Водеща Снежана Иванова: В "Хоризонт", "До обед", говорим за сектите - тема, провокирана от създадената в неделя Българска родна партия, която вече обявиха за секта, защото заимствала идеите си от романа на един руски автор за една пророчица, телепат и хипнотизатор едновременно. Поклонниците на Анастасия вярват в природата, екологичния начин на живот и кедровото дърво. "Това не е секта, а политическа партия, която иска да помогне на България" - думите са на Стефан Калайджиев, един от учредителите на формацията. Сега продължаваме с коментара на проф. Иван Желев, директор на Дирекцията по вероизповедания.
- В началото, проф. Желев, има ли нещо крайно и опасно в това движение - нещо, от което би трябвало да се страхуваме? Ето, хората от Славейково, където има информация, че привърженици на тази организация вече са отишли да купуват, да разглеждат земи, се притесняват и могат да започнат и да събират подписка срещу нея.
- Това не е нито първото, нито последното религиозно движение, което идва по нашите земи. Наистина, то има сходни черти с движението на Висарион, което отбелязаха и вестниците през изминалите дни. Но така или иначе, няма нещо опасно за българския народ, стига да знаем своите традиции и да знаем коя е традиционната религия и към какви ценности трябва да се придържаме. А иначе непрекъснато се появяват нови движения. Интересното е, че от Сибир обикновено през последните десетилетия се възраждаше шаманизмът, т. е. най-елементарните езически вярвания. Сега тези езически вярвания се обличат в някакъв мит, някакъв образ, който не се знае дали е реален или не, защото това, което се публикува като снимки на Анастасия, прилича по-скоро на компютърен образ. А освен това залагат и на темата екология.
- Казахте обаче, че Анастасия прилича на Висарион. Доколкото си спомням, преди 2 години, когато той беше в България, искаше да създаде "Град на Слънцето". Някои хора казаха, че той е доста опасен.
- Да, опасно е, когато хората задължително се вкарват в някакви форми. Навремето това бяха колхози и совхози, сега ще бъдат родови имения или екоселища. Безспорно, хубаво е да създават и се създават екоселища на много места. Въпросът е това да не бъде по някакъв принудителен начин, защото принудата не е само с полиция, с оръжие - принудата може да бъде и икономическа, може да бъде и идеологическа, чрез промиване на мозъците.
- Така или иначе, казахте, че има доста движения, които се раждат напоследък, проповядвайки един екологичен начин на живот. Нека да ви попитам за това защо в последно време като че ли повече религиозни организации не се регистрират като такива, а предпочитат да се регистрират като фондации, като федерации, като политически партии, например?
- Защото българският народ все пак има изградено чувство да се пази от нови религиозни движения, които са непознати. Непознатото, общо взето, го плаши. Малко са хората, които се увличат от непознатото. А когато те се представят като благотворителни организации, като фондации или пък като политически партии от съвсем нов тип и т. н., това вече печели. Още повече, че екологическите партии, поне в Европа, са с доста добро име.
- Така или иначе, обаче, когато са на религиозна основа, се получава противоречие с конституцията.
- Да, и със Закона за вероизповеданията, който също казва, че не могат религиозните вярвания да бъдат използвани за политически цели, макар този текст да беше атакуван от правозащитни организации у нас и в чужбина едва ли не като ограничаващ правата на човека. Това е законът и ние се съобразяваме с него. Ако, разбира се, рекат хора в България да създадат някакво подобно вероизповедание, да се организират, да подадат документи
за регистрация, тогава ще обсъдим нещата, но засега ние нямаме никаква друга информация, освен тази, която идва от медиите.
- Има ли, обаче, опасни секти, които се опитват да се регистрират у нас, които упражняват някакъв вид дейност на територията ни?
- Онези религиозни движения или вероизповедания - по терминологията на закона да ги нарека, защото думата секта не е използвана в закона и много религиозни движения се обиждат, когато бъдат наречени по този начин, -така че има религиозни движения, които в други страни са осъдени с влезли в сила присъди и то става дума за стари европейски демократични страни. Тези движения засега нямат регистрация. Сред тях е и Обединителната църква или Обединителното движение на Муун. Сред тях е и Сциантоложката църква.
- Появиха се информации, че те са подновили желанието си да бъдат регистрирани у нас.
- Да, те имат такова желание. Дойде техен представител, който е към ЕС в Брюксел, те имат там свой офис, и той проведе някакви срещи. Дали ще подадат документи за регистрация все още не се знае, но така или иначе те развиват дейност в България, имат свои привърженици у нас, колкото и малко да са. Но те предпочитат други пътища, например, да установят контакти на доста високо равнище към държавни учреждения. Имаше, например, един техен емисар, който работеше като съветник известно време. Той беше дошъл по всички правила на консултантските услуги, които нашата страна ползва през последните години. Заедно с експерта в негово лице беше дошъл всъщност и проповедникът на сциентологията у нас.
- А тези пастори от различни религиозни вероизповедания, секти, следи ли ги някой, когато са на територията на страната? Кой упражнява контрол върху това какво те правят?
- В България чужденците не се проследяват как и какво правят, освен ако не нарушат някъде закона.
- Тоест, всеки един пастор може да дойде да си проповядва у нас и никой нищо не може да му направи?
- Да, така е. Както всеки може да дойде да си продава стоката - било то парченца кедър или шишарки, в случая с Анастасия, било то идеите си, а тези идеи може да бъдат всякакви - могат да бъдат политически, а могат да бъдат и икономически, могат да бъдат и религиозни. Тогава сигурно ще запитате или пък много хора, вашите слушатели, ще се запитат - как тогава ще си опазим децата? Ще си опазим децата, като ги пазим като родители - като им обясняваме кое е доброто, кое е утвърденото с опит в България.
- А няма ли един момент - ето Българската православна църква е далече от хората. Знаем, че има проблеми и в мюсюлманското вероизповедание. Като че ли традиционните вероизповедания все по-често отстъпват място на именно такива религиозни организации и течения, които са със съмнителна стойност - случаят, ето, с Анастасия, един измислен герой.
- Вижте, не мога да приема вашето изказване, че Българската православна църква или което и да е вероизповедание е далече от хората. Проблемите в мюсюлманското вероизповедание не пречат на вътрешнорелигиозния живот на мюсюлманите. Така че тези вероизповедания, особено традиционните, поддържат контакта със своите хора по надлежния ред и смятам, че онези, които съзнателно са православни, мюсюлмани, католици или протестанти у нас, знаят в какво вярват и държат на това. Но има и много други хора, които не принадлежат към нищо, или пък формално принадлежат към някое вероизповедание. Те, разбира се, се увличат от нови учения - те просто са хора в търсене. И това е един контингент, който би трябвало да бъде предмет вече на съответните вероизповедания, защото това са хора, които са се отделили от съответните религии в България.
- Това не е нито първото, нито последното религиозно движение, което идва по нашите земи. Наистина, то има сходни черти с движението на Висарион, което отбелязаха и вестниците през изминалите дни. Но така или иначе, няма нещо опасно за българския народ, стига да знаем своите традиции и да знаем коя е традиционната религия и към какви ценности трябва да се придържаме. А иначе непрекъснато се появяват нови движения. Интересното е, че от Сибир обикновено през последните десетилетия се възраждаше шаманизмът, т. е. най-елементарните езически вярвания. Сега тези езически вярвания се обличат в някакъв мит, някакъв образ, който не се знае дали е реален или не, защото това, което се публикува като снимки на Анастасия, прилича по-скоро на компютърен образ. А освен това залагат и на темата екология.
- Казахте обаче, че Анастасия прилича на Висарион. Доколкото си спомням, преди 2 години, когато той беше в България, искаше да създаде "Град на Слънцето". Някои хора казаха, че той е доста опасен.
- Да, опасно е, когато хората задължително се вкарват в някакви форми. Навремето това бяха колхози и совхози, сега ще бъдат родови имения или екоселища. Безспорно, хубаво е да създават и се създават екоселища на много места. Въпросът е това да не бъде по някакъв принудителен начин, защото принудата не е само с полиция, с оръжие - принудата може да бъде и икономическа, може да бъде и идеологическа, чрез промиване на мозъците.
- Така или иначе, казахте, че има доста движения, които се раждат напоследък, проповядвайки един екологичен начин на живот. Нека да ви попитам за това защо в последно време като че ли повече религиозни организации не се регистрират като такива, а предпочитат да се регистрират като фондации, като федерации, като политически партии, например?
- Защото българският народ все пак има изградено чувство да се пази от нови религиозни движения, които са непознати. Непознатото, общо взето, го плаши. Малко са хората, които се увличат от непознатото. А когато те се представят като благотворителни организации, като фондации или пък като политически партии от съвсем нов тип и т. н., това вече печели. Още повече, че екологическите партии, поне в Европа, са с доста добро име.
- Така или иначе, обаче, когато са на религиозна основа, се получава противоречие с конституцията.
- Да, и със Закона за вероизповеданията, който също казва, че не могат религиозните вярвания да бъдат използвани за политически цели, макар този текст да беше атакуван от правозащитни организации у нас и в чужбина едва ли не като ограничаващ правата на човека. Това е законът и ние се съобразяваме с него. Ако, разбира се, рекат хора в България да създадат някакво подобно вероизповедание, да се организират, да подадат документи
за регистрация, тогава ще обсъдим нещата, но засега ние нямаме никаква друга информация, освен тази, която идва от медиите.
- Има ли, обаче, опасни секти, които се опитват да се регистрират у нас, които упражняват някакъв вид дейност на територията ни?
- Онези религиозни движения или вероизповедания - по терминологията на закона да ги нарека, защото думата секта не е използвана в закона и много религиозни движения се обиждат, когато бъдат наречени по този начин, -така че има религиозни движения, които в други страни са осъдени с влезли в сила присъди и то става дума за стари европейски демократични страни. Тези движения засега нямат регистрация. Сред тях е и Обединителната църква или Обединителното движение на Муун. Сред тях е и Сциантоложката църква.
- Появиха се информации, че те са подновили желанието си да бъдат регистрирани у нас.
- Да, те имат такова желание. Дойде техен представител, който е към ЕС в Брюксел, те имат там свой офис, и той проведе някакви срещи. Дали ще подадат документи за регистрация все още не се знае, но така или иначе те развиват дейност в България, имат свои привърженици у нас, колкото и малко да са. Но те предпочитат други пътища, например, да установят контакти на доста високо равнище към държавни учреждения. Имаше, например, един техен емисар, който работеше като съветник известно време. Той беше дошъл по всички правила на консултантските услуги, които нашата страна ползва през последните години. Заедно с експерта в негово лице беше дошъл всъщност и проповедникът на сциентологията у нас.
- А тези пастори от различни религиозни вероизповедания, секти, следи ли ги някой, когато са на територията на страната? Кой упражнява контрол върху това какво те правят?
- В България чужденците не се проследяват как и какво правят, освен ако не нарушат някъде закона.
- Тоест, всеки един пастор може да дойде да си проповядва у нас и никой нищо не може да му направи?
- Да, така е. Както всеки може да дойде да си продава стоката - било то парченца кедър или шишарки, в случая с Анастасия, било то идеите си, а тези идеи може да бъдат всякакви - могат да бъдат политически, а могат да бъдат и икономически, могат да бъдат и религиозни. Тогава сигурно ще запитате или пък много хора, вашите слушатели, ще се запитат - как тогава ще си опазим децата? Ще си опазим децата, като ги пазим като родители - като им обясняваме кое е доброто, кое е утвърденото с опит в България.
- А няма ли един момент - ето Българската православна църква е далече от хората. Знаем, че има проблеми и в мюсюлманското вероизповедание. Като че ли традиционните вероизповедания все по-често отстъпват място на именно такива религиозни организации и течения, които са със съмнителна стойност - случаят, ето, с Анастасия, един измислен герой.
- Вижте, не мога да приема вашето изказване, че Българската православна църква или което и да е вероизповедание е далече от хората. Проблемите в мюсюлманското вероизповедание не пречат на вътрешнорелигиозния живот на мюсюлманите. Така че тези вероизповедания, особено традиционните, поддържат контакта със своите хора по надлежния ред и смятам, че онези, които съзнателно са православни, мюсюлмани, католици или протестанти у нас, знаят в какво вярват и държат на това. Но има и много други хора, които не принадлежат към нищо, или пък формално принадлежат към някое вероизповедание. Те, разбира се, се увличат от нови учения - те просто са хора в търсене. И това е един контингент, който би трябвало да бъде предмет вече на съответните вероизповедания, защото това са хора, които са се отделили от съответните религии в България.
