Мобилно меню

3.0495049505 1 1 1 1 1 Rating 3.05 (101 Votes)

prichastjavane Stavronikita large „Когато свещеникът ти преподава божествените Дарове,

представи си, че не свещеникът прави това, но Христос протяга към теб Своята ръка”

Св. Йоан Златоуст

След св. Петдесетница се появява нова реалност: Църквата Христова, мистичното Тяло Христово. От този момент сътвореният и ограничен свят носи в себе си нова реалност, притежаваща несътворена и неограничена пълнота с творчески и обновителни кълнове. В едното Тяло Христово – в благодатния организъм на Църквата – в освещаващата и преобразяваща сила на богоустановените св. тайнства се открива  път към цялостно  психофизично приобщаване на човека с Бога (Владимир Лоски). Така вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. В потока на относителното висшата реалност обновява безусловните ценности и начала на човешкото битие. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето. Божествената благодат става достояние  на  човешката природа, за да може и тя да се устреми към всичко свято.  Един от отците на Църквата през първите векове на християнството, св. Климент Римски, възкликва: ,,Възлюбени, колко чудни са Божиите дарове: живот в безсмъртие, сияние в правда, истина в свобода!"

Църквата може да бъде възприемана също така като микрокосмос и макрокосмос. В нея са включени и човекът, и Вселената. В човешката общност, събрана в името Божие, в съвместното отпразнуване на евхаристийното св.тайнство – в тази малка и незначителна на вид  частица от битието – се разгръща необратимият процес за възстановяване и преобразяване на цялото творение. Със своите св. тайнства   Църквата би могла да се нарече и постоянна св. Петдесетница.

Паралелно с това  светът, навлизащ в областта на св. тайнства, е също така и  действителност, в която протича противоборството между Божественото и греховното начало, между доброто и злото. Това обаче не е финалът. И светът не встъпва в Църквата, за да остане такъв, какъвто е бил – непроменен. Светата Литургия, затова е средство за спасение и безсмъртие, учи св. Игнатий Антиохийски, защото тя – във възприемането си и утвърждаването на земната действителност, едновременно  отрича и освещава този свят, като   принася обновената частица от него на Твореца: ,,Твоя от Твоих, Тебе приносяще о всех и за вся" (Евхаристиен канон на св. Литургия).

Историята на Църквата е историята на мистичните основи на света и като богочовешки организъм, тя е обновителната първооснова на новата, на пресътворената в Христовата благодат човешка природа. Цялата вселена – включително и преобразеният човек с неизчерпаемата динамика на истинската си човечност, произтичаща от вложения в него образ Божи – са призвани окончателно да станат едно в Бога, да пребъдват в Църквата Христова и да се превърнат във вечно Царство Божие.

Църквата е богочовешки организъм. Тя е духовно Тяло Христово, съединяващо в себе си всички изкупени и спасени човеци, свободно определили живота си чрез главенството на Господа Иисуса в изповядването на Неговата Истина. В Църквата се осъществява подготовка на човечеството за Царството Божие, в достигане от човека на мярката за "пълна възраст на Христовото съвършенство" (Еф. 4:13). В Църквата, по пътя към Царството Божие, става приобщаване на човека към Бога чрез въплътилият се Син Божи Иисус Христос, в Когото за всички вярващи в Него е даден залог за обожествяване, обнова и духовно усъвършенстване като пределна цел на човешкото съществуване. Чрез Христовата благодат – с нейните св. тайнства – Църквата е средство за безпределен духовен възход в обновителното общение в Светия Дух.

,,Където е Църквата, там е и Духът Божи и където е Духът Божи, там е и Църквата и цялата благодат"  – свидетелства св. Ириней Лионски.

Христовата Църква, основана от Господ Иисус Христос (Мат. 17:18), е Божие спасително домостроителство (I Кор. 3:9), чийто крайъгълен камък е Сам Христос (I Кор. 3:11). Като богочовешки организъм, тя е обновителната първооснова на историческия процес (Еф. 2:20). Нейните основни неръкотворни  колони са седемте св. тайнства (Притч. 9:1). В тях има някаква необяснима, невидима на пръв поглед сила. Тяхната реалност е достъпна за човешкия дух като необикновен съкровен усет, като озарение, непонятно за разума. Целта и смисълът на тайнствения живот на Църквата е доизграждането на самата Христова Църква, която е Домът Божи (I Тим. 3:15), мистическият организъм, разрастващото се на земята Тяло Христово, чиято Глава е Самият Изкупител и Спасител на целия човешки род (Еф. 1:22-23). В тази насока са и мислите на св. Йоан Дамаскин: ,,Като прие в Себе Си човешкото естество, Христос направи недостъпна за греха тази плът, която имаше и Адам като безгрешна, но чрез престъпление направи достъпна за греха... Тази именно плът Христос твори отново съобразно с безгрешното Си естество и възстановява по Първообраза  на собствената Си природа, за да бъде Той, Самият, образец на безгрешност".

Процесът за създаването на „новия човек”, постигнат във всесъвършената Личност на Богочовека Иисус, продължава да се осъществява и развива в света, благодарение на съществуването на Църквата. В нея става съединяването на свръхестественото начало с човешкото естество. В нея се извършва освещаването на човешкото чрез Божественото, а греховното се обезсилва, превъзмогнато от силата на светостта.

Особено мощно и обновяващо въздействие на божествената благодат човек получава при св. тайнства. Те са неразривно свързани с въплъщението на Сина Божи, защото именно при това събитие става и съединяването на предвечния Логос–Творец с материалната действителност. Затова и основните св. тайнства, потребни за всеки християнин, също така ни се предлагат веществено: при св. Кръщение, св. Миропомазване, св. Причастие. Така Бог снизхожда към човека не само по пътя на духовното озаряване, но и на нивото на човешката природа.

Посредством св.Кръщение и св.Миропомазване към Тялото на Църквата се приобщава една нова частица – един нов човек, който става неин член с ново висше предназначение и мисия в живота си. Смисълът на всичко това произтича от необходимостта да бъде цялостно обновена психофизичната човешка същност, за да стане явно  дълбинното  измерение на безсмъртието и вечността. Това свещено тайнодействие е опровержение на твърдението, че човек е само биологичен индивид, който още с раждането си започва да се движи от битие към небитие и в края на краищата неповторимата му личност се превръща в нищо сред безкрая на космическата бездна. Чрез Христовата Църква обаче, ние се приобщаваме към друга онтология на личността. Поради това неслучайно при св. Кръщение специално се изповядва вярата в Триединния Бог, като Творец и Първопричина на всичко съществуващо.

Посредством св. тайнства Покаяние и Изповед се превъзмогва духовният смут, внесен от греха, и се търсят пътища към спасителна  обнова и овладяване на тъмната стихия на първичните инстинкти, към вътрешно очистване, към духовна висота и хармоничност на личността. А в случай на нужда – чрез св. Елеосвещение – се подпомага физическото състояние на човека.

При св. тайнство Брак се освещава и вгражда една нова клетка в обществото и Църквата – семейството. Първото чудо, с което започва спасителната Си мисия Иисус Христос, става на сватбата в галилейския град Кана. Не страданието и скръбта, а радостта човешка посещава и благославя  Спасителят: ,,Имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата Майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му" (Йоан 2:1-2).

Посредством св. тайнство Свещенство се осъществява приемствеността в предаването на даровете на Божията благодат, дадена от Господ Иисус Христос на Неговите ученици – св. апостоли (срв. Йоан 20:21-23), и впоследствие препредадена от тях на техните приемници  епископи и свещеници чрез ръковъзлагане (срв. Деян. 6:6 и 16:23; I Тим. 4:14, 5:22 и II Тим. 1:6; Тит. 1:5), защото всяко св. тайнство е предаване даровете на Божията благодат. Така  чрез св. тайнство Свещенство се поддържат и се увеличават основните ядра в организма на Църквата  -  енориите.

Господ Иисус е засвидетелствал ясно: ,,Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден" (Йоан 6:53-54). Като участва в св. тайнство Евхаристия вярващият се съединява с обоженото Христово Тяло и се приобщава за вечен и нетленен живот, като става „съ-телесен” с Христос. Това единение не възниква от само себе си, а се изпраща като дар от Божията благодат, която човек може лично и свободно да приеме в Духа Свети. Именно в светлината на тази евхаристийна предпоставка трябва да се разглеждат и такива определения като „съ-телесен на Христос” или „съ-телесно Слово”, срещащи се в трудовете на св. Атанасий Велики и св. Григорий Нисийски, или „съ-телесен и еднокръвен с Христос” в „Огласителните поучения” на св. Кирил Йерусалимски. „За нуждаещите се няма нищо по-велико от Христос. Той ги ражда за нов живот, възвръща ги към този живот и им дава храна, за да съществуват. Христос е светлина за тях и дихание. Чрез Себе Си Христос създава за тях духовно око, чрез Себе Си ги освещава и им дарява да виждат Него Самия. Бидейки даряващ, Той е и храна, и Сам доставя Хляба на живота; Сам е и това, което доставя. Той е живот за живите, миро за дишащите, одеяние за желаещите да се облекат. Той е Този, с Когото можем да вървим. Той е пътят, но също така завършек и край на пътя. Ние сме членовете, Той е Главата”(св. Николай Кавасила).

Именно в св. Евхаристия се извършва истинското приобщаване на човека към Бога, защото светът е станал за него вече нов Божи дар, който се приема с благодарност и се опознава съкровената му дълбочина. Така светът става едновременно тайна на любовта Божия и св. Евхаристия – една всеобхватна св. Литургия. За човека са неразделни както тайноизвършителните, така и евхаристийните аспекти на света. Той открива смисъла и на двете, като или ги възприема в живота си, или ги отхвърля. Ако човек отдава частица от света, той прибавя нещо в дар от тази действителност. И това е човешкият белег на жертвата. Тя намира израз и в литургийния жертвен Хляб. Човекът възвеличава творението – белег на неговата разбираемост и разумна дейност. С това го очовечава и го възвръща отново в тази форма на Бога, преобразява го, устройва го и прави разбираеми следите на Божествения Логос, съдържащи се в дълбинната основа на Вселената (прот. Думитру Станилое). Парадоксът на едновременното утвърждаване и отрицание на света при св. Литургия – неговото преобразяване, което тя не отхвърля, но обновява  и пресътворява –  се разкриват като тайнство Христово във времето и пространството. В нея човекът се възражда, без да се унищожава естеството му, а неговата природа се възприема напълно и се преобразява по пътя на зададеното богоподобие, без да се  губи неповреденото човешко начало. Благодатта не отменя природните закономерности, тъй както и Божеството не е подменило човешкото естество на Спасителя. Благодатта не обезсилва богосъздаденото природно начало у човека, вечното не деформира временното. Така в приобщаването към Христовата Църква човекът намира достъп до преизобилието на благодатта и освещаващата сила на Всесветия Дух.

Силата на Божията благодат, изявявана в света посредством Църквата Христова и нейните св. тайнства, е всеобхватна и всеживотворяща. ,,Възвърната ни е благодатта и въпреки че ние я носим като в "оскъдни съсъди", като в още смъртни вместилища, в нашата неукрепналост сега се таи сила, побеждаваща смъртта" (Владимир Лоски).

В един от древнохристиянските пасхални химни, съставени от св. Иполит Римски (II-III в.), се възпява тази божествена и несломима сила на благодатта, даряваща спасение и безсмъртие на човешката душа:

,,Пасха, светлина на ново просветление,

сияние на недостижима Троичност!
         Светлините в душите ни не могат вече да угаснат,
         а огънят на благодатта се разгаря във всички.
         Той пламти в душите и телата,
         подхранван от силата на Самия Христос."


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w8k6y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога. Като воин Божи бъди трезв; залогът е безсмъртие и живот вечен."
Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.