Остава една седмица до края на Великия пост, след нея е Страстната седмица, за която се подготвяхме и която е посветена на съпреживяването на Кръстния път на Спасителя към Голгота и Възкресението.
Както винаги постът се изниза незабелязано, затова преди края му е добре да се спрем и да се измъкнем от потока на суетнята, който поглъща всичките ни сили и време, за да успеем да изпълним поне част от онова, което бяхме планирали да направим през Великия пост. В тези последни дни на поста трябва да се мобилизираме. Предлагам следния списък с дела, които да бъдат завършени преди края на поста:
1. Усърдно да се помолим, за да ни даде Господ да видим своите грехове, да се подготвим за изповед и да пристъпим към нея.
2. Да отидем на Литургията на преждеосветените Дарове, която се отслужва в сряда и петък само по време на Великия пост и да се причастим на нея.
3. Да започнем да четем утринните и вечерните молитви или да разширим молитвите, които обикновено казваме. Да се опитаме да се молим с по-голямо внимание.
4. Да прочетем поне едно от Евангелията. Има хора, които през Великия пост прочитат и четирите евангелия, но ако не успеете, то поне препрочете едно.
5. Да свършим неотложните дела, които отлагаме, за да си освободим Велики четвъртък и Велики петък на Страстната седмица.
6. Да посетим роднините и да отделим внимание на семейството си или поне без да бързаме и с любов да си пообщуваме с тях и да ги изслушаме.
7. Да изпълним отдавна дадено обещание – да закачим картината на стената, да оправим шкафа или нещо друго, което обещаваме да свършим седмици наред и не правим.
8. Да ограничим общуването в интернет – със силата на волята си или ако не можем така, чрез специална програма, която контролира времето на престоя в даден сайт, и да минимизираме поне за две седмици участието си в социалните мрежи.
9. Да поискаме прошка и да се сдобрим с някого, когото сме обидили отдавна или наскоро.
10. Да вземем участие в някоя милосърдна инициатива – да дарим поне малка сума или да отделим от времето си, най-важното е да направим първата стъпка към някого, който е зле и се нуждае от нашата помощ.
Превод: Полина Спирова
* Източник: Православие и мир
