Изказване на сръбския президент Александър Вучич, в което той посочи Скопие сред местата, където „Сръбската православна църква е същата“, предизвика реакции в Северна Македония. Позиция по случая изрази Светият архиерейски синод на Македонската православна църква, а впоследствие темата беше коментирана и от македонския премиер Християн Мицкоски.
Повод за реакциите стана изказването на Вучич в Мърконич, където, говорейки за ролята и единството на Сръбската православна църква, той заяви, че „Сръбската православна църква е същата и в Скопие, както и в Пирот, Сидни, Скопие, Франкфурт, Мелбърн и на всяко друго място по света“. Именно споменаването на Скопие в този контекст предизвика въпроси в македонската общественост дали става дума само за неудачно формулирана мисъл, за политическо послание към сърбите извън Сърбия или за твърдение, което може да бъде разбрано и като отнасящо се до църковната юрисдикция.
Първата реакция дойде от Македонската православна църква. Синодът не влезе в пряка полемика със сръбския президент и не заяви буквално, че Сръбската православна църква няма юрисдикция в Скопие. Вместо това той подчерта териториалния принцип на църковното устройство:
„МПЦ–ОА осъществява своята духовна и пастирска мисия към всички православни християни на своята канонична територия, без каквато и да било обусловеност от тяхната национална, политическа, културна или етническа принадлежност.“
Макар формулировката да е дипломатична, смисълът ѝ е ясен: православните сърби, живеещи в страната, както и православните македонци, власи, роми или представители на други етнически общности, попадат в пастирската грижа на местната църква.
Синодът подчертава също, че МПЦ „дълбоко осъзнава своята историческа роля и отговорност в духовния живот на македонския народ“, но същевременно остава „Църква, отворена за всички“.
Точно тази формулировка предизвика и известни дискусии в македонските медии. Според някои коментатори по-категоричният отговор би бил да се заяви просто, че Скопие се намира на каноничната територия на МПЦ–ОА и че всички православни християни, които живеят там, са част от нейния църковен живот независимо от националността си.
В последната част от позицията си Синодът подчертава, че единствен ориентир за Църквата са Христовото Евангелие, вярата във Възкресението и духовното благополучие на поверените ѝ вярващи, като отхвърля политическите и идеологическите платформи „откъдето и да идват“. Това беше разтълкувано и като знак, че МПЦ–ОА разглежда думите на Вучич преди всичко като политическо, а не като официално църковно изявление на Сръбската патриаршия.
След църковната реакция темата беше поставена и пред македонския премиер Християн Мицкоски. По време на посещение в скопската община Кисела вода той отказа да влиза в подробна полемика с президента на Сърбия, но определи подобен тип изказвания като неуместни за XXI век.
Мицкоски подчерта значението на МПЦ–ОА за македонската идентичност: „За мен лично МПЦ–Охридска архиепископия – Юстиниана Прима е най-светлата част от македонската православна идентичност. Разбира се, имаме и македонци с друго вероизповедание, но като стълб на македонската идентичност МПЦ е нещо над всичко за мен като човек.“
Македонският премиер заяви, че не желае да превръща случая в политически спор с Вучич: „Такъв тип изявление нито имам намерение да коментирам, нито бих искал да влизам в каквато и да било ежедневна комуникация с изблици на нещо, което повече прилича на миналия век, отколкото на XXI век.“
