Разговор с проф. дбн Емил Трайчев и доц. д-р Александър Омарчевски за приоритетите в развитието на Богословския факултет на СУ в началото на новия декански мандат
През месец юни в Богословския факултет на СУ се проведоха избори за нов декан. Двамата основни кандидати за поста бяха проф. д-р Емил Трайчев и доц. д-р Александър Омарчевски. И двамата са преподаватели с академичен авторитет и административен опит. Проф. Трайчев беше два мандата начело на факултета, а доц. Омарчевски - негов зам.-декан, а след това пое и деканския пост. Сега доц. Омарчески получи на балотаж доверието на колегията да продължи управлението на факултета за още един мандат.
Двамата кандидати, които са от едно и също поколение на българското богословие, представиха за читателите на нашия сайт платформите си за развитие на висшата богословска школа.
В разговор с “Двери” проф. Емил Трайчев разкри своята визия за бъдещето на Богословския факултет и най-необходимите мерки, които е нужно да се предприемат.
Проф. Трайчев отбеляза, че за него деканството никога не е било самоцел. В издигането на кандидатурата му е имал подкрепата на много колеги, тя е тяхно решение. Малко по-трудно е било вземането на неговото лично решение. По време на двата на мандата, когато той е декан, става смяната на поколенията във факулета. Старите професори постепенно са заменени от следващото поколение преподаватели и мястото им заемат по-младите асистенти и докторанти, катедрите стават три, постигнато е кариерно развитие на кадрите във факултета благодарение на създадения СНС по теология при ВАК.
От перспективата на изминалия мандат проф. Трайчев отбелязва, че трябва да се направят някои особено важни крачки.
Деканството е отговорност, сериозен ангажимент, отбелязва той. Според него от водещо средище за висше богословско образование и наука факултетът е изпаднал в период на известна обърканост, свързана може би със сериозно спадащия брой кандидат-студенти, дължащо се както на демографската криза, така и на липсата на бързи и конструктивни решения за справяне с положението, на все по-нарастващата пропаст между факултета и живота на БПЦ, както и на ескалиращата конкуренция между висшите училища у нас.
Според проф. Трайчев деканството изисква пълна отдаденост на хората, които се заемат с тази задача. Целите на едно ръководство трябва да са свързани с консолидацията и активизирането на академичната общност на всички нива (връзка преподаватели-студенти, реализация на кадрите, научно-изследователска дейност, развитие на преподавателския състав, както и администрация), и особено - запазването и укрепването на колегиалния академичен дух и творческата обстановка. Деканът следва да е наясно със силните страни на всеки от преподавателския и непреподавателския състав и потенциалът му да бъде използван по най-добрия начин в полза на факултета. Пагубно е деканът да се затваря и работи само с ограничен кръг от хора, защото това неминуемо се отразява на работата на цялото тяло.
За проф. Трайчев диалогът е от особена важност във всяко едно отношение: в академичния дискурс, в административната работа, в личните взаимоотношения.
Сред приоритетите на един декан, смята проф. Трайчев, следва да е запазването и укрепването на дългогодишните традиции, установени във факултета, заслуга за което имат всички поколения преподаватели - от основателите на факултета до сегашния състав. От решаващо значение е да се анализира положението, в което е изпаднал факултетът, и проблемите, пред които се е изправил, и да се предложат спешни мерки за подобряване на това състояние, особено по посока на разкриването на нова специалност, а също и на подобряване на качеството на обучение. В частност това е свързано с динамизирането на връзката Църква-факултет, както и факултет-средни училища. Проф. Трайчев припомни как по време на деканството му се е старал да посещава епархиите в страната, да представя Богословския факултет на срещи с младежи в присъствието на митрополитите. Според него връзката със семинариите, митрополитите и хората по епархиите, с другите факултети и учебни звена в университета, както и между факултета и другите богословски факултети, катедри и институции в страна и чужбина отваря факултета към обществото и го представя като атрактивна възможност при избора на място за обучение на младите хора.
Като една малка, но не маловажна илюстрация за процеса на постепенно капсулиране на факултета проф. Трайчев посочи настоящото положение на студентския хор към Богословския факултет. Според него хорът е осигурявал и трябва да продължава да осигурява връзката между поколенията на завършилите богослови и студентите, което понастоящем не е факт. Гастролите на певците в различни епархии и на различни сцени в страната и в чужбина са били лице и реклама на факултета. Емил Трайчев изтъква, че усилията на новото ръководство следва да са насочени както към активния диалог вътре в академичната общност на факултета, така и извън с оглед формулирането на адекватен отговор на проблемите, възникващи в бързо променящото се съвременно общество като цяло, и мястото на богословското образование в него.
В интервю за "Двери" доц. Александър Омарчевски очерта своето виждане на развититето на факултета през следващия си мандат, като отбеляза приоритетите на деканското ръководство.
- Г-н декан, Вие бяхте избран за втори мандат за ръководител на Богословския факултет на СУ. Честито! Непосредствено преди самия избор сте представили своята платформа за развитие на факултета през следващите четири години. Какво планирате да бъде свършено пред следващия ви мандат?
- Благодаря за поздравленията! Този втори мандат е за мене ново предизвикателство и осъзната отговорност. Наред с ежедневните грижи за учебно-преподавателската дейност, стопанисването на сградата и извършването на богослужения в академичния параклис изкристализират някои конкретни идеи и намерения на ръководството:
- Утвърждаване и увеличаване на преподавателския състав на факултета, което ще направи възможно създаването на четвърта катедра, за да се постигне класическото разпределение на родното богословието в четири дяла – библейско, историческо, систематическо, практическо богословие.
- Разкриване на втора бакалавърска специалност, която да изпълни със съдържание цялото научно направление 2.4. ”Религия и теология”.
- Поддържане на изпълняваните магистърски програми и предлагане на нови в зависимост от търсенето и желанията на академичната ни младеж.
- Традиционно добрите взаимоотношения с БПЦ-БП да прераснат в сътрудничество, взаимопомощ, обмяна на опит и информация, в конкретни проекти, съвместни инициативи и начинания.
- Създаване на т. нар. „Докторантско училище“, което да дава добра подготовка не само на нашите докторанти, но и на онези, които работят по интердисциплинарни теми, проявяват интерес към богословската наука и имат нужда от специализирано богословско знание.
- Иницииране на проекти с ясно дефинирана добавена стойност, както и участие в интердисциплинарни проекти, което да утвърди факултета в университетското семейство и родната научна общност.
- Активна международна дейност, която се улеснява от добрите връзки и контакти, изградени от младите преподаватели по време на тяхното следване и/или преподавателска мобилност в чужбина, както и желанието да се представи пред партньорите научно-изследователската работа.
- Съдействие при извършването на предстоящия генерален ремонт на сградата на Богословски факултет.
- През последните години все повече намалява броят на студентите по богословие. Като една от причините се посочва липсата на реализация на завършващите специалност теология. Какво смятате да направите в тази насока?
- До текущата учебна година (2014/15) успявахме, макар и трудно, да изпълним държавната поръчка по приема с минимален недостиг от 5-6 места. Предвид размера на поръчката – 60 души редовно и 50 задочно – приемам това за нормално, но не и успокоително. Осъзнато е, че проблемът е за всички специалности и университети, т. е. проблемът е най-вече следствие от демографката криза и остарелите регламенти на финансиране. Въпросът за реализацията в никакъв случай не е по-маловажен, но възможностите ни за въздействие са твърде ограничени. Подкрепяме всички инициативи на Св. Синод в посока въвеждането на религиозно образование в училище, сътрудничим си във всички начинания, но всички сме свидетели на реалностите. С магистърските програми и профилираното знание в тях даваме възможност на студентите за по-възможна реализация – социалната сфера, медиите, туризма. Това е едно сериозно начало в една доста сложна ситуация.
- Последните десет години бяха белязани от захлаждане в отношенията между Богословския факултет и ръководството на БПЦ-БП. Стигна се дотам, Св. Синод да създаде своя собствена академия заради неудовлетвореността си от богословските факултети в София и Велико Търново, а вероятно и от катедрите в Шумен и Пловдив. В същото време веднага след преизбирането Ви за декан бяхте на посещение при Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Успяхте ли да уговорите с него конкретни планове за сътрудничество между Св. Синод и факултета, който почти един век създава кадрите на Църквата?
- Категорично не приемам твърдението за охлаждане на отношенията между факултета и Св. Синод, поне що се отнася до годините от изминалия мандат. Вашата медия отразява всички академични и църковни тържества, инициативи на факултета, които са с благословението и участието на членовете на Св. Синод. Същевременно Св. Синод ползва услугите и компетентността на наши преподаватели по различни въпроси. Правилникът на факултета (гл. 1, чл. 2) ясно дефинира Богословския факултет като: „уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и БПЦ-БП за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и за преподаватели по религия във всички училища в страната…”
Що се отнася до създаването на Пловдивската духовна академия, аз бях сред първите, които адмирираха решението на Св. Синод и предложих експертна помощ. Изказаната тогава известна неудовлетвореност от практическата подготовка на някои от кандидатите за свещен сан, основателна или не, ни мотивира веднага да вземем мерки и направим съответните промени в учебния план, които вече са в сила. Що се отнася до неотдавнашното ни посещение при Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, трябва да изразя дълбокото си удовлетворение на цялото деканско ръководство от проведения плодотворен разговор и възможността да изложим конкретни аспекти от дейността ни, за което получихме одобрение и първосветителски благослов от Негово Светейшество за нашите трудове. Това ни мотивира да полагаме максимално старания при подготовката на бъдещите клирици и други кадри на БПЦ-БП.
- След съставянето на ново правителство отново остро беше поставен въпросът за религиозното образование на българските ученици. Същевременно преди по-малко от месец Св. Синод излезе с призив БПЦ да мобилизира силите си за провеждане на масирана църковна просвета сред деца и възрастни. Богословският факултет сякаш остава настрана от дебата за религията в училище и за християнската просвета. Планират ли деканското ръководство и преподавателите по съответните предмети конкретни действия в тази насока?
- Относно дебата за религиозното образование вече отговорих по-горе. Въпреки това ние сме свършили не малко работа в тази посока. Що се касае до призива на Св. Синод за „Второ Възраждане“, за масирана църковна просвета сред населението, този въпрос среща напълно нашата подкрепа и също беше предмет на разговора ни с Негово Светейшество. В наше лице Българската православна църква има свой верни духовни чеда и съработници. Необходимо е това въззвание да бъде облечено в конкретни действия, в които факултетът е готов да участва пълнокръвно.
- Една от честите критики към модела на университетското богословско образование е, че в него липсва духовност – в смисъл богослужебната практика е поставена на заден план, на ежедневните богослужения в параклиса на факултета преподаватели почти няма, а често и студенти. На какво се дължи според Вас това? Как виждате постигането на баланс между академичните занимания с богословие и прилагането на наученото на практика – не се ли предвиждат практики за студентите със социална, църковна и милосърдна дейност, както е в други факултети?
- В Богословския факултет се извършва ежедневно и неделно богослужение през цялата учебна година. Богослужебната практика е задължителен предмет за всички студенти през целия период на следване им и посещението им се отчита и удостоверява. От Св. Синод е назначен ефимерий, който се грижи за богослужението, а параклисът има църковно настоятелство, което активно работи.
В правилника на факултета, който цитирах, има нарочна глава, пета: Духовен и богослужебен живот. Прави впечатление, че тази е най-широко разписаната част на този документ, т. е. духовният и богослужебен живот на академичната общност е богат и многообразен, спазват се утвърдени традиции. Що се отнася до другите практики (социална, църковна и милосърдна дейност) – да, предвиждат се, дори вече се провеждат. В рамките на магистърска програма Църковно-социално дело практика се води в чужбина (едноседмично, в църковни социални заведения в гр. Дрезден, Германия - тук). Възстановява се практиката на християнско поклонничество, в която студенти посещават манастира "Св. Георги Зограф" и помагат на братята в различни задължения и послушания. Посещават се с тази цел от студенти в различни програми и множество манастири в България.
- И накрая какво бихте си пожелали?
- Иска ми се всичко онова, което тук определям като визия и предлагам като идеи и възможности, в края на мандата да е реалност. Това ще стане възможно с помощта на екипа ми в деканското ръководство – доцентите Димо Пенков, Павел Павлов и Ивайло Найденов – и с подкрепата и добрата воля на колегите, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и членовете на Св. Синод, и най-вече с милостта и по волята на Бога.
