- Г-н Методиев, защо скандалът с опита архимандрит Дионисий да бъде избран за епископ на Софийска епархия разбуни вярващите?
- Аз предпочитам думата „скандал” да я избягвам, честно казано. Но при всички случаи решението на Светия Синод за епископско ръкоположение на архимандрит Дионисий предизвика доста противоречиви мнения в църковната общност като цяло. Причините бяха очевидни: от една страна, чисто формални като, например, устава на Българската православна църква, който постановява, че кандидатите за епископски чин трябва да имат навършени 35 години. Това в случая с архимандрит Дионисий не е изпълнено. И другото, което доста хора го намират за по-важно и с което аз съм съгласен – контактите на Дионисий с хора, свързани с бизнеса и участието му в архонтските назначения, с удостояването им с архонтски титли, превърнаха решението за тази хиротония в един много спорен въпрос. Това, което се възприема публично, е връщането на темата за архонтството, което беше позабравено през последните няколко години. Затова смятам, че в крайна сметка решението на Синода да отмени тази хиротония е правилно. Освен всичко друго то показва и желанието на Светия Синод, а в частност и на патриарх Неофит да се вслушва в мнението както на миряните, така и на свещениците и монасите, които се бяха събрали пред Синодалната палата на протест.
- Но в обществото остава усещането, че все още Светият Синод не се е освободил от влиянието на политици и бизнесмени, още повече че по времето на комунизма БПЦ беше силно подвластна и на службите. Тежат ли тези зависимости върху висшия духовен клир?
- Искам да разграничим нещата: ние говорим за БПЦ не като цяло, а имайки предвид отделни митрополити. Разбира се, има различни мнения относно еманципацията на църквата ни. Но това, върху което аз обикновено акцентирам и което за мене лично е много по-важно, е, че през последните години се наблюдава едно обръщане и вслушване в православното обществено мнение. Това го показа изборът и за Варненски митрополит, на което бяхме всички свидетели, и касирането на избора, при който като фаворит беше излъчен меко казано спорният епископ Борис. В крайна сметка в резултат на недоволството във Варненска епархия беше произведен един избор, който както варненските свещеници и миряни, така и цялата православна общност приветстваха, което доведе до утвърждаването на епископ Йоан за нов Варненски митрополит. Патриаршеските избори, които се случиха преди почти две години, също бяха много убедителни. Всички си спомняме колко напрегната беше обстановката и как се очакваха различни драматични ситуации, но те не се случиха. Последваха няколко избора за митрополити, които като цяло бяха убедителни. Съгласен съм, че представители на висшето духовенство са изложени на различни влияния, може би зависимости, но в крайна сметка идеята за диалог или за дебат е нещо, което трябва да бъде приветствано. Разбира се, тук трябва да се подчертае, че ние като миряни имаме ограничени права. Това, че сме направили инициатива да внесем петиция в Светия Синод, която беше подкрепена от 2 000 души, сред които и духовници, и монаси, е факт. Ние като миряни имаме право да заявим своето мнение, но същевременно имаме и ограничено присъствие при взимането на решения, с което трябва да се съобразяваме.
- Фактът, че патриархът отмени избор на скандалния Дионисий, дава ли знак, че БПЦ има желание да се променя, усеща ли се реформаторски дух?
- В светски контекст думата „реформа” има позитивен смисъл, но в православен контекст това определение, с оглед на Реформацията в Католическата църква, е натоварено с негативно съдържание. Затова аз предпочитам да не употребявам думата „реформа”, а и не мисля, че по отношение на основни, догматични принципи е необходимо да се говори за такива неща. Тук става преди всичко дума за организация на църковния живот, участието и правото на по-широки кръгове от членове на БПЦ да имат право да изказват мнение, като разбира се решението се взема от самия Синод. В това се състои промяната, затова предпочитам да говоря за промяната, която наблюдаваме през последните години, а именно вслушването в мнението на повече хора. Наред с това тази промяна е и наложителна, и неизбежна, дотолкова доколкото ако по времето на комунизма Църквата, подтисната от комунистическата държава и власт, е била фактически невидима в публичното пространство, затворена и ограничена, то в момента Църквата има публична видимост, има публично влияние, това я превръща и в публичен фактор. Съответно тя фокусира и интереса на много повече обществени среди, не всички от които добронамерени или дори църковни, а това прави дебата неизбежен.
- Но у хората остава усещането, че много наболели въпроси, свързани с духовния живот на християните, се неглижират от Светия Синод или не се решават докрай – например, конфликтът около игумена на Бачковския манастир Борис, скандалния свещеник Петър в Кърджали, са все рецидиви, които не са порицани от патриарха и митрополитите, не се решават с категоричност...
- Не съм съгласен, защото смятам, че през последните месеци Синодът е активен, предвид начина, по който беше решен конфликтът, породен от номинацията на епископ Борис за митрополит на Варна. В момента имаме много по-голяма активност от страна на Светия Синод по отношение на всички тези казуси. От друга страна, познавайки как функционира църковният организъм, не може всичко да хвърлим като вина върху Светия Синод. Не съм запознат със споменатия казус в Кърджали, но поведението на един свещеник в една епархия е работа на съответния митрополит, т. е. всяко ниво на църковната йерархия си има своите отговорности. Но приемам факта, че има рецидиви – например, архонтски назначения, в случая оповестените данни за контактите на архимандрит Дионисий с тайни общества са рецидиви, но самият факт, че те се подлагат на обсъждане, е безспорен и аз предпочитам да акцентирам върху този позитивен аспект. А иначе от страна на някои жълти медии има един нездрав интерес към църковния живот и понякога те успяват да открият скандали там, където те не съществуват. Пак казвам: не отричам нито рецидивите, нито скандалите от морално естество, но в някои от случаите ми се струва, че става въпрос и за нездрав интерес.
- Публична тайна е, че в Светият Синод има лобита и вътрешни противоречия. Налага ли новият патриарх по-различен модел на поведение и морал?
- Аз като историк, който има представа за историята на БПЦ през комунистическия период и до момента, мога да кажа, че Синодът никога не е бил хомогенна институция, поне в смисъла, в който има някакво очакване да бъде – да бъде монолитен. Винаги е имало спорове в Синода и това го намирам за нормално и съвсем правилно. Той се събира именно за това – да се чуят различни мнения и да надделее гласът на мнозинството. Що се отнася до поведението на патриарх Неофит, аз смятам, че той поддържа една линия да изслушва различните мнения и да дава насоки за решения. Не трябва да изпускаме от внимание и един друг факт: понякога мислим, че властта на Българския патриарх е подобна на тази на Римския папа – каквото каже той, това трябва да стане. Българският патриарх в Светия Синод е пръв сред равни, неговият глас, разбира се, че тежи малко повече от гласа на всички останали митрополити. Но така или иначе той е един от членовете на Синода, макар и на по-високо почетно място. Това обаче не му дава никакви юридически прерогативи над мнението на останалите митрополити. С една дума – различните мнения в Синода, поне за мене, са богатство, а не недостатък. А когато в тези мнения са отразени и другите нива на църковната йерархия, тогава вече се получава това, на което православието много държи – съборността.
- Професор Янакиев казва, че за Църквата трябва да се говори с респект, защото проблемите, свързани с нея, са деликатни. Споделяте ли обаче идеята, че гражданското общество може да бъде коректив за поведението на БПЦ и в частност на Светия Синод?
- Приемам, че за Църквата трябва да се говори с респект и уважение. Както и в това, че членовете на Синода като публични личности трябва да се съобразяват с общественото мнение. Но когато става дума за коректив, предпочитам да говорим за миряните в Църквата, а не за гражданското общество, тъй като те не винаги са едно и също. Стана дума за жълтите медии, чийто нездрав интерес към църковния живот трудно може да се приеме за изява на гражданското общество.
- Следите процесите сред вярващите християни. Има ли отваряне на българите към Църквата и желание да бъде споделен църковният живот?
- Аз мога да споделя само мои лични наблюдения, не бих могъл да коментирам по-широко, защото нямам социология пред себе си. Смятам, че да – има много по-голям интерес, по-голямо чувство за общност, има едно движение за връщане в църквите. Ако отидете в неделя, ще видите, че църквите вече са пълни с хора. Освен това новото поколение свещеници, което си пробива път в БПЦ, една голяма част от тях са впечатляващи хора, които познават проблемите на хората и могат да ги привличат към истински църковен живот.
Източник: Faktor.bg
