С поредица от богослужения и срещи от 12 до 15 август в родния град на Вселенския патр. Вартоломей Имврос бяха отбелязани 65 години от ръкоположението му за дякон, първата степен на свещенството. В тържествата участваха Александрийският патриарх Теодор II и Албанският архиепископ Йоан. Централното богослужение беше на 13 август – точно на датата, на която през 1961 г. 21-годишният тогава Димитриос Архондонис е ръкоположен за дякон от своя духовен наставник, тогавашния Имвроски и Тенедоски митрополит Мелитон, по-късно Халкидонски митрополит.
Още на 12 август Александрийският патриарх Теодор II се обърна към Вселенския патриарх по повод годишнината. Той припомни връзката му с родния остров и определи шестдесет и петте години служение като „исторически и радостен юбилей“. „На този светоносен остров Имврос, който Ви роди и откърми с чистите извори на нашата православна вяра и с непрекъснатото съзнание за ромейската традиция, всички ние днес, събрани с радост и духовно ликуване, честваме един исторически и радостен юбилей“, каза Александрийският патриарх. Той припомни и наставленията, които митрополит Мелитон отправя към бъдещия патриарх при неговото свещеническо ръкоположение през 1969 г. в Халкинската богословска школа: „Грехът и злото имат много образи, но техният корен винаги е нашето „аз“, себелюбието и гордостта. Затова, като грижовен отец, той Ви насърчи с едно слово, което стана Ваш духовен ориентир за цял живот: „Опразни себе си. Смири се. И най-вече дай място на божествената благодат“.“ Според патриарх Теодор именно тези думи са намерили израз в последвалото служение на патриарх Вартоломей: „Доброволно се лишихте от себе си заради Църквата, отхвърляйки всяка корист и посвещавайки се изцяло на служението на Христос и Неговото паство“.
Александрийският предстоятел постави специален акцент и върху отношенията между Константинополската и Александрийската църква. „Престолът на св. Андрей и престолът на св. Марк вървят заедно още от първите векове на християнството. Общи бяха борбите за защита на православната вяра, обща чашата на скърбите в тежки времена, общо свидетелството за Възкресението до краищата на вселената“, каза той.
В словото си патриарх Теодор посочи като особено значими в патриаршеското служение на Вартоломей Светия и Велик събор на Православната църква в Крит през 2016 г., междухристиянския и междурелигиозния диалог, инициативите за мир, грижата за бедните и бежанците и дългогодишната му дейност за защита на природата. Той определи свикването на събора в Крит като „венец на свещените трудове“ на патриарх Вартоломей и „исторически момент в най-новата история на Църквата“, като добави, че реализирането му след десетилетия подготовка е било възможно благодарение на неговите „настойчивост, прозорливост и непоколебима воля да изведе на преден план съборното устройство на Православието“.
На 13 август, Отдание на празника Преображение Господне, в митрополитския храм „Успение Богородично“ в селището Панагия на Имврос беше отслужена св. Литургия, предстоятелствана от Вселенския патриарх Вартоломей. С него съслужиха Александрийският патриарх Теодор II и Албанският архиепископ Йоан, както и митрополити на Вселенския престол и духовници. Сред присъстващите бяха представители на Света Гора, на гръцката държава и множество жители и гости на острова.
Преди края на богослужението патриарх Вартоломей отслужи трисагий за своя духовен отец и благодетел митрополит Мелитон, който именно на 13 август 1961 г. го ръкополага за дякон и му дава името Вартоломей.
В словото си Вселенският патриарх се върна подробно към този ден: „Поздравявам ви с цялата си любов и ви благодаря за благородното ви присъствие на тази св. Литургия в митрополитския храм „Успение Богородично“ на Имврос, където точно преди шестдесет и пет години на този ден приех благодатта на първата степен на свещенството. Прославям пресвятото име на Бога на любовта за всичко, което щедро дари на Своя смирен молител.“
Патриархът припомни, че тогава е бил едва на 21 години и току-що е завършил Халкинската богословска школа. В паметта му са останали две наставления на митрополит Мелитон. Първото било свързано с новото му име: „Наричам те Вартоломей в памет на Вартоломей Кутлумушки от Имврос“ – виден имвроски йеромонах и книжовник от XVIII–XIX в.
Второто наставление, което патриархът определи като „ориентир за моя живот“, било почерпено от евангелския разказ за Преображението – когато учениците, повдигайки очи, „не видяха никого, освен само Иисуса“. „Думите „само Иисуса“ се запечатаха завинаги в душата ми и действаха като компас в живота ми. Моят старец ме настави настойчиво, като клирик вече, да гледам „само Иисуса“. Ако правя това, всичко останало ще дойде и ще се прибави“, каза патриарх Вартоломей.
Той говори и за значението на Имврос и Халки в своето духовно и интелектуално формиране – за вярата, любовта към богослужението, книгите и образованието, за отношението към природата и за ранното желание да стане свещеник. „Тук се роди копнежът ми за свещенството, за безусловното служение на Църквата“, каза той.
Особено място в словото му зае съдбата на гръцката общност на Имврос. Патриархът благодари както на онези, които са останали на острова след тежките събития от 1964 г., така и на принудените да го напуснат. Той посочи като знаци на надежда повторното отваряне на гръцките училища, увеличаването на броя на гърците на острова и интереса на младите поколения към родното място на техните родители и предци.
Говорейки за изминалите 65 години, патриарх Вартоломей обобщи: „Благодаря на преблагия Бог за най-висшия дар на свещенството – осем години като дякон, четири като презвитер, осемнадесет като митрополит и тридесет и пет като Вселенски патриарх“, посветени на служението на Великата Христова църква, на православното сътрудничество, междухристиянския и междурелигиозния диалог, мира, солидарността, защитата на природната среда и срещата на Църквата със съвременния свят.
„Целият ми път беше „живот в диалог““, подчерта той. „Смятах затварянето в себе си, изолацията, самодостатъчността, самодоволството и безплодния монолог за чужди както на човека, надарен с разум и способност за общуване, така и на нашата православна вяра, която е призив към общение на живота, среща с другия, солидарност и мирно съжителство.“
Вселенският патриарх подчерта, че не възприема тази дейност като свое лично постижение: „Нищо от всичко това не съм смятал за собствено достижение. При всички прояви на почит към моята личност неудобството ми се смекчава от увереността, че те се отнасят към Великата църква и представляват признание за нейното служение.“
В края той обеща, доколкото Бог му дава сили, да продължава да се завръща на родния остров „до последния си дъх“: „Ще продължа да идвам като смирен поклонник в родината си, за да се обновявам вътрешно и мислено отново да ставам детето, което следваше покойния отец Астериос... Слава Богу за всичко!“
В обръщението си към патриарх Вартоломей Албанският архиепископ Йоан постави в центъра именно смисъла на дяконското ръкоположение и завръщането на патриарха на мястото, откъдето започва църковното му служение. „В този храм преди шестдесет и пет години преклонихте колене, за да приемете благодатта на служението. Тук се срещнаха две форми на копнежа за завръщане: любовта към родината и откликът на призива на Небесния Отец“, каза той. И продължи:
„Тук приехте първата степен на свещенството. Не за да Ви служат, а за да служите; не за да търсите човешка слава, а за да пасете духовното стадо на Христовата църква. Никой от присъстващите през онзи ден не можеше да знае целия път, който се откриваше пред младия дякон. Само Бог знаеше товара, който щяхте да бъдете призван да понесете, и отговорността, която щяхте да поемете пред Църквата и Православието.“
Архиепископ Йоан припомни усилията на Вселенския патриарх за свикването на Светия и Велик събор на Православната църква в Крит през 2016 г.: „Бяхме свидетели на усилията Ви за единството на Църквата, на Вашите трудове и борби. И това, което видяхме с очите си и чухме с ушите си, свидетелстваме днес с благодарност.“
Той посочи и други промени през патриаршеското служение на Вартоломей – възстановяването на православното богослужение в исторически места в Мала Азия, включително Кападокия и Панагия Сумела, отварянето на училищата на Имврос и международното свидетелство на Вселенската патриаршия за мир, помирение и опазване на творението.
Особено лично беше обръщението му, когато заговори за Албанската православна църква и за покойния архиепископ Анастасий. Архиеп. Йоан припомни, че след десетилетията на атеистично преследване Албанската църква е била почти лишена от видими структури: храмове и манастири са били разрушени или затворени, богослужението – забранено, а духовници – затваряни, изпращани в изгнание или убивани.
„В онова състояние на опустошение и дълбоко изпитание Майката църква изпрати като патриаршески екзарх един достоен работник на Евангелието – приснопаметния архиепископ Анастасий, комуто предстоеше да стане възстановител на Православната автокефална църква на Албания“, каза архиепископ Йоан. Той отбеляза, че личността на архиепископ Анастасий свързва по особен начин тримата предстоятели, събрани на Имврос: Александрия е мястото на неговото зряло мисионерско служение, а Константинопол – Майката църква, която го изпраща в Албания.
В края архиепископ Йоан увери Вселенския патриарх, че Албанската църква желае да бъде до него „на мястото на Аарон и Ор“, които придържали ръцете на Моисей – „на мястото на тези, които подкрепят и работят за мира, помирението и единството на Църквата“.
Празничните дни на Имврос продължиха и на 15 август, Успение Богородично. В празнуващия храм „Благовещение Богородично“ в планинското село Агридия беше отслужена св. Литургия, на която съслужиха Вселенският патриарх Вартоломей и Албанският архиепископ Йоан.
