Разговор с Катарския архиепископ Макарий, представител на Йерусалимската патриаршия на Деветата международна среща на православните центрове за предпазване от секти и гибелни култове, проведена в Благоевград от 22 до 25 септември 2016 г.
- Ваше Високопреосвещенство, преди всичко за нашите читатели сигурно ще е странно съчетанието на сана архиепископ с титлата Катарски, т. е. на Катар. Прието е да се смята, че на Арабския полуостров християнството и преди всичко православното християнство не само не е добре прието, но и е забранено и опасно да се практикува. Вие как ще коментирате това общоразпространено мнение?
- Няма да го опровергавам. Никак не е лесно в някои от страните на региона да изповядваш свободно и открито религия, различна от исляма. Но все пак в някои от тези страни се намират възможности за изповядване на християнската вяра. Именно това Йерусалимската патриаршия смята за свой голям успех и затова основа архиепископия с център в Катар.
- Това обаче създаде известните и много сериозни проблеми с Антиохийската патриаршия, която претендира, че това е навлизане в нейната "канонична територия". В резултат се прекрати и братското общение между вашите две патриаршии.
- Да, за жалост и това е факт и много скърбим за него. Но се надявам да се постигне разбирателство между нашите ръководства. Защото става дума наистина за мисионерска общност, плод на усилията на моята, Йерусалимската патриаршия. Не става дума за навлизане в "чужда градина", а за разработване на истинска "пустиня" за православната вяра.
- Колко православни има в Катар?
- В тази страна православните са или дипломати от чужди, предимно православни страни, или са хора-чужденци, работещи в Катар. По мои сведения става дума за хиляди такива хора, временно пребиваващи в страната, макар постоянният ми контакт да е само с няколкостотин души. Но всички те са съзнателни и дейни православни християни, които имат нужда да живеят в православна общност поне в неделните и празнични дни. И аз се стремя да им осигуряваме това.
- Да разбираме ли, че това са хора от различни националности, които са обединени от православната си вяра?
- Да, точно така. Това са православни християни от най-различни националности. Съответно и на нас ни се налага да употребяваме в богослуженията, а и в личното общуване с тези добри християни шест различни езика. Но това не е пречка, то по-скоро е средство да можем да общуваме, да сме едно в Христос.
- Вие лично как се справяте с всички тези езици?
- Аз съм работил и преди, в Йерусалим, в такава среда. Самият аз съм грък, но расъл и възпитан в Майката на църквите - Йерусалимската патриаршия. Там научих арабски и еврейски. После учих в Белград и "причам по српски", а "разумем и по български". А днес всеки човек учи и по 1-2 западноевропейски езика. Така че човешките езици не могат и не трябва да са пречка. Защото хората имат нуждата и изискват от нас да се грижим духовно за тях. А езикът на сърцето, тоест Христовата любов, е катализаторът на всички тези усилия да вършим делото си на Христови ученици и приемници на апостолите. Искам от сърце братски да ви призова: Молете се за нас и за вашите православни братя и сестри в Катар!
