- Проф. Желев, при Вас специално постъпи ли копие от писмото, в което граждани протестират срещу шума от джамиите, и цялата информация по случая? Каква е позицията на Дирекция „Вероизповедания“?
- При нас има една преписка от доста време. Най-напред имаше оплаквания от страна на Главно мюфтийство във връзка с контраакцията на партия „Атака“ срещу петкратната молитва. Те събират подписи и пускаха високоговорители. Оплакването беше, че се създава всъщност идея за напрежение между вероизповеданията, защото сред музиката, която по време на тази молитва са пускали хората на „Атака“, имало и православни песнопения, което вече наистина придобива малко по-друг характер. Разговаряхме с хора от „Атака“, писахме и до Пето районно във връзка с тези нерегламентирани прояви, защото, доколкото разбрах, те имат разрешение да събират подписи, но не и да пускат музика.
Разговаряхме. Мисля, че се постигна някакво разбиране. Сега те настояват да се спре напълно действието на микрофоните. Отделен въпрос е за силата на тези микрофони. Аз и онзи ден имах възможност да кажа, че един микрофон, когато е на усилвател, на копче някакво, той може много лесно да се пусне в друга посока и после иди доказвай колко са били децибелите и т. н.
Но моят коментар би бил малко по-друг. В последната песен, която прозвуча по „Хоризонт“ преди малко, макар и в по-друг контекст, се казваше „Искам да съм до теб, когато се усмихваш“. За съжаление тази усмивка като че ли дразни някои хора. Някои хора не искат ние да се усмихваме помежду си – българи, турци, християни, мюсюлмани и най-различни. А пък има много такива примери. Лично аз съм се изненадвал не просто, когато един митрополит и един районен мюфтия се срещат и взаимно присъстват на своите богослужения. Човек може да каже – „е, това е за пред очите на хората“. Но в един родопски град с предимно мюсюлманско население вървя с един млад свещеник и ни спира – не ние да го спрем – спира ни един възрастен човек с духовнически одежди, явно имам, и просто искаше да поздрави младия свещеник, който вижда в своя град. А свещеникът дори не беше оттам. Ето, това са отношенията. Тоя човек се усмихна и каза няколко добри думи. Ние също на него. Мисля, че има възможност такива отношения да се поддържат.
Аз не зная откъде дойде тази мода с високоговорителите и то с пускането им на пълна сила. Страхувам се, че това може да е имитиране на навици от други страни. А истина е също така, че всички вероизповедания с изключение на Българската православна църква ползват свещенослужители от чужбина. Тези хора идват от своята среда, идват с желание това, което е в страната, където тяхната религия е доминираща, по някакъв начин да го приложат и тук. Получава се конфликт всъщност и в самите вероизповедания между старото и новото поколение. Идват имами при мен, възрастни хора и казват „ние този ислям не го изповядваме и никога не сме го изповядвали такъв, какъвто го носят младите хора, които специализират, които учат в чужбина“. Ето, това са сериозните неща, над които би трябвало да се замислим. Те са обаче по-общи, по-глобални. Частният случай, разбира се, може да се реши. В компетенциите на Столична община е да си приложи наредбата, да се видят тези разпоредби какво казват и какво се спазва или не се спазва.
- С други думи, отношенията биха могли да бъдат в рамките на спазването или не на тази наредба Номер 1, която би трябвало да регламентира вътрешния ред, реда в града, а не да говорим за конфликт, който нараства или чиито параметри се променят в опасна посока?
- Да, именно. Смятам, че наистина конфликт няма. Самите хора от „Атака“, които бяха при мене, се държаха съвсем конструктивно, градивно. Не съм техен привърженик, но така или иначе те искаха да се намери някакво решение.
- Те, доколкото си спомням, искаха махането на тонколоните?
- Да, това е програмата максимум, но Вие знаете, в едни преговори се тръгва с програма максимум, за да се постигне поне минимумът.
- Но явно са се договорили вече с Бойко Борисов. Няма да бъдат толкова крайни в искането си. А на днешната среща вероятно пък ще бъде постигнато някакво споразумение за това, как да се регулира този шум, ако шумът наистина е проблемът.
- Да, разбира се, надявам се, че ще се постигне. Умението на Бойко Борисов да преговаря ще даде резултат, надявам се. Но какво да ви кажа, аз конкретно живея до Ресторант „Кристал“, до комплекса „Кристал“, заведенията. Снощи в 11:30 ч. такава музика кънтеше, дънеше казано на новобългарски, и никой не мери децибелите. А над тези заведения живеят хора. Живеят семейства. Никой от това не се притеснява, а и да се притеснява, кой ще спре музиката на тези заведения, този денонощен терор? А ние тук сега направихме национален въпрос от петкратен призив в рамките на минута и нещо. Та има я и тая страна. Не омаловажавам случая с джамията, но нека да помислим въобще за това кой кого зачита и доколко се зачитаме взаимно.
- Хареса ми Вашият сутрешен призив да бъдем усмихнати. Така че ще завършим, разбира се, сериозно разговора с очакване от това, което ще се случи на тази среща, но и с пожеланието, което проф. Иван Желев, директор на Дирекция „Вероизповедания“, отправи – да се усмихваме повече.
