Разговор с Димитър Спасов, редактор в сп. Християнство и култура
- Св. Синод отмени решението си за ръкоположението на архим. Дионисий за епископ. Мнозина бяха скептици, че това ще се случи, затова е много хубава новина за вашата инициатива и за хората, които се подписаха в нейна подкрепа. Сигурно е имало съпротива вътре в Синода срещу отмяната на назначението?
- Слава на Бога за това развитие на нещата. Действително, изгледите за успех бяха минимални въпрeки многогласата реакция вътре в Църквата. Само под електронната петиция „Стоп Дионисий” се подписаха над 2100 човека, включително много монаси, монахини и свещеници. Имаше и подписка в столичните храмове. Ще припомня също писмото на братството на Зографския манастир, отвореното писмо на 14 публично известни личности, призивът на варненския инициативен комитет „За чистота в Българската православна църква” – цялата тази многолика църковна общност в един глас помолихме да се отмени взетото решение. И въпреки това силите бяха неравни, просто защото зад младия духовник и неговите свръхамбиции стояха силни на деня хора, свикнали да успяват навсякъде и във всичко с безскрупулно и агресивно поведение.
Не знам подробности от заседанието на Синода. Известно е, че предишното решение за епископско ръкоположение не е било подкрепено от митрополитите Гавриил, Серафим, Галактион, Йоаникий и Калиник. Митрополитите Йоан и Йосиф не са присъствали тогава, но е публично известно отрицателното им отношетие към архонтските подвизи на младия духовник.
Важно е да се подчертае, че на заседанието от 9 декември не се е стигнало до повторно гласуване, тъй като патриарх Неофит е оттеглил предложението си. С което още веднъж показа, че крачката назад понякога е проява на сила, лична отговорност и жива съвест. Още повече при тази ситуация имаше възможност да се скрие зад колективния орган – Св. Синод. Благодаря му още веднъж за проявената доблест, както и за това, че възприе аргументираните възражения срещу негово предишно предложение като проява на подкрепа и израз на църковно съзнание, а не като заплаха и натиск.
- В сряда по една от телевизиите показаха бившия игумен на Бачковския манастир дядо Борис отново като герой на скандал. Вместо в Рилския манастир, където е трябвало да бъде, той отново се разхожда с мерцедеса си. Според някои информации низвергнатият монах отговарял за строителните дейности в манастирите и църковните имоти. Много миряни са възмутени и определят действията на първите в патриаршията като „изписване на вежди” вместо „вадене на очи”. Как бихте определили положението сред висшите свещенослужители?
- Срещу Агатонийски епископ Борис има започнато църковно-наказателно дело, което обаче не е доведено до края – до изправянето му пред църковен съд. Тази мудност и нерешителност в действията на Синода създава усещането за безнаказаност и безпринципност, още повече че става дума за спазване на Устава на БПЦ, а не на някакво наложено отвън светско законодателство. Другият епископ, срещу когото имаше започната процедура – Павел – все още чака решението на църковния съд, ние също продължаваме да чакаме заедно с него.
Църквата различава два подхода в своята практика – икономѝя (милващата десница, проявяваща снизхождение) и акривия (наказващата десница). Мисля си, че в създалата се ситуация имаме нужда от повече строгост и отговорно отношение към Преданието и правилата на Църквата, просто защото безобразията станаха много. Впрочем голяма част от проблемите, които обсъждаме с вас, се дължат на стари и добре известни слабости на БПЦ – липсата на достатъчно монаси и острия дефицит на адекватно духовно ръководство в Църквата.
- Има ли някакво разделение сред свещениците след избора на партриарх Неофит?
- Огромната част от духовниците и почти всички монаси и монахини (особено от Софийска епархия) приеха с радост и благодарност решението на Негово Светейшество. Тези, които застанаха с имената и лицата си пред Синода, поеха риск, понеже имаше какво да губят. Без тях обаче цялото усилие беше обречено на провал.
Доколкото разбирам, има и няколко души сред духовенството, които продължават да подкрепят епископското наречение на Дионисий. Внимателно прочетох писмото им и мисля, че стрелят много покрай мишената, с крайно неадекватни аргументи, които дори патриархът индиректно обори, като заяви, че е разпознал в молбата за преразглеждане на спорното решение подкрепа за себе си, а не натиск, оспорване на църковната йерархия или пък опит – не дай си, Боже! – за някакъв разкол. Впрочем никой от тези хора не коментира множеството нарушения и своеволия на архим. Дионисий, които бяха изложени и припомнени тези дни.
- Каква трябва да е според вас ролята на миряните, на истински вярващи хора в делата на БПЦ? След доброто разрешаване на случая „Дионисий” явно има такава роля. Не е ли възможен друг път?
- Първата лястовичка бяха събитията във Варна, където свещеници и миряни успяха да касират един манипулиран и купен избор. И си изпросиха от Бога и Пресвета Богородица един прекрасен пастир – дядо Йоан. Усилието си го заслужаваше.
Събитията от Варна и сегашните, по казуса „Дионисий”, показаха, че в БПЦ вече има критична маса въцърковени хора, миряни и свещенослужители, които преживяват Църквата действително като Тяло Христово и Божи дом, като една реална общност, обединена около Господ Иисус Христос и Евхаристията.
В Църквата винаги са съществували проблеми и е имало разногласие по много въпроси. Важното е тези проблеми да се решават с църковни средства и по възможност вътре в Църквата. Важно е, когато говорим, да говорим по съвест. И да оставяме пространство на Господ Иисус Христос да действа в Своята Църква и в сърцата на Своите раби.
Източник: Гласове
