Интервю на Сегрей Чапнин с прот. д-р Добромир Димитров
- Какви тенденции, позитивни и негативни, определят според Вас живота на Православната църква днес - на местно енорийско и епархийско равнище, както и на междуцърквно?
- Днес на местно равнище се наблюдава литургично възраждане и усилен светотайнствен живот, което е изцяло положително за Църквата, особено на Изток след падането комунистическия режим. Монашеските общности в някои поместни църкви също са в разцвет, което е предпоставка за богопросветен и образован епископат в бъдеще. Издава се многобройна богословска литература.
Негативните тенденции на местно равнище обаче са необразоваността на миряните (=лаоса) или клира, суеверията и липсата на катихеза (предкръщелна и мистагогийна). Това е наследието на схоластичното богословие, претендиращо да бъде исконно църковно предание. На епархийско равнище остава бездната между различните йерархични степени, особено между епископите и презвитерите. Такова е и отношението към миряните като непосветени и пренебрегването на тяхната роля и служене в Църквата.
- Каква е практическата необходимост от сътрудничество на поместните църкви? Доколко този проблем е важен лично за Вас и защо?
- Практическата необходимост от сътрудничество между църквите се основава върху принципа на съборност, произтичаща от св. Евхариастия. Тази съборност би трябвало да се проявява на практика и в ежедневния живот, т. е. в по-чести срещи - събори, съслужения, конференции, диалози и съвместни социални проекти. Това трябва да е ежедневие особено в пределите на Западна Европа и Америка, тъй като там на едно място съществуват няколко православни епископа с техните паства. Те трябва да действат като една църква, а не като общности, основаващи се главно на национален принцип. Според мене национализмът остава най-голямата пречка в Православието. Това е и единственото решение на проблема с диаспората - тези епископски събори да се трансформират в поместни църкви без оглед на националностите, така ще бъде спазен и древният принцип на поместност.
- С какви надежди свързвате Всеправославния събор? Ще стане ли той значително събитие за цялата Църква или ще има значение предимно за църковната администрация?
- Надеждите ми са чрез този събор да се потвърди, че Православната църква е една, т. е. тя да загърби всички националистически, геополитически, властови и други негативни влияния в своя живот. По този начин съборът би потвърдил, че църковното съзнание остава есхатологично, че нейната структура е плод на това съзнание, проявено в институционалните рамки. Поради това очакванията ми за събора са големи и се надявам това практически да повлияе и върху живота на православните именно с началните стъпки, показващи желанието за диалог.
Православието има много вътрешни и външни проблеми, които трябва да решава, и нека този събор да бъде знак, че има желание за това. Ако обаче липсва желание за такъв диалог и съборът не се състои, това означава, че кризата между поместните църкви е много по-дълбока, отколкото си мислим. Това в никакъв случай няма да бъде добър знак към останалия християнски свят, с което Православието неминуемо ще загуби своят авторитет. Ако това стане, означава, че трябва незабавно да бъдат впрегнати всички сили за преодоляване на конфликтите между самите поместни църкви, да бъдат направени нужните компромиси и този събор да се състои.
Бел. ред.: Интервюто е дадено преди Св. Синод на БПЦ да излезе с решение за неучастие в събора.
