- Проф. Желев, колко вероизповедания има в страната?- Бройката на вероизповеданията при нас никога не е напълно актуална, защото информацията от Софийския градски съд постъпва със закъснение от 1 или 2 месеца. Оттам ни уведомяват периодично, но е възможно и да са регистрирани още 2 или 3 нови вероизповедания. Непрекъснато техният брой се увеличава, като трябва да кажем, че те не са нови за страната вероизповедания, а по-скоро клонове на стари, които са решили да се обособят отделно. Те имат и тази законова възможност. Бройката в момента е някъде между 90 и 100.
- Как се регистрира ново вероизповедание?
- В съда се представя устав, документи за учредително събрание, за избор на ръководство и контролни органи, така както всяко едно сдружение се регистрира. Също така трябва да се представи изложение на доктрината, на учението. От него става ясно какви идеи изповядва вероизповеданието, както и дали някои от тях няма да бъдат в конфликт със Закона за вероизповеданията, Конституцията и с международните документи за правата на човека. Законът позволява, но не задължава съда да иска становище от Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет.
- Имало ли е досега отрицателни становища?
- Досега е имало един или два случая, в които сме давали отрицателно становище, с оглед на, практиките на съответните вероизповедания в други страни. Ние изказвахме становище, че трябва да се внимава при регистрацията. Също така се е случвало документите да не са пълни по отношение на доктрината.
- Как ще коментирате религиозното движение Свидетелите на Йехова?
- Не зная в някоя европейска страна да нямат регистрация. Гърция беше осъдена от тях в Страсбург за отказ на регистрация. И срещу България е имало досега две дела от Свидетелите на Йехова. Второто го заварих, когато поех поста през 2002 г. Тогава по предложение на правителствените съагенти сключихме с тях извън съдебно споразумение с минимално обезщетение.
Това вероизповедание е регистрирано в страната отпреди, но е вярно, че има някои практики, които смущават. Например отказът им от преливане на кръв с лечебна цел, защото те твърдят, че има други серуми, заместители на кръвта. Според тях не трябва да се стига до преливането на чужда кръв, тъй като това е неприемливо от религиозна гледна точка.
- Ще се промени ли начинът за регистрация на вероизповедания в страната?
- В общественото пространство се чуват искания режимът за регистрация да бъде затегнат, В европейската практика например се иска вероизповеданието да има определен брой последователи - от няколкостотин до няколко хиляди, дори в Словакия искат 20 000 души последователи. В тази посока са поне засега идеите. В момента в България трима или четирима последователи могат да си регистрират вероизповедание.
- При вас постъпват ли оплаквания за дейността на религиозните движения?
- Понякога граждани се оплакват от дейността на някои вероизповедания, защото се смущават от техните учения. Най-често подават сигнали, когато представители на дадено вероизповедание ги посещават по домовете.
- Много често използваме думата "секта", от която някои вероизповедания се чувстват обидени.
- Думата "секта" не се употребява в Закона за вероизповеданията. Всички знаем какво разбират хората под секта. Това са обикновено новите религиозни движения. Те много често не са и оформени като религии. Регистрираните вероизповедания също се жалват, когато представители на едно вероизповедание наричат друго секта. Смята се, че секта е религиозно движение с неясно учение, което по правило се стреми да привлече повече последователи.
- Към кои религиозни движения трябва да бъдем по-предпазливи?
- Най-обезпокоителни са тези движения, които са от гуруистки тип. Те имат един гуру начело и учението следва идеята, че трябва да се спазва всичко, което каже той. Така хора с по-слаба психика, влизайки в такова движение, са длъжни да се подчиняват на гуруто, определящ себе си за божество или за негов пряк представител. Такъв тип вероизповедания се наричат още тоталитарни. В страната от време на време се появяват такива проповедници, но те нямат голям успех сред населението. Те идват най-често като туристи. Такъв е примерът и с религиозното движение на Висарион, което се заражда в Сибир. Той е идвал няколко пъти в България и доколкото знам в неговия "Град на слънцето" са отишли да живеят българи. Последователите на Висарион пропагандират природосъобразен живот, като са се отказали от всички придобивки на съвремието.
- Ще излезе май, че българите не сме толкова податливи на чуждите проповеди?
- Да, българинът по начало е недоверчив. От друга страна, колкото и да не практикуваме религиозните си вярвания, когато се наложи да потърсим такива, предпочитаме да се обърнем към корените си. Българите се връщат в такива случаи към религията на прадедите си.
Напоследък станаха популярни движения, които обещават да помагат при справянето със стреса. Те предлагат съответните практики и начини за това, но с тях прокарват и някои чисто религиозни идеи.
- Правени ли са нови преброявания за религиозния състав на нацията?
- Да, но тези проучвания не са напълно адекватни. Например се оказва, че около 86% от българите са православни, но църковници го опровергават. По техни данни хората,които са кръстени, са много по-малко. При такова преброяване обикновено хората отговарят, че са източноправославни, защото техните родители, баби и дядовци са такива. Но те не са практикуващи вярващи. И такива хора след време лесно се ориентират към друго вероизповедание или религиозно движение.
Второто по численост вероизповедание у нас е мюсюлманското. След него се нареждат протестантските движения, като при тях имаме увеличение на броя на последователите през последните години.
Снимка в. Стандарт