През септември в столичния храм „Рождество Христово“ стартира Работилница по източноцърковно пеене. Ръководител на школата ще бъде Никола Антонов. Разговаряме с него за обучението, което ще предлага Работилницата, за предизвикателствата пред усвояването на това древно певческо изкуство. „Изучаването на невмите не е „ракетно инженерство“, то може да бъде и забавно“, разказва за своя преподавателски подход към начинаещите курсисти Никола.
- Какво ви мотивира да започнете работилницата?
- Вече повече от 25 години пея в църква. Независимо, че се развивам в друга професионална сфера, църковното пеене е било постоянното „исо“ в живота ми. С годините осъзнах, че трябва да бъда полезен и на други. Пял съм в различни състави, включително и професионални, в много храмове, както хорово – многогласно, така и източно. Виждам каква нужда има православното ни богослужение от църковно пеене. Независимо от дългогодишния си опит в различни многогласни хорове, които изпълняват полифонична църковна музика, т. нар. „руски“ стил, аз си оставам „източен“ певец, моето място винаги е било на клира, в нашата уникална и древна традиция на източноцърковното пеене. Тази музика е родена в църквата, носи опита на светиите. Доскоро не съм си представял, че мога да уча други на пеене. На тази мисъл ме наведе първо големият гръцки майстор на Константинополската певческа школа г-н Григорий Дараваноглу, който направо ми каза: „Никола, ти можеш да ги учиш!“. Ставаше дума за това, че срещам все повече хора, които искат да учат източноцърковно пеене, но нямат необходимите условия или напредват бавно и не са доволни от резултата. Пеенето е преди всичко практическо занимание и за него трябва да имаш добър пример. В нашата традиция, за съжаление, такива примери има малко. Прекарвам време в съвместна работа с преподаватели и хорове в Гърция, пътувам често да пея с техни състави и виждам разликата.
- Как стартирахте тази инициатива и кога?
- В края на миналата година с група християни, които обичат източноцърковното пеене, започнахме да се събираме към църквата „Св. Архангел Михаил“ в кв. „Симеоново“ и да разглеждаме тематично материали по църковните гласове. Това беше един експеримент, защото тази музика досега не се е преподавала по този начин у нас. Така и го нарекохме – експериментална работилница. Експериментът се оказа успешен за този първоначален етап, взехме си някои поуки как да го подобрим и затова решихме да разширим заниманията, като обособим две отделни групи – за начинаещи и за напреднали. Получихме покана от отец Димитър от храма „Рождество Христово“ и приехме с радост, защото в тази млада енория се развиват много полезни дейности за хората. Така си представяхме и ние днес една жива енория. Лично благодаря за поканата, защото днес е по-лесно или по-трудно да се намери помещение за една дейност, но най-трудно е да се спечели доверие и да се работи ползотворно на общата нива. В лицето на отците в храма „Рождество Христово“ намерихме пълно доверие и вярвам, че ще го оправдаем.
- Защо работилница?
- Решихме да го наречем работилница, защото осъзнаваме трудността на овладяването на църковното пеене. Даваме си ясно сметка, че за малкото време, в което се срещаме, за да пеем заедно, можем единствено да успеем да „поработим“ над някои по-ключови теми и песнопения, но не и да дадем всичко необходимо, за да се изгради един църковен певец. На всеки е пределно ясно, че пеене не се научава със занимания от един час седмично. Ако човек не работи самостоятелно и не практикува на клира, не може да се надява да напредне особено в това църковно изкуство. Нарича се псалтикийно изкуство, а думата изкуство включва умения, не само знания, но включва и придобиването на особен дух. Уменията се придобиват с много упражнения, не стават с едно прочитане или едно пропяване седмично. Източноцърковното пеене не е само пеене и не е само музика. То е цялостна култура, която се придобива с реално потапяне в литургичния живот на църквата. Само източното пеене може да спомогне за пълноценното усещане на всеки богомолец в храма, че е част от една общност, пееща общност. Осъзнавайки, че не можем да „създаваме“ певци, да създаваме кадри, каквито днес болезенно липсват в българските храмове, ние си поставяме за задача доколкото е по силите ни да помагаме на хората, желаещи да бъдат полезни в богослужението с пеене, като им даваме упражнения, знания и съвети да се развиват в тази посока. Това е по-скоро една инициатива. Очакваме в нея да се включат повече хора да помагат, всекиму според силите. Разчитаме за това и на технологиите, но най-важни са все пак хората, без тях нищо не става.
- Как си представяте една такава инициатива на практика? Защо казахте, че начинът на преподаване е уникален досега у нас?
- Всяка тема и всяко песнопение, което разглеждаме, се публикува в интернет като мултимедиен интерактивен видео-урок. Мелодията и невмената нотация вървят в синхрон. Така всеки може да го прослушва в удобно за него време колкото пъти желае, докато го научи. Това компенсира донякъде недостатъчното време за съвместна работа. Затова го нарекохме работилница, защото разчитаме всеки да работи и сам. Самите срещи наживо бихме искали да бъдат по-скоро начин натрупаните самостоятелно знания и умения да се затвърдят, да се преодоляват по-трудните места и въпроси или да се преподадат неща, които не могат да се обяснят „задочно“. В пеенето все пак не всичко може да се „запише“. Съдържанието е достъпно винаги чрез интернет, всеки може да се ползва безплатно. Планирали сме да организираме учебното съдържание чрез онлайн система за обучение Moodle. Твърдо вярвам, че тази традиция трябва да бъде достъпна за всички. Никой няма право да държи монопол върху знанието. Смятам, че имаме голямо задължение към поколенията. Има достатъчно доказателства, че интерес към нашето източноцърковното пеене има и извън България. Във всички страни, където се служи на църковнославянски език, се възражда интересът към древните корени на православната музика, към Византия, а тук приносът на нашите музикоучители е безценен, защото те са преподали точно тази музика на славянски език, съобразявайки се с особеностите на езика.
Освен това, по време на нашите занимания ние работим с помощни устройства – т. нар. исократима, инструмент за поддържане на „исо“, чрез който се привиква към естественото звучене на традиционните византийски скали. Те са по-различни и звучат особено красиво. По тях се пее и днес в Гърция, затова е трудно за нас да пеем заедно с гърците. Използват се по-различни интервали от познатите ни от пианото и ние се стремим да преподадем тяхното звучене. Това е също богатство. Тези интервали са ни завещани и от нашите първи музикоучители хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, Тодор Икономов, Никола Трендафилов, Рилската и Зографската школа, които са ни предали традицията след последната голяма реформа на източноцърковната невмена нотация в първите печатни псалтикийни издания през XIX в. Това не е някаква „гръцка“ приумица, а традиция, която е жива и до днес. От десетилетия у нас е прието да се преподава по европейския темпериран строй, т. нар. „академично пеене“. Това също е ценно и полезно. Нямам против да се пее така, това е един „европейски“ прочит, но не бива да се забравя и неглижира традиционният вид на тази музика, който е засвидетелстван и от нашите учители от Възраждането. Нека имаме и двете. За нас е важно да „запалим“ в хората интерес и любов към тази музика, към православното богослужение.
- Как точно си представяте да запалите интереса на хората? Всеки знае колко години са нужни, за да се овладее източноцърковното пеене. Днес времето лети, хората не се ли отказват, като се сблъскат с първите трудности?
- Наистина звучи отчайващо, когато кажеш на някой, че са нужни години, за да се почувства „в свои води“ с тази музика. Григорий Дараваноглу, велик майстор на Константинополската патриаршия, един от най-изтъкнатите живи носители на тази традиция в Гърция днес, ми е казвал, че в първите три години на обучението си само е слушал. Ако днес кажа на някой ентусиазиран любител на източното пеене, че първо трябва само да слуша три години, нямам никакъв шанс. Нормално е да си тръгне. Първо, никой не говори за овладяване. Овладяването е дълъг процес, нямаме илюзии, че някой ще овладее пеенето така. Но това не означава, че хората не могат да бъдат полезни с уменията си в своя храм. Днес имаме технологии и може да се работи със записи, всеки да слуша в удобно за него време и да привиква. Това правим, но има и друго. Стремим се да организираме учебното съдържание така, че хората да се почувстват полезни на клира по-скоро. Трябва да се отчитат особеностите на ситуацията в България днес, а тя не е никак добра. Не можеш да им кажеш, че първата година ще пеят само възкресника определени гласове и чак когато ги научат, ще минат нататък, а след две години ще научат първата херувимска песен. Хората искат да отидат в кварталния си храм или на село, където най-вероятно няма обучен певец, и да бъдат полезни още утре, условно казано, дори само с едно научено песнопение. Затова ние ще вървим по седмичния цикъл на гласовете и ще избираме по малко материал, ключови образци, както от вечернята, така и от утренята, но и от литургията, която е най-важна.
Целта е за около година да се натрупа определена „критична маса“ от разнороден „репертоар“ на осемте гласа, който след това да се шлифова и покрай него да се „прикачат“ други неща. С помощта на записаните упражнения в паралагия и мелос и при положение, че всеки може да свали тези записи и да ги слуша, докато седи в задръстването или пътува в автобуса, хората могат да използват времето за учене по-пълноценно. На съвсем начинаещите, разбира се, ще им е особено трудно и затова решихме да направим група специално за тях. Изучаването на невмите може да бъде и забавно. Правил съм го с деца в една частна гимназия, където за два учебни часа пропяхме „Господи воззвах“ на първи глас. Не е невъзможно да се научат невмите за няколко месеца, не е „ракетно инженерство“, но изисква определена концентрация и упорство. В един момент човек „пропява“, нищо, че не е цялата служба. Удовлетворението е голямо.
- Какви хора очаквате да посещават заниманията по източно пеене?
- От опита ни досега – на първо място това са хора, които са посещавали или посещават курсове по източно пеене на други места, следват в Богословския факултет или семинаристи, осъзнали нуждата от по-задълбочена работа или просто искат да си допълнят знанията. Очакваме и напълно начинаещи, които харесват и обичат източноцърковната музика. Има също и немалко професионални музиканти, които подхождат от своя интерес на творци и християни, искащи да се потопят в света на византийските ладове, да обогатят културата си. Не изключваме и възможността да ни посещават и опитни певци, както и духовници, които искат да усъвършенстват уменията си, да научат нещо ново или да запълнят пропуски в знанията си, трупани през годините, а защо не и ние да не научим нещо от тях? Независимо от специфичния „бекграунд“ очакваме преди всичко хора, които искат да пеят в църква, да славят Бога. Вярвам, че за всеки ще може да се намери полезен повод да посещава нашите занимания.
- Разкажете ни повече за организацията на работилницата по източноцърковно пеене.
- Предвиждаме да правим по едно занимание седмично с начинаещите и по едно с по-напредналите. Заниманията ще бъдат безплатни и ще се провеждат през седмицата, след края на работния ден, от 18:45 в криптата на храма „Рождество Христово“ в столичния квартал „Младост 3“. Темите зависят от застъпващия глас на седмицата. По изключение се разглеждат и някои по-интересни песнопения или такива, които са обвързани с конкретен наближаващ празник. Уроците се записват и публикуват в интернет. Всеки може да ги прослушва след това. Още е рано да кажем точно в кои дни ще се провеждат и от коя дата точно ще стартираме, това предстои да решим тепърва и ще го обявим. Освен учебните занимания и материали държим на клиросната практика. Това е трудна задача предвид факта, че в повечето столични храмове има многогласни хорове и неделната литургия не се пее източно. На малко места може да се практикува цялостна поне неделна възкресна служба, но имаме перманентни покани от няколко места, където по изключение са държи на източното. Както свещениците, така и енориашите се радват много на добре издържано източно пеене, но за жалост местата, където може да се практикува такова, не са много. Това е безценен опит, защото едно е да се учи в „класната“ стая, друго е живата служба, която има свое „дихание и ритъм“. Тази практика изисква и курсистите да започнат да се запознават с реда на богослужението, т. нар. „типик“, спецификите на църковните празници, да могат „подредят“ една служба.
- На завършилите курса ще бъдат ли дадени дипломи?
- Ние не даваме дипломи. Не, че точно в тази музика това е от значение, защото у нас подобни дипломи са безпредметни, а в музикалните учебни заведения не се получава образование по източноцърковно пеене. В съседна Гърция има строга йерархия и титулуване с офикии, там църковният певец, псалтът се идентифицира чрез храма и чрез клира – дали е десен или ляв, при кого е учил, всяко нещо има значение, имат традиции. Ние нямаме такава традиция, а ние все пак не пеем на гръцки и в нашето „славянско“ музициране има специфики, които за отрасналите в друга езикова среда – примерно гръцка – са непозната територия. Става дума за фонетични особености на езика, вокално-технически и чисто естетически въпроси, които не можем да решим „по гръцки“. Това са особености, които трябва да отчитаме и за които се изисква особена подготовка. В началото на XIX в. великият реформатор Хрисант пише „Голяма теория на музиката“. Освен теоретични въпроси за устройството на гласовете и византийските скали той се занимава и с важни проблеми на интерпретацията, като отбелязва, че певецът е длъжен да отчита особеностите на местната среда. Тук ние може да добавим особеностите на местния език, традиции и музикален вкус на хората, който се формира с векове. В този ред на мисли, смятам, че е неуместно църковнославянско пеене да се преподава от хора, които са родени и израснали в друг езиков и културен контекст.
- Какви усилия изисква организирането на подобна школа и имате ли нужда от помощ?
- Що се отнася до организацията, за нея ни помагат съмишленици, без които нямаше и да започна всичко това, но дефицит от помощници има винаги. Днес всеки е затрупан с работа и задачи, в това число и аз. Жертваме от свободното си време, което може да посветим на семейството си или за почивка, защото от нас се изисква постоянно да сме продуктивни на работното си място. Това създава редица трудности. Не сме се хванали с това от излишно време и „нямане какво да правим“, както може би някой би си помислил. Имаме много идеи, искаме да поканим майстори и преподаватели от Гърция, да обменим с тях опит и знания. Те са готови да дойдат напълно безвъзмездно и на добра воля заради взаимното уважение и заради тяхното собствено чувство за дълг да разпространяват традицията, но всичко това е свързано разбира се с разходи и организация, а не е по силите на сам човек или дори на двама. Ще разчитаме и на подкрепа от църквата, от митрополията, от дарители и симпатизанти. Дори не става дума толкова за пари, колкото за време и организация. Днес времето е по-скъпо от парите. Приканваме всеки, който може да даде своя принос да се включи, да дойде и да помага. Ние предлагаме инициатива. Участници може да бъдат всички - и знаещи, и незнаещи. Но преди всичко, не бих искал да забравяме, че църковното пеене не е само пеене и не е в частност само музикален проблем и музикална задача. Тук бих искал да припомня думите на забележителния св. Порфирий Кавсокаливит, Стареца Порфирий, който казва: „Пеенето освещава човека безкръвно. Без труд – изпълнен с радост, ставаш свят“.
На снимките:
Никола Антонов на международния фестивал „Св. Богородица – Достойно есть“ в Поморие с исократи от гръцкия хор „Доместики“
С Григорий Папаемануил – велик протопсалт на Александрийската патриаршия – на дясната певница на храма „Св. 12 Апостоли“, гр. Драма, Гърция
Съвместно участие с г-н Григорий Дараваноглу – велик майстор на Константинополската патриаршия – на фестивала „Празник на духовната музика“ в Габрово, 2016 г.
