Директорът на дирекция "Вероизповедания": Трима стигат за нова секта

- Как се регистрира ново вероизповедание? 

-  В съда се представя ус­тав, документи за учреди­телно събрание, за избор на ръководство и контролни ор­гани, така както всяко едно сдружение се  регистрира. Също  така  трябва  да  се представи   изложение   на доктрината, на учението. От него става ясно какви идеи изповядва вероизповедани­ето, както и дали някои от тях няма да бъдат в конф­ликт със Закона за вероизпо­веданията, Конституцията и с международните докумен­ти за правата на човека. За­конът позволява, но не за­дължава съда да иска стано­вище от Дирекция "Вероиз­поведания" към Министерс­кия съвет.

- Имало ли е досега отри­цателни становища? 

- Досега е имало един или два случая, в които сме да­вали отрицателно ста­новище, с оглед на, практиките на съответните вероизповедания в други страни. Ние из­казвахме становище, че трябва да се внимава при регистрацията. Също така се е случвало документите да не са пълни по отношение на доктрината. 

- Как ще коментира­те религиозното дви­жение Свидетелите на Йехова? 

- Не зная в някоя ев­ропейска страна да нямат регистра­ция. Гърция беше осъдена от тях в Страсбург за отказ на регистрация. И срещу България е имало досега две дела от Свиде­телите на Йехова. Второто го заварих, когато поех поста през 2002 г. Тогава по пред­ложение на правителствени­те съагенти сключихме с тях извън съдебно споразумение с минимално обезщетение. 

Това вероизповедание е регистрирано в страната от­преди, но е вярно, че има ня­кои практики, които смуща­ват. Например отказът им от преливане на кръв с лечебна цел, защото те твърдят, че има други серуми, замести­тели на кръвта. Според тях не трябва да се стига до пре­ливането на чужда кръв, тъй като това е неприемливо от религиозна гледна точка. 

- Ще се промени ли начи­нът за регистрация на ве­роизповедания в страна­та? 

-  В общественото прост­ранство се чуват иска­ния режимът за регистрация да бъ­де затегнат, В европейската практика например се иска вероизповеданието да има определен брой пос­ледователи - от няколкостотин до няколко хиляди, дори в Словакия искат 20 000 ду­ши последователи. В тази посока са поне засега идеи­те. В момента в България трима или четирима после­дователи могат да си регис­трират вероизповедание. 

-  При вас постъпват ли оплаквания за дейността на   религиозните  движе­ния? 

- Понякога граждани се оп­лакват от дейността на ня­кои вероизповедания, защо­то се смущават от техните учения. Най-често подават сигнали, когато представи­тели на дадено вероизпове­дание ги посещават по до­мовете. 

- Много често използва­ме думата "секта", от ко­ято някои вероиз­поведания  се чувстват оби­дени. 

-  Думата "секта" не се употребява в Закона за вероизповедания­та. Всички знаем какво раз­бират хората под секта. Това са обикновено новите рели­гиозни движения. Те много често не са и оформени като религии. Регистрираните ве­роизповедания също се жалват, когато представи­тели на едно вероизповеда­ние наричат друго секта. Смята се, че секта е религи­озно движение с неясно уче­ние, което по правило се стреми да привлече повече последователи. 

-   Към   кои   религиозни движения трябва да бъ­дем по-предпазливи? 

-   Най-обезпокоителни са тези движения, които са от гуруистки тип. Те имат един гуру   начело и учението следва идеята, че трябва да се спазва всичко, което каже той. Така хора с по-слаба психика, влизайки в такова движение, са длъжни да се подчиняват на гуруто, опре­делящ себе си за божество или за негов пряк представител. Такъв тип вероизпо­ведания се наричат още тоталитарни. В страната от време на време се появяват такива проповедници, но те нямат голям успех сред населени­ето. Те идват най-често като туристи. Такъв е примерът и с религиозното движение на Висарион, което се заражда в Сибир. Той е идвал някол­ко пъти в България и докол­кото знам в неговия "Град на слънцето" са отишли да жи­веят българи. Последовате­лите на Висарион пропаган­дират природосъобразен живот, като са се отказали от   всички   придобивки   на съвремието. 

- Ще излезе май, че бъл­гарите не сме толкова по­датливи на чуждите про­поведи? 

- Да, българинът по начало е недоверчив.  От друга страна, колкото и да не прак­тикуваме  религиозните си вярвания, когато се наложи да потърсим такива, предпо­читаме да се обърнем към корените си. Българите се връщат в такива случаи към религията на прадедите си. 

Напоследък станаха попу­лярни движения, които обе­щават да помагат при спра­вянето със стреса. Те пред­лагат съответните практики и начини за това, но с тях прокарват и някои чисто ре­лигиозни идеи. 

-   Правени   ли   са   нови преброявания за религиоз­ния състав на нацията? 

- Да, но тези проучвания не са напълно адекватни. Нап­ример се оказва, че около 86% от българите са правос­лавни, но църковници го оп­ровергават. По техни данни хората,които са кръстени, са много по-малко. При такова преброяване обикновено хо­рата отговарят, че са източ­ноправославни, защото тех­ните родители, баби и дя­довци са такива. Но те не са практикуващи  вярващи.  И такива хора след време лес­но се ориентират към друго вероизповедание или рели­гиозно движение. 

Второто по численост ве­роизповедание у нас е мю­сюлманското. След него се нареждат протестантските движения, като при тях има­ме увеличение на броя на последователите през пос­ледните години.

Снимка в. Стандарт