Науката и религията се допълват, но само в сърцата на удостоените с Неговия дар

В годините след падането на Берлинската стена около 20 научни сътрудника от Института по Молекулярна Биология (ИМБ) при БАН напуснаха страната и се установиха на работа в Северна Америка. Един от тях е к.б.н. Христо Венков, молекулярен биолог.  В миналото заемал различни постове в БАН, в Изследователския център по биотехнология и ССА. От 16 години живее със семейството си в САЩ и работи в Университета Вандербилт, в Нешвил, щата Тенеси. Занимава се с изследвания на молекулярните механизми, обуславящи злокачественото израждане и метастазиране на туморните клетки. Има множество научни публикации с приносен характер в тази област. С него разговаряме за религията и науката, за техните пресечни точки и за човешките предразсъдъци...

- Почти 20 години след края на комунистическия режим у нас атеистичното мислене продължава да е доминантно в българското общество. В какво се състои притегателната сила на атеизма и кое според Вас е онова, което може да й противодейства?

Християнската вяра и традиции не са били никога така силни сред нашия народ, както например в Гърция или Полша. Тази историческа обусловеност проявила се още с широкото разпространение на богомилското учение е довела до това, че християнските ценности не можаха да устоят на разрушителната пропаганда на комунистите, които не признават друг Бог освен материалния свят. Едно от най-големите престъпления на техния режим е разрушаването на християнството, което доведе до цинизъм, безверие, алчност, грубиянство и жестокост, опошляване на нравите и в крайна сметка принизяване на духа до първичното, животинско състояние в голяма част от хората.

За сметка на традиционното християнско начало  се разпространяват езически вярвания и ритуали, които преди господството на комунизма не са били преобладаващи. По-голямата част от средствата за масова информация и сега са в ръцете на същите безбожници и техните наследници и продължават да насаждат простащина и примитивно материално съзнание сред населението. Промиването на мозъците в България продължава и сега с неотслабваща сила и това е основната пречка към възвръщането на хората към религията и нейните морални ценности.

Възвръщането към християнските ценности е възможно само чрез възвръщането на Българската православна църква към нейната първоначална функция да води, направлява, учи и разпространява Божието Слово и с това да противодействува на атеизма и упадъка на нравите.  За съжаление, БПЦ не можа да устои на атаките на войнствуващото комунистическо безбожие, корумпира се като цяло и нейният висш клир е продукт на комунизма. Единственото спасение може да дойде от вярващите, останали верни на Христос. За противодействие на атеизма може да се разчита и на другите християнски църкви, католически и протестантски, макар и да не ми е известно дали и те не са сполетяни от същата участ. За сега поне,  борбата между атеизма и християнството се води между активно насажданите простащина и безбожие от масовата пропаганда и потребността на хората от духовно общение с Бога.

- Може ли пътят от атеизма към вярата да минава през науката?

Вярата е дар свише от Бога и без Неговата милост не може атеистът да стане вярващ. За мен приобщаването към Бога е процес, който по правило не става по пътя на логиката и научните разсъждения. Доказването на Бога по научен път е невъзможно, защото Бог е дух, а науката е основана на материята. Няма ли човек необходимост от Бог, никаква наука не е в състояние да го убеди в Неговото съществуване. Все пак има много случаи, в които учени, постигнали голям напредък в изучаването на материалния свят, са станали вярващи. Това е естествено, защото има един предел в осъзнаването и обяснението на материалните закони, отвъд който се стига до осъзнаването на Бога. С други думи, има граници на човешкото познание и по-нататъшните логически разсъждения неминуемо водят към заключението, че не е възможно нищо да е станало без Него.

Например, колкото и да постигаме тайните на това как е устроен живота, какви са градивните елементи на клетката, на биологичните процеси, на наследствеността и кои са молекулните процеси на човешките болести, неизменно стигаме до извода, че в дъното на всички тези процеси, механизми, структури и явления стои Божията Воля. По същия начин много астрономи и физици, изучаващи строежа на материята и възникването на видимия свят, се убеждават в невъзможността всичко това да е станало случайно. Така че науката е в състояние да направи от атеиста вярващ, но това важи само за малцината, стигнали до интимните тайни на видимия свят и то отново чрез милостта Божия.

- Методологичната пропаст между науката и религията означава ли, че те не могат да имат допирни точки?

Както и по-горе споменах, доказването на Бога по научен път е невъзможно, защото Бог е дух, а науката е основана на материята. Но нищо не пречи на един учен да е вярващ, защото науката не отрича религията, както някои наивно си мислят. Това, че Юрий Гагарин не срещнал Бога, не означава, че Той не съществува. Бог е дух и Той е в нас и човешките възприятия на материалния свят чрез науката не са основата за доказване на Неговото съществуване. Методологичната пропаст между науката и религията е само привидна, защото самият потенциал за осъзнаване на света, в който живеем чрез науката, ни е даден от Бога. Така противопоставянето на науката с религията е  изкуствено, но е основното оръжие на войнствуващия атеизъм. Един мой приятел физик, добър учен, но лишен от дара Божий да вярва в Него, ме караше да го убедя в Божието съществуване по научен път. Отговорих му, че ако той няма необходимостта да вярва,  да търси истината в Бога, нищо не ще може да го убеди. Или както е казано в Светото Евангелие: “Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят” (Лука 16, 31). И така, науката и религията се преплитат и взаимно допълват, но само в сърцата на удостоените с дара Божий да вярват в Него.

- Миналата година Съветът на Европа забрани в училищата да бъде преподавана теорията на креационизма и т.нар. „интелигентен дизайн”. Дарвинизмът се препоръча като единствено подходящо за Европа учение за произхода на човека. Според авторите на резолюцията официалното навлизане на идеята за Бога в сферата на „чистата наука” в училищата е заплаха за правата на човека. Американското общество по-демократично ли е към научните теории, които допускат съществуването на Бога?

Тук отново се сблъскваме с основното заблуждение на нашата цивилизация, че науката и религията не са съвместими. От тук произлиза изкуствено разпалваната от войнствените атеисти истерия, че религията заблуждава “масите” (“религията е опиум за народа” твърдят комунистите и всички, на които Бог им пречи в едно или друго отношение). Както вече изтъкнах, религията и науката не се отричат, а взаимно допълват. И това важи също за теорията на еволюцията, постулирана за първи път от Дарвин и развита от ред блестящи учени след него. Като учен, работещ в областта на биологията, считам, че няма противоречие между еволюцията и Божието Слово създало света. Защо да не допуснем, че Той е заложил в създадения от Него свят способността да се самоусъвършенствува чрез еволюция? Наистина кой може да постигне Божията промисъл? Съществува цяла научна школа от биолози, физици, астрономи и философи, която поддържа това становище. Един мой приятел и колега, Константин Чипев, който сега работи в САЩ, разви много добре схващанията по този въпрос в поредица статии и който се интересува може да получи допълнителна информация за това. От друга страна мисля, че Генезисът в някои части не трябва да се възприема буквално, например според еврейските изчисления светът е възникнал много по-късно отколкото изчисленията въз основа на физични, геологични и астрономически данни.

По принцип теорията на креационизма или както е известно в САЩ, „интелигентен дизайн”, е още един опит на тукашните християнски фундаменталисти да институализират църквата с държавата и създадат теокрация по примера на Калвин в Женева.  Интелигентният дизайн противопоставя научните факти за еволюцията с Генезиса на Стария Завет, или Дарвин с Бог.  Тук отново наблюдаваме смесване на Духа с Материята по един наивен начин, но общественото мнение в САЩ е по-различно от това в Европа и никой политик не може да си позволи дори мисълта да предложи подобен на европейския закон за разглеждане в Сената, защото това ще е равносилно на политическо самоубийство. Хората тук в мнозинството си са много по-консервативни от европейците и макар и да не одобряват намесата на държавата в религиозните дела (движението за федерална забрана на абортите, макар и сравнително малобройно, е едно от изключенията), считат за кощунство отричането на Генезиса. От друга страна, тези хора не се замислят, че този „дизайн” на практика подменя Генезиса. Желанието на сегашната администрация да въведе креационизма като алтернативна теория в училищата все пак среща съпротива, защото е поредният опит да се смеси религията с държавата, нещо което е противоконституционно.

- Социологическите изследвания показват, че американското общество е по принцип религиозно. Религиозността е по-скоро правило, а атеизмът изключение. Какви са характеристиките на американската религиозност?

Около 94% от допитваните американци твърдят, че са вярващи, но само около 40% ходят седмично на черква или в друг молитвен дом. От друга страна, 70% от населението предпочитат президента да има религиозни убеждения. Трудно е да се определи средният американец като “религиозен” в смисъла, който влагат православните християни, ортодоксалните евреи, практикуващите мусюлмани и т.н.  Например в Православието е заложено изискването за „кротост, смирение и търпение”, които тук са непознати за вярващите. Цялата американска култура е подчинена на преуспяването чрез борба и религията не прави изключение, затова тук се цени гордостта от постиженията и хвалбите са част от начина да преуспяваш - децата от малки ги възпитават на безкритичност към себе си. Религията на вярващите американци чудесно и без никакви противоречия се съчетава с бизнеса; духовното с материалното; хората са убедени, че Бог трябва да им помага да въртят успешен бизнес и трупат капитали. Така протестантизмът напъхва християнството в удобни за всички рамки и нищо чудно, че болшинството се определят като вярващи, защото тази вяра не ограничава. Комерсиализирането на религията води до това, че всяка църква от дадена деноминация се върти като бизнес, старае се да привлече клиенти с рекламни листовки и превръща църквата в социален клуб за бизнес срещи, танци, концерти и други светски забави. (Една моя колежка си избираше приятелите от посещения в църквата).

Това съчетание на бизнес с религия, на светско с духовно поражда и друга уникална особеност на американската религиозност: политизирането на религията. Този процес, започнал след войната, се е развил до такава степен, че определя избора на Сената и президента. Затова християнските движения ,наричащи се със сборното понятие “религиозни десни” са сила с голямо влияние. Тези фундаменталисти застанаха зад решението на Буш да нападне Ирак като начало на техния нов кръстоносен поход срещу исляма, което те открито проповядват. Те влияят и на политическата ориентация на хората, определящи се като вярващи християни (в мнозинството си евангелисти), които лесно се поддават на внушение. Лицемерието е доста разпространено при тях и се съчетава безпроблемно с тяхната религиозност: тези хора, които се борят срещу абортите от религиозни принципи за запазване на човешкия живот, подкрепят войната в Ирак, в която загиват ежедневно стотици.  Същите хора също подкрепят и смъртното наказание, макар че хората в повечето развити страни го отричат, дори без да се считат за религиозни.  Притежаването и употребата на оръжие е също част от американската култура и се съчетава отново безпроблемно с християнството. Един от сегашните кандидати за президент, евангелистки пастор, се рекламира като запален привърженик на оръжията и е единственият кандидат, подкрепен досега от Американската оръжейна асоциация, което му помага да печели популярност.

Съществена част от американската религиозност е придържането към т.н. “фамилни ценности”, което често се повтаря като мантра,  макар че отделните хора разбират различни неща под това понятие. Затова те се поддават лесно на манипулиране от страна на религиозните фундаменталисти, които определят кой от политиците споделя тези ценности (загубата на Кери на последните президентски избори до голяма степен се дължи на това, че беше обвинен в липсата на такива ценности, без да се уточнява кои точно). В сегашната президентска кампания  асоциацията на християните-евангелисти обяви, че ще подкрепя един от кандидатите- активен мормон, защото имал фамилни ценности, макар че  мормоните имат съществени религиозни различия и даже имат втора свещена книга освен Светото Писание.

И разбира се, една от най-съществените особености на американската религиозност е наличието на хилядите християнски деноминации, така че всеки да може да си избере църква с удобни за него правила. За да си основеш и ръководиш църква не се изисква особено образование, ръкополагане или каквото и да е друго специално изискване. Така се стига и до куриози: един съученик на сина ми изкара някакъв интернетен курс и  на 17 години получи лиценз за пастор, за да можел да венчае свои приятели.

При всички тези уникални особености на американската религиозност, хората тук в болшинството си са състрадателни, щедри в благодеянията си, услужливи и съпричастни в страданията не само на техните близки, но и на напълно непознати хора.  Благотворителността тук е част от ежедневието на повечето от хората, вярващи или атеисти.  Въпреки тоталното материализиране на църквата голяма част от хората искрено вярват в Бога. Дори и атеистите тук се отнасят с разбиране към вярващите. (Наскоро губернаторът на щата Джорджия отслужи молебен за дъжд, който беше не само беше масово посетен, но и посрещнат навсякъде с разбиране и уважение).

5.     Кое определи Вашият личен избор на православната вяра в Бога? Достатъчен фактор ли е националният произход или той е само предверие към по-сериозното осмисляне на нещата?

Аз съм възпитан във вярата от моите православни родители и това определи избора ми на православието. Израснал по комунистическо време, аз нямах достатъчно ясни познания за православната вяра, докато не емигрирах в Щатите и не започнах да посещавам местната гръцка църква. Преди това, когато живях в Лондон, посещавах отвреме - навреме протестантски църкви, но всичко там ми беше чуждо и не ме привлече. Националният и етническият произход играят голяма роля в избора на начина и пътищата към Бога, но това е само началото. Необходимо е много по-голямо усилие за сериозно осмисляне на това, къде стоим по отношение на Бога, кои сме, какво точно търсим в общението с Бога и какви са нашите възможности за постигането му. Не е достатъчно само да се обявим за принадлежащи към някоя християнска църква и да я посещаваме редовно. Религията е преди всичко задължение, принадлежност, себеотрицание и аз съм убеден, че човек, който сериозно вярва и се труди да се приближи към Бога, успява независимо от расовите, етнически или национални фактори, които определят живота му.