тук или там - съвсем друго. По-надолу ще разгледаме това с известни подробности.

Виж. още Благодат и свободна воля в учението на бл. Августин 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a488 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец