- Как беше посрещнато от православните предложението на еп. Иларион (Алфеев) за създаване на православно-римокатолически алианс, за общ християнски глас в обединена Европа?
- Това предложение е интересно само по себе си. Не зная обаче доколко то е съгласувано с ръководството на Руската православна църква, т. е. със Св. Синод на РПЦ.
От друга страна, то е православна реплика на предложението, което направи епископът на Хилдесхайм (Германия) Йозеф Хомайер, който е и председател на представителството на Комисията на европейските (римокатолически) епископски конференции (нещо като православните синоди в отделните страни) в Брюксел при институциите на Европейския съюз. Преди три години еп. Хомайер обиколи всички православни страни и разговаря с ръководствата им, като ги убеждаваше, че те трябва да изпратят свои представители в Брюксел, за да стане по-мощен и да се чува гласът на християните в Европа, защото „европейските политици са далече от християнството и не искат да ни слушат“, заяви и лично пред мене, тогава декан на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Досещате се, че тогава се готвеше текстът на конституцията на Европа и скандално се избягваше дори обикновеното споменаване на християнските корени на Европа!
Така или иначе не става въпрос да се борим за бащинството на една идея, а да гледаме как тя може да се осъществи по-успешно. А едва ли е нужно да изтъквам, че постоянно се дават примери от Брюксел, Страсбург и т. нат. за „дехристиянизирано“ политическо мислене и действие.
- Дали римокатолиците биха приели подобно предложение?
- Предполагам, че биха го приели, стига да видят единно становище по въпроса от православните, които вече седем-осем години не можем да седнем и да обсъждаме заедно общоправославните въпроси поради двустранни напрежения: Константинопол-Москва, Букурещ-Москва и пр.
- Вие смятате ли, че това е подходяща възможност да се чуе гласът на Християнската църква в Обединена Европа?
- Това наистина е подходяща възможност, но осъществяването ѝ зависи не просто от наличието на такъв „християнски пакт“, а от желанието на религиозно „глухите“ да прочуят и на арелигиозните политици да се съобразят с правата на християните – граждани на Европа. Все пак наше задължение е да сме си на поста и да вършим християнското си дело. И малко нещо да се постигне, пак ще е от полза.
- Какви са предизвикателствата пред БПЦ след влизането на страната ни в Европейската общност?
- Не мисля, че ще се появят нови сериозни предизвикателства пред БПЦ с влизането на страната ни в ЕС. За мене е по-важно БПЦ да отговаря на предизвикателствата на народа си, който живее вътре в страната или разсеян по европейските страни. Защото в страните от Европейския съюз нашата емиграция през последните шестнадесет години се увеличи неколкократно, а църковните ни общини не са се удвоили дори! Какво правим тогава? И защо една епархия на БПЦ се нарича Западно- и Средноевропейска?!
- Готова ли е БПЦ за предизвикателствата на обединена Европа?
- Никой от нас не е готов. „Да дойде това време, пък ще видим!“ – казваме обикновено. Тук-там някои духовници говорят (особено пред медии) за евроинтегриране на БПЦ, но това са все още несериозни приказки. Нека такива хора си свършат работата у дома, а щом нашият дом стане едно кюше от ЕС, тогава ще се види, ще работим и за Европа. Но да работим, не да приказваме.
„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен“ – подчертава нашият Спасител (Мат. 7:21).
* Проф. Иван Желев Димитров е преподавател по Нов Завет в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет (бел. ред.).
