Нашата голяма и напълно реалистична мечта е Първата православна телевизия в България

Да създаваме образователни филмови проекти, обслужващи интересите и потребностите на православните християни и богослови у нас; да популяризираме чрез филми дейността на православните храмове и манастири, енории и енорийски центрове; да организираме дискусии по проблемите на православнните християнски медии; да предлагаме специализирана помощ за професионалните интереси на православните богослови, работещи в областта на медиите; да разработваме и издаваме учебни филми за предмета “Православно вероучение” (”Религия”); да филмираме поклоннически пътувания и др. Важна част от нашата работа е субтитрирането на филмите ни на български език, което прави творбите достъпни и за хората с увреден слух.

2. Имахте ли опит в правенето на православни филми? Как събрахте екип?

Вярваме , че Бог е Този, Който събра екипа, макар и на друго място, още преди да се роди идеята за студио ЗОСИМ. Предходните ни съвместни занимания включват повече от сто телевизионни предавания в поредиците „Православен семеен консултант”, „На беседа в енорийския храм”, „Великопостно богослужение” и др.

3. В България няма традиции в православните филми. Какво е да работиш напълно начисто, отначало? Имате ли образци, от които се учите?

Когато става дума за образци, поставяме на първо място творците от киностудия „Радонеж” и същевременно се стремим да поддържаме контакти с православни медии и от други държави в насока реализиране на съвместни проекти с тях.

А това да работиш напълно начисто и отначало, е както огромно изпитание и предизвикателство, така и по Божия милост, изключителна възможност за екипа.

4. Вие правите филми за новите възрожденци. Но има ли ново Възраждане в България? Хората, за които правите тези филми променят ли по някакъв начин мирогледа на съвременните българи?

Новите Възрожденци са факт, и както казва един от участниците в поредицата, „винаги е имало, има и ще има възрожденци”, защото именно чрез тях, чрез възраждането на духа, човешкото общество се придвижва напред и нагоре.

В нашите български условия и дадености мирогледът на хората не е доминантен дискурс и смятам, че това трябва и може да се промени. Колкото и да звучи неприемливо за 21-вото столетие, съвременните българи във века на информацията, са драстично неинформирани за основните истини на православната ни вяра и преобладаващите от тях дори не си дават сметка за тази липса. Нашите филми представят малка част от хората с възрожденски дух, пряко свързани с БПЦ – било като клирици, като монашествуващи или като миряни, тъй като те са почти неизвестни за социума. Приемаме техния живот за драгоценен пример на осмисляне и утвърждаване в човешкото поприще, както за вярващите, така и за невярващите, и затова го популяризираме, в достъпна форма сред обществото.

5. Как се приемат вашите филми от българите зад граница? Кой повече цени това изкуство - сънародниците ни тук или тези в чужбина?

Макар, че студио ЗОСИМ е съвсем в младенческа възраст, нашите филми имат вече своите зрители. В края на м. ноември, по покана на Българския културен център в Будапеща, Унгария при впечатляващо радушен прием от страна на българите там, представихме студиото с филм за манастира „Света Троица” в Кръстова гора от поредицата „Новите Възрожденци”. Интерес към продукцията ни проявяват и наши сънародници в Австрия, Германия, Испания, Дания, Финландия, САЩ и Канада.

Радваме се и на интереса към творчеството ни проявяван от Българската национална филмотека и Филмотечно кино „ОДЕОН”. В поредицата НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО, ни е оказана високата чест да открием Рождественските празници на 20 декември, Игнажден, от 16.30 часа с два наши филма в залата на кино „ОДЕОН” при ВХОД СВОБОДЕН.

6. Как ще се развива православното филмово студио в бъдеще, след приключването на проекта за 100-те възрожденци?

Вярно е, че студио ЗОСИМ стартира с поредицата „Новите Възрожденци”, но това бе само в началото. Заедно с работата по този проект, ние реализираме вече и няколко други идеи – филмираме енорийски храмови празници, подготвяме видеоклипове на църковни песнопения в изпълнение на църковни певчески формации и още, и още... много творчески планове. Как ще се развие в бъдеще филмовото студио, знае само Бог, а ние имаме една голяма и напълно реалистична мечта – Първата православна телевизия в България.

Вярваме, че в свое време и това ще се случи.

Все пак – живеем в 21-ви век!

КРАТКА ВИЗИТКА

Идеята за създаване на професионално православно филмово студио е на семейство богослови – свещеник Христо и презвитера Зоя Димитрови.
Отец Христо Димитров е роден в София през 1960 година, учи в ТСТ „А. Попов” и осем години служи в БНА. През 1991 г. постъпва в Богословския факултет на СУ и на 20.ХІІ., след отлично положен в Софийска митрополия епархийски изпит, е ръкоположен от епископ Натанаил, днес Неврокопски митрополит, в дяконски чин, а някалко седмици по-късно, в Неделя на митаря и фарисея, в свещенически. Дипломира се през 1996 г. Гордее се, че негов пръв наставник е ставрофорен иконом Иван Касабов от храм „Св. Андрей Първозвани”, където провежда и богослужебния си стаж. От началото на 1993 г. и вече 14 години о. Христо е енорийски свещеник в столичния храм „Свети Дух”. От 1999 г. двамата с презвитера Зоя провеждат ежеседмично (всеки вторник) Неделно училище за възрастни, в храма, което се посещава с непрестанен интерес от енориаши и вярващи от съседни енории.
Презвитера Зоя Димитрова е родена в София през 1962 г. Завършва с отличие гимназия и Медицински институт. Седем години работи като акушерка, а когато през 1990 г. Духовната академия отваря врати за прием на жени е сред първите приети. Две години по-късно постъпва и в Историческия факултет на СУ и започва да преподава в СОУ гр. Божурище. Тя е първата жена-преподавател по Вероучение в Софийска област. Дипломира се в двата факултета през 1995 г. с дипломна работа на тема: ”Нравствени аспекти на религиозното образование в светските училища”. Започва работа като редактор в "Църковен вестник" и продължава педагогическия си стаж като учител по религия, история и философия, зам. директор по УВР в СОУ и директор на Общински център за работа с деца. През 1994 г. е инициатор за създаване на църковно настоятелство и основен двигател за построяването на храм „Света Троица” в гр. Божурище. За три години храмът е построен и осветен с благословението на Негово Светейшество патриарх Максим от епископ Иларион. Специализира „Организация и управление на образованието” в ЦИУУ. Автор е на редица публикации и повече от сто телевизионни предавания в няколко рубрики. От 2005 г. се занимава активно с телевизионна и радио журналистика.
Двамата са семейство от 25 години и родители на син и дъщеря (вече студенти).