Мобилно меню

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (54 Votes)

e9c6b613fe9d5148b381d5d6c323188cДелото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици не се ограничава само до книжовното им творчество. То обхваща и църковно-дипломатическата и литургическа дейност, която те развиват в Рим в усилията си да изградят мост между Изтока и Запада, мост, чиито основи са положени през 9 в., но той свързва последователите на славянските просветители до ден днешен.

Възраждането на почитта в Рим към св. Кирил и Методий в новата история на България започва още от първата половина на 19 в. и се свързва с инициативи както от страна на православни, така и на римокатолици. Своя принос в този процес дават личности като Иван Вазов, Пенчо Славейков и Константин Величков, които имат възможност да живеят и творят във Вечния град.

През 19 в. делото на св. Братя в Рим е преоткрито във връзка с организирането на чествания по повод хилядагодишнината от тяхната мисия сред славяните. Папа Пий IX получава молба от хърватския епископ Йосип Щросмайер, голям приятел на българския народ, да започне проучване за откриване на мощите на св. Кирил. Папата приветства това предложение и разрешава археологически разкопки в базиликата „Сан Клементе“, с които се заема известният археолог Де Роси.

Неговата дейност е продължена от археолога Мърули, който през 1862 г. намира предполагаемото място на гроба на св. Константин-Кирил и се откриват уникалните раннохристиянски фрески, изобразяващи пренасянето на мощите на св. Климент от славянските просветители в присъствието на папа Андриан и целия клир и народ на Рим, както свидетелстват средновековните писмени извори. На онзи етап не са открити още мощите на св. Кирил (срв. Бойл, Л. „Как открих мощите на свети Кирил, равноапостол славянски“ – В: Вяра и просвета, 2-3, 1971, с. 26-27; Катеринов, К. „Пътеводител на базиликата „Св. Климент“ в Рим“ – В: Вяра и просвета, 1-2, 1970, с. 9-10).

На 30.9.1880 г. папа Лъв XIII издава енцикликата „Grande munus“, която отбелязва заслугите на св. Братя за евангелизацията на Европа и определя литургичното честване на тяхната памет в Римокатолическата църква на 7 юли. През 1881 г. по инициатива на еп. Щросмайер в Рим се провежда първото честване на св. Кирил и Методий. Над 1400 поклоници посещават базиликата „Сан Клементе“, за да се поклонят на св. Кирил. Сред тях е и малка делегация от българи-униати, водени от архиеп. Нил Изворов. През 1885 г. е открита новата капела в базиликата „Сан Клементе“, посветена на св. Братя, зографисана от художника Нобили. Първото документирано официално честване от българите на 24 май в Рим е от 1924 г. Идеята е на проф. Любомир Милетич, председател на БАН и преподавател в Софийския университет, който учредява и „Комитет за уреждане отпразнуването на българския национален празник св. св. Кирил и Методий в Рим“. Тогава е отслужена литургия от архим. Симеон, представител на Московска патриаршия в Рим. Празникът е отбелязан изключително тържествено с държавен прием в хотел „Мажестик“ в Рим, където присъства голяма част от италианския политически, дипломатически, културен и образователен елит.

През юли и октомври 1925 г. Римокатолическата църква в България организира поклонничество в италианската столица и базиликата „Сан Клементе“, свързано и с юбилейната година. Ръководител на пътуването е новоназначеният апостолически визитатор в България архиеп. Анждело Ронкали, бъдещият папа Йоан XIII. На 12 октомври архиеп. Ронкали извършва литургия на гроба на св. Кирил и произнася слово за заслугите на св. Братя за България и за славянския свят. Тогава Фердинанд Томич описва в римокатолическия вестник Истина (бр. 27, 4.11.1925 г.) окаяното състояние на гроба на св. Кирил Философ и призовава българската общественост да се погрижи за благоустрояването на това „свещено за българите място в Рим“.

Апелът за обгрижване гроба на св. Кирил води до учредяване през 1926 г. на Българско академично дружество в Рим. Изпраща се писмо до българското правителство. Тогава обаче, по време на мандата на пълномощния министър Георги Радев, не се отделя внимание на гроба на св. Кирил и не се дават средства за неговото съхраняване. През същата година обаче българското правителство отпуска субсидия от бюджета на Министерството на външните работи и изповеданията за издръжка на храма на Московска патриаршия в Рим (първоначално 5 и после 10 хил. лв годишно; ЦДА ф. 353К, оп. 1, а. е. 393, л. 1). След края на мандата на Радев Българското академично дружество в Рим получава пълна подкрепа от ген. Иван Вълков, който става председател на дружеството и на комисията по украсяване на гроба на св. Кирил. Така със средства на българите в Рим на 24 май 1929 г. в базиликата „Сан Клементе“ при мястото на гроба на св. Кирил Философ тържествено е открита възпоменателна плоча (по проект на арх. Нено Ямандиев). Тя представлява мозайка от бял мрамор в старобългарски иконен стил с надпис на български и латински език. Тогава на мястото на гроба е поставен и саркофаг. Въпреки това обаче през 30-те години немарата към българската светиня в Рим продължава.

През 1937 г. отново се възвръща интересът към гроба на св. Кирил, но все още не се прави нищо за неговото благоукрасяване. По време на Втората световна война поклонение при гроба на св. Кирил осъществяват български римокатолически свещеници, специализанти в Рим. Става въпрос дори за богослужебни последования, отслужвани от римокатолиците от източен обред в Рим: сутринта на 24 май на главния олтар в храма „Сан Клементе“ се отслужвала литургия, а след края на богослужението в присъствието и на православни духовници се извършвал тържествен молебен с многолетствие и всички изпявали „Върви народе възродени“, „Днес ден славен, ден тържествен“ и националният химн, тогава – „Шуми Марица“. След това с икона на св. Братя, със запалени свещи и цветя всички слизали в подземието при гроба на св. Константин-Кирил Философ, украсен със зеленина, червени и бели рози, които оформят български трибагреник. Там изпявали тропара на св. Братя и се произнасяли слова (АМнВР, ф. 10, оп. 9, а. е. 33, л. 2).

Българската легация продължава да чества 24 май, но не на гроба на св. Кирил, а в руския православен храм в Рим. През 1934 г. са отпуснати средства на българската легация за организиране на честванията при гроба на св. Кирил. При министър-председателя Богдан Филов се отпускат повече средства (1500 лв – 335 итал. лири) за българите-римокатолици в Рим и за честванията. На 21-23 юли 1941 г. Богдан Филов идва на посещение в Рим. Българските семинаристи в италианската столица го молят да направи постъпки пред папа Пий XII базиликата „Сан Клементе“ да бъде дадена на грижите на българските римокатолици в Рим. Филов обаче не повдига този въпрос пред папата.

С идването на атеистичния режим в България и спускането на желязната завеса отношението към гроба на св. Кирил се променя. По време на Втората световна война Българското академично дружество „Св. Климент“ в Рим престава да съществува. На негово място се появява Културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“. И то обаче не успява да работи много в условията след войната и по времето на комунизма след 9.9.1944 г. Политическите репресии в България и едновременно с това новата емиграция в Италия довеждат до разрив между българската официална легация и българската колония в Рим и това се отразява върху почитта и честванията на гроба на св. Кирил. Честванията са разделени – на държавни и църковни. Сънародниците ни в Италия организират честванията с новата организация на българската емиграция – „Комитет за подпомагане на българските бежанци“ с председател Йосиф Гагов. Влиянието на идеологията на социализма в България по това време и разделението на българската емиграция се отразяват лошо върху паметните чествания. Така се появяват отделни групи в различни часове, които посещават гроба на св. Кирил. Въпреки това българските римокатолически свещеници в Рим продължават да извършват служби в базиликата „Сан Клементе“ на празниците, посветени на св. братя Кирил и Методий.

В държавните дипломатически документи от това време гробът на св. Кирил дори се нарича просто „гробът на Кирил“. Разбира се, пренебрежението към религиозната и църковна същност на българската светиня в Рим рефлектира върху формата на почит и преклонение към нея. Държавното посещение е формално: случайно подбрана делегация от второстепенни служители на посолството отива в подземието на „Сан Клементе“, поднася се венец от името на партийното ръководство на НРБ, който българските емигранти при своето посещение на гроба безцеремонно изхвърлят. Многократно при гроба на светеца се е стигало да агресивни прояви между официалната делегация и емигрантите.

След 50-те и 60-те години постепенно започват да се организират културни прояви, които засилват интереса към гроба на св. Кирил. В началото на 60-те години обаче се случва нещо важно. Във връзка с 1100-годишнината от евангелизаторската мисия на славянските равноапостоли св. Кирил и св. Методий кардинал Амлето Чикояни, титуляр на храма „Сан Клементе“, поставя отново въпроса за издирване на мощите на св. Кирил. С изследването на фактите и изворите е натоварен проф. Леонард Бойл от Университета на Торонто. Следва двугодишна усилена работа и изследвания, минавайки през данни, свързани със смутната 1798 г., когато от базиликата „Сан Клементе“ изчезва мраморната урна с мощите на св. Кирил Философ. През лятото на 1963 г. проф. Бойл открива мощи на св. Кирил – в ковчеже с частица от кост с надпис: „Ex ossibus S. Cirilli“ („От костите на св. Кирил“), която се е намирала в домашния параклис на стара аристократична фамилия в градчето Реканти на Адриатическото крайбрежие.

На 15.11.1963 г. новоизбраният папа Павел VI излага скъпоценната реликва в Сикстинската капела пред двеста и петдесет архиепископи и епископи, които са дошли в Рим за Втората сесия на Втория Ватикански събор. На 17.11.1963 г. мощите са положени тържествено в базиликата „Сан Клементе“ в построения от папа Лъв XIII параклис на св. Братя. Тогава славянска литургия е отслужена от еп. Кирил Куртев, апостолически екзарх на българите-униати и делегат от страна на римокатолиците в България на Втория Ватикански събор (Срв. Елдъров, С. България и Ватикана 1944-1989. Дипломатически, църковни и други отношения, С., 2002, с. 103). От страна на българската държава присъства пълномощният министър Крум Христов. Държавната политика на България за „по-активна политика към капиталистическия лагер“ се променя след това събитие и отново узрява идеята за организиране на тържествени чествания на Славянските просветители по време на Празника на българската писменост и култура в Рим, което става след посещението на министъра на външните работи Иван Башев в Италия през февруари 1968 г. Новата политика се отразява на честванията при гроба на св. Кирил, от една страна, но и върху отношенията между България и Ватикана, от друга (срв. Елдъров, Г. Sursum Corda. Фондация Абагар – 2005, съст. А. Павлова, С., 2012, с. 202-271).

В периода от 1943 до 1968 г. на най-високо правителствено равнище в България се заражда идеята българската държава да стопанисва древния храм „Сан Клементе“ и да се направи музей на българската просвета и култура, свързан с живота и делото на св. Кирил и Методий. Този проект е лансиран от Георги Антонов, произхождащ от известна униатска фамилия от Одринска Тракия, който успява да ангажира вниманието на най-отговорните институции и личности в България по онова време, включително на Българския патриарх Кирил и на Тодор Живков. Като представител на БТА в Рим, а по-късно и на Държавното стопанско предприятие „Булет“ Г. Антонов развива външнотърговската дейност на България в западноевропейските страни, но е отговорен и за търговските взаимоотношения на България с ватиканските банки и финансовите институции. Затова през 1967 г. той е командирован в Рим с тайната мисия да проучи възможностие за осъществяне на идеята за български музей в „Сан Клементе“ и за да предаде писмо от Българския патриарх Кирил на папа Павел VI, в което предстоятелят на БПЦ лансира идеята за свикване на световна конференция в защита на мира с участието на главите на всички християнски църкви по света (ЦДА, ф. 1318К, оп. 1, а. е. 2945, л. 2-5). Така Антонов стига до високите кръгове на Римската курия, среща се с еп. Йоханес Вилебрандс от Секретариата за християнско единство на Ватикана и еп. Агостино Казароли, секретар на Конгрегацията за извънредни църковни дела, дори е приет лично от папата. От страна на папата са дадени две писма – за министър-председателя Живков и за патр. Кирил. Тези събития се случват в навечерието на великата среща, очаквана от столетия, между първия сред предстоятелите на Православните църкви, Цариградския вселенския патриарх Атинагор, и главата на Римокатолическата църква, папа Павел VI.

На 19.5.1968 г. от София за Рим заминава група от шестдесет и четирима души, сред които двадесет и двама представители на Православната и на Римокатолическата църква в България. Формално пътуването е организирано по линия на „Балкантурист“. От страна на БПЦ в него участват Знеполски еп. Йосиф (Диков), архим. Йоан (после Драговитийски епископ и игумен на Рилския манастир, б. р.) и проф. прот. Благой Чифлянов. На 24 май 1968 г. в Рим се провежда поклонение на гроба на св. Кирил с молебен на двете групи – държавната делегация и българската емиграция (над двеста души), което по протокол е трябвало да се проведе разделено, но всъщност се оказват всички по едно и също време. Богослужението е извършено отново от кард. Йосиф Слипий, архиепископ и митрополит на украинските униати, а заедно с него са проф. Й. Олшер от Папския институт за Изтока и българинът проф. архим. Георги Елдъров (делегат-визитатор на Светия престол за българите в чужбина и ръководител на българската секция на Радио „Ватикана“ от 1966 г., преподавател в няколко римокатолически университета, високопоставен служител в Източната конгрегация, издател на емигрантското сп. Вяра и просвета от 1974 г., основател и ръководител на Българския църковен архив „Абагар“ в Рим през 1981 г.). На 25 май след посещение в катедралата „Св. Петър“ и на гроба на Йоан XXIII смесената делегация от православни и римокатолически духовници отива на среща с папа Павел VI. На първо място лично с папата се среща Знеполски еп. Йосиф (по-късно Нюйоркски митрополит на БПЦ) заедно с проф. прот. Благой Чифлянов, които предават на папата посланието на Български патр. Кирил за срещи на главите на християнските църкви в България. Папата показва изключително приятелско отношение и изтъква ролята на неговия предшественик монс. Ронкали за българския народ. Тази среща поставя началото на бъдещите форми на сътрудничество между БПЦ и Ватикана и дори между българската държава и Светия престол. За държавните и партийни функционери това първо официално в периода на социализма в България посещение, ръководено от представители на БПЦ, се оказва „значителна културна манифестация, която приобщава по-тясно българската колония в Рим към нашата Родина, повлиява за засилването на патриотичните чувства, а също така увеличава симпатиите и уважението към нашата страна сред италианската културна общественост“, пише в доклада си управляващият българското посолство в Рим Лазар Маринов. От 1.6.1968 г., по предложение на този дипломат, всяка година в Рим се изпраща делегация от четиридесет-петдесет души (АМнВР, оп. 24, а. е. 1531, л. 1-5), представители на църквата, изкуството, културата и науката, а събитието широко се отразява в италианския и в българския печат.

През 1969 г. Кирило-Методиевите тържества по повод 1100-годишнината от смъртта на св. Константин-Кирил (14.2.869 г.) се преместват по-рано, а в началото, вероятно поради страх от възможни демонстрации, не са предвидени мероприятия при гроба на св. Кирил. Това води до промени в протоколната програма за честванията, но на 5 февруари се взема решение в последния момент, според което официалната делегация от България ще поднесе венец в криптата на „Сан Клементе“. Честванията са включени в календара на Световния съвет на мира. Инициативата е на председателя на БАН акад. Ангел Балевски и зам.-министъра на външните работи Христо Трайков. Делегацията се оформя до последния момент и е съставена едва на 12 февруари. Дадено е указание на честванията да присъства и представител на БПЦ в лицето на Знеполски еп. Йосиф и представител на Римокатолическата църква в лицето на еп. Методий Стратиев. Еп. Йосиф не участва в службата, оглавена от папата на 14 февруари в базиликата „Св. Петър“ в Рим. Делегацията е на поклонение на гроба на св. Кирил, поднася венец и се изпява тропарът на светеца. От научната програма публична лекция изнася проф. Иван Дуйчев и е организирана „скромна изложба на български книги за Кирил и Методий“ (Срв. Елдъров, С. Пос. съч., с. 120.) Трябва да се отбележи, че по този повод крехките тогава отношенията между БПЦ и Ватикана започват да се стабилизират.

Ватикана организира грандиозно честване на 14.2.1969 г., което включва тържествена литургия в храма „Св. Петър“, оглавена от папа Павел VI, в съслужение със славянски католически висши прелати и духовници. Римокатолическата църква в България също организира мащабни събития на 11 май с. г., които се ръководят от архим. Георги Елдъров. Отслужва се молебен при гроба на св. Кирил и се поднасят цветя. Осъществяват се също така и редица събития от културен и обществен характер в присъствието на висши представители на Ватикана и на Италианската република.

Според сведенията, които дава в своите изследвания проф. С. Елдъров, по това време започва антибългарски „десант“ от страна на Югославската държава. Тогава излиза от печат брошурата „Прослава на св. Кирил“. Нейната цел е да се атакуват свидетелствата в полза на България, свързани с живота и делото на св. Братя. Започват да се лансират лъжливи исторически сведения, че „светите братя са македонци, че цар Самуил и поп Богомил също са такива и че едва ли не Македония е първият мисионер на европейската християнска култура“ (срв. Елдъров, С. Пос. съч., с. 121). При гостуването на югославската делегация се провеждат успоредни събития, подобно на българските – гостуване на хор за честванията, молебен при гроба на св. Кирил, извършен от Охридския архиеп. Доситей и монтиране на възпоменателна плоча от името на македонския народ. Тези неща се правят в подкрепа на югославската пропаганда срещу България.

Независимо от сложните политически условия периодът 1968-1969 г. се оказва много плодотворен за добрите бъдещи отношения между БПЦ и Светия престол. Успоредно с проявата на добро отношение към римокатолиците патр. Кирил се консултира по всички важни въпроси и със своите събратя, главите на поместните православни църкви, и трудно дава окончателни отговори. Поканата от страна на патр. Кирил към папа Павел VI да уважи тържествата на БПЦ по случай 1100-годишнината от смъртта на св. Кирил, насрочени в София за м. май 1969 г., се оказва сполучлив ход. Това е и повод за регулиране на отношенията БПЦ-Ватикана. Както свидетелстват историците, по този повод са поканени още патр. Атинагор и предстоятели на други православни църкви. Българският патриарх изрично подчертава, че очаква папата да прати „високо представителство“ на тържеството. От своя страна ватиканските пратеници заявяват, че са „трогнати и щастливи“ от първото българско поклонничество в Рим през 1968 г. и гледат на него като на „истинска икуменическа проява“…

През 70-те години отново се увеличават инициативите от страна на българската държава, свързани с честванията на св. Братя в Рим. Пак излиза на дневен ред идеята за музей на българската просвета и култура в базиликата „Сан Клементе“, лансирана от проф. д-р Атанас Божков, тогава съветник в българското посолство в Рим, както и от проф. архим. Елдъров. В крайна сметка в края на 1974 г. с помощта на Г. Елдъров и монс. Анджело Мотола от Конгрегацията за източните църкви се стига до споразумение да се направи експозиция и постоянна изложба в една от залите в „Сан Клементе“, където да бъдат изложени документи и реликви, свързани с историята на България и Кирило-Методиевата мисия (АМВнР, ф. 10, оп. 31, а. е. 1760, л. 1-7). Божков предлага и успява през 1975 г. да осъществи идеите си: да се направи нова мозайка на гроба на св. Константин-Кирил, паметна плоча при гроба на Петър Парчевич, да се издигне паметник на св. Кирил и Методий в двора на българското посолство в Рим.

Отношенията между България и Ватикана в онзи период достигат своя връх с посещението на Тодор Живков и неговата дъщеря Людмила Живкова в Рим в периода 23-27 юни 1975 г., когато те се срещат и лично с папа Павел VΙ. На 27 май българската делегация полага венец на гроба на св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“ и веднага след това Т. Живков и П. Младенов заедно с преводача на българското посолство Асен Марчевски са приети от папа Павел VI в частната му библиотека. С него там са секретарят на Съвета за обществените дела архиеп. Агостино Казароли и делегат-визитаторът за българите-римокатолици в чужбина архим. Г. Елдъров. При срещата са разгледани редица важни въпроси, изцяло с културно-научна насоченост: осигуряване на достъп на български специалисти до архивните фондове на Ватикана за издирване и проучване на документи за българската история, за постоянната българска експозиция в базиликата „Св. Климент“, за мозайката при гроба на св. Кирил и за паметната плоча на П. Парчевич.

Оказва се, че срещата на папата с Людмила Живкова е била по-интересна и за краткото време тя е успяла да преодолее формални пречки и да даде тласък в развитието на преговорите в положителна за България насока.

През 1977 г. в Рим се честват 1150 години от рождението на св. Константин-Кирил Философ. Определена е официална смесена държавна и църковна делегация от двадесет души. В състава ѝ влизат учени, писатели и артисти. БПЦ се представлява от Видинския митр. Филарет.

Успешните връзки на БПЦ и българската държава с Ватикана, установени с много усилия и от двете страни, дават възможност за продължаване на традицията за почит и прослава на св. Братя в Рим. Тази практика продължава и в наши дни, като се обогатява чрез задълбочаване на диалога и сътрудничеството между БПЦ и Римокатолическата църква.

В духа на тези промени е и планираното през тази година честване на св. Братя в Рим. През годините то се оформя и утвърждава като семпло протоколно събитие – поднасяне на венец на гроба на славянския просветител св. Кирил от страна на държавната власт и кратък молебен, извършван от църковните представители. Събитието, което се подготвя тази година обаче цели да се разшири почитта, отдавана на св. Братя, с извършване на богослужебна прослава и връщане към изворите на съвместно общуване между Рим и Изтока, положени от славянските първоучители. Инициативата е на Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ и ще възстанови богослужебното последование, извършвано в църквата „Сан Клементе“ от времето на престоя на св. Братя в Рим.

По този начин почитта, отдавана на св. Кирил и Методий в Рим, ще излезе от тесните рамки на формалното протоколно честване и ще се превърне в богослужебна прослава, подобаваща на тяхното дело, което дава на славянските народи думи, смисъл и вдъхновение да славят и призовават Бога.

Използвани са материали от публикации, държавни архиви, снимки и личен архив на проф. д.и.н. С. Елдъров, проф. д-р архим. Г. Елдъров и личен архив на автора.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8p3rc 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник