В различните поместни православни църкви въпросът с богослужебния език стои по различен начин. В едни църкви се държи строго на древния църковен език (гръцки или църковнославянски), в други се ползва съвременният говорим език на народа, в трети има смесено използване на древния богослужебен език наред със съвременния език на народа. Тъй като, от една страна, ръководството на Руската църква е сред по-консервативно настроените, но, от друга страна, в интернет сайтове отдавна има преводи на всички богослужебни книги на съвременния руски език, запитах протойерей Георги Йоффе от Санктпетербург да обясни за читателите на Двери.бг какво е отношението в РПЦ към тези съвременни преводи. Повод ми даде съобщението в неговия фейсбук-профил, че е излязъл от печат преводът на постния триод. А се оказа, че той вече е превел и отпечатал още служебника, требника, часослова, псалтира.
- Отец Георги, разкажете за отношението на ръководството на Руската православна църква към преводите на богослужебните текстове.
- Още на Поместния събор на Руската църква през 1917-1918 г. този въпрос е бил на дневен ред, защото за мнозина е било ясно, че църковната служба отдавна е престанала да бъде разбираема за мнозинството вярващи в Русия поради значителното отдалечаване на руския език от църковнославянския. Дори през 19 и началото на 20 век редица известни личности в нашата Църква се застъпвали за реформи на езика на богослужението, например преподобни Макарий (Глухарьов – мисионер в Алтай, направил едни от първите преводи на Библията на руски, +1847 г.), св. равноапостолен Николай Японски (мисионер в Япония, направил превод на японски на Библията и на богослужебни книги, +1912 г.), св. Йоан Кронщатски (+1908 г.). По странен начин е изопачено наследството на светите Кирил и Методий, които в древност защитавали правото на всеки народ да слави Бога на родния си език. Езикът на богослужението, предназначен за съзнателна молитва на Божия народ, става „свещен” език на духовенството, а самото духовенство се възприема от хората като някаква каста на „жреци” и „магьосници”. Именно на това са се противопоставили в свое време светите Братя. Поместният събор обаче не успял да разгледа въпроса за езика на богослужението, а болшевишкият гнет и последвалото време на глобални промени оставиха въпроса за превода в периферията на църковния живот. Това положение, за съжаление, продължава и до днес.
- Но видимо има свещенослужители, за които този въпрос е важен, и те се стремят да работят за решаването му.
- След като ме назначиха за председател на църквата в болницата, проблемът с разбирането на богослужението от енориаши и пациенти за мене постепенно стана още по-очевиден. Частичната замяна на някои богослужебните думи с руски и четенето на глас на т. нар. „тайни“ богослужебни молитви не решаваха този проблем. По време на епидемията от Covid-19, когато бях в принудителна самоизолация, започнах да превеждам богослужебни текстове на книжовен руски език. Както се оказа, не бях единственият, който правеше това. Всички съществуващи в момента преводи на богослужебните текстове са авторски и всеки преводач е подходил към текстовете по свой начин. Например моят превод на Псалтира е от масоретския (еврейски) текст, а мой колега го е превел от Септуагинта (гръцки). Съществуват и различни подходи за превод на отделни думи и изрази в богослужебните текстове.
- Преводите, които се правят, за богослужебна употреба ли са предназначени или за лично ползване от вярващите в домашната им молитва?
- Практически преводите ми определено са замислени за използване в богослужението. След като завърших първата версия на превода, предложих на нашата енория да се опита да служи литургията на църковен руски език. Едно е да гледате текста на екрана на компютъра или на хартия, а съвсем друго е, когато той се произнася или пее. Веднага се вижда нуждата от коригиране. Един от нашите енориаши беше особено полезен. Защото той е сляп и за него възприятието на думите е особено чувствително. Текстовете на богослуженията постепенно придобиха устойчив вид, но това отне около три години. Чак след това реших да ги публикувам.
- А отпечатването им с одобрението на митрополита ли става?
- В нашата Църква съществува трайно предубеждение срещу използването на руски език в богослужението. Струва ми се, че това е свързано отчасти с обновленческия разкол от 20-те години на миналия век (макар че само малка част от „обновленците” са служили на руски) и отчасти – с предишни, твърде несполучливи преводи. Ето защо не посмях да поискам благословението на архиерея за тази инициатива преди първо да я „тествам“ в енорията. Така че публикуването на тестовете е на моя лична отговорност.
- Как стои въпросът с използването на съвременния руски език в богослужението в рамките на Руската православна църква – Московска патриаршия? Помня, че преди три десетилетия църковната власт у вас санкционира свещеник, който се опитваше да служи на съвременен руски език. Измени ли се за тези 30-ина години отношението на свещеноначалието по въпроса или всичко си остава както преди?
- Не познавам цялостната картина на използването на църковния руски език в нашата Църква. Но няма официално разрешение за това и мисля, че малцина клирици се осмеляват да „русифицират“ богослужението.
Споменавате събитията от 90-те години, когато на един от московските клирици беше временно забранено да служи. Но това не беше свързано с неговите преводи (според мене крайно неуспешни), а с нездравата атмосфера в неговата енория, която доведе до сериозни канонични нарушения.
Формално никой от свещеноначалието не е забранявал превода на богослужебните текстове. Известният йерарх на Руската църква от втората половина на 20 век, Ленинградски митрополит Никодим (Ротов), сам превежда Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски и лично го е чел в съборния храм „Света Троица“ на Александроневската лавра. Но според мене като цяло отношението към превода не се е променило. Чувал съм мнения, че църковнославянският език е по-красив, „свещен” и носи повече смисли от руския, че преминаването към руски „профанира” възвишените богословски истини и т.н. Следователно е малко вероятно в близко бъдеще да се очакват решения от йерархията по въпроса за преводите. Но може би това състояние на нещата ще стимулира инициативи „отдолу“ – от отделни клирици и енории – и тези живи инициативи на църковния народ ще дадат плод.
Това, което наричаме църковен руски език, е превод на книжовен руски език на традиционни богослужебни текстове с пълно запазване на тяхното семантично, догматично и вероучително съдържание, езиково приспособено за по-добро разбиране от нашите съвременници. Струва ми се, че езиковото многообразие не прави по-бедна, а напротив то само обогатява нашата Църква.
