Слово, произнесено от Негово Преосвещенство Знеполски епископ Николай, на молебена за медиците ни в Либия на 23 октомври т. г., Митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“
Нека всички, които могат да защитят драгоценния Божи дар – живота на нашите многострадални съотечественици да изпълнят с чест своя хуманен дълг, за да възтържествува божествената правда и милосърдие.
„Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14:6)
Възлюбени братя и сестри,
Това са думите на небесния Учител. Истината е нужна на света. Истината е една от естествените и съществени потребности на човешкия дух. Божественото откровение говори в дълбок смисъл, че Словото Божие, или истината Божия, е хляб на живота.
„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32) – казва Господ Иисус Христос.
Какво търси съдията в закона и в съдебното дело? – Истината. Един е всеразрешаващият закон – премъдростта Божия; един е верният и истински свидетел – всеведението Божие; един е постоянният ходатай – милосърдието Божие.
Днес отправихме молитва към Всеблагия Бог за спасяването на българските медицински служители в Либия от тъмничното заключение и благополучното им завръщане в родината, защото „невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27).
С молитва призовахме Всемилостивият Владика да внуши на съдиите благи намерения и справедлив разум, за да вземат правилно решение, чрез което истината да тържествува.
„Надеждата не посрамя“ (Рим. 5:5), съветва светият апостол. Нека всички, които могат да защитят драгоценния Божи дар – живота на нашите многострадални съотечественици, – да изпълнят с чест своя хуманен дълг, за да възтържествуват божествената правда и милосърдие. Амин.
