Познато е мнението, че историческата памет на българина се активизира единствено в кризисни ситуации, когато "ножът е опрял о кокъл" и на изпитание е поставено самото му генетическо оцеляване. Ето защо страниците на отечествената ни история са низ от национални злощастия и падения, а за праотец на българското племе се сочи не друг, а Марко Тотев. Подобни трагично-гротескни ридания обаче се прокрадват и тогава, когато се заговори за исторически развой на новобългарския книжовен език. "Какъвто е народът, такъв е и езикът му" - този афоризъм е техен словесен модел. Той е с двузнаков код и позволява тълкуване, пряко зависещо от позицията, от която се пристъпя към него. Първото му разчитане е "На калпав народ - калпав е и езикът му", а второто "На Великите сили и езикът им е по-добър, не само битието им! Не е като нашия на пъдари, овчари и раи!.."
Въпросът за характера на новобългарския език, за екзистенциалните реалии на неговата полифункционалност винаги се е активизирал в години, когато кривата на обществено-икономическите колизии е стигала върховото си измерение. Горе-долу, както е и днес. Свидетели сме как, примерно за комично нарушаване на нормативната система на устно-разговорната ни реч от народните ни представители упреци се отнасят не към друг, а към "изразната немощ" на езика ни. Други пък, като считат, че по-лесно ще бъдат разбрани на английски, френски или латински език, постъпват по начин, блестящо коментиран още от Неофит Бозвели: "Поразумях, че чорбаджиите се наричат болгари, но се гърчеят... християни се именуват само, но работите им, колкото отстои небето от земята, толико са далеч от християнството..."
Може би във време, когато предполагаме, ни предстои да чуем и други хули по адрес на българския език, е задължително да си спомним и за един от първостроителите на съвременния ни книжовен език йеромонах Неофит Рилски, комуто на 4 януари би било редно да отбележим повсеместно, благочинно и с преклонение 126 лета от кончината му в Рилския манастир.
Според едни бъдещият черноризец, учител и художник се ражда със
мирското име Никола Поппетров Бенин в Банско през 1793 г. Според други - през 1790 г. в Гулийна баня, Разложко. Животът и творческата му дейност минават под знака, белязал биографиите на повечето от възрожденските ни книжовници. Неспокоен и упорит дух, всестранни интереси, титаническа издръжливост при "недотам благоприятни битови условия" - и всичко това подчинено на националното освестяване и консолидиране на нацията ни. И ако си позволим да скицираме биографията му в духа на рубриката "Живот в дати", то пребиваването на Неофит Рилски на тази земя би изглеждало следното:
Може би във време, когато предполагаме, ни предстои да чуем и други хули по адрес на българския език, е задължително да си спомним и за един от първостроителите на съвременния ни книжовен език йеромонах Неофит Рилски, комуто на 4 януари би било редно да отбележим повсеместно, благочинно и с преклонение 126 лета от кончината му в Рилския манастир.
Според едни бъдещият черноризец, учител и художник се ражда със
мирското име Никола Поппетров Бенин в Банско през 1793 г. Според други - през 1790 г. в Гулийна баня, Разложко. Животът и творческата му дейност минават под знака, белязал биографиите на повечето от възрожденските ни книжовници. Неспокоен и упорит дух, всестранни интереси, титаническа издръжливост при "недотам благоприятни битови условия" - и всичко това подчинено на националното освестяване и консолидиране на нацията ни. И ако си позволим да скицираме биографията му в духа на рубриката "Живот в дати", то пребиваването на Неофит Рилски на тази земя би изглеждало следното:- 1811 г. - изучава живопис в Рилския манастир при Тодор Молера;
- 1818 г. - встъпва в лоното на Българската православна църква, като същевременно продължава образованието си в гръцко училище в Мелник;
- 1827-1831 г. учителства в Самоков, където прави опити заедно с Никола Карастоянов за уреждане на българско книгопечатане;
- 1835-1837 г. открива взаимно училище и учителства в Габрово. През 1836 г. получана покана от сръбския княз Милош Обренович да заеме катедра в Шабац, отказва я, пребивава в Сопотския и Светогорските манастири, а по-късно в периода 1837-1839 г. е назначен за учител в Копривщица;
- 1839-1848 г. - отново е в Рилския манастир, където не прекъсва книжовната и педагогическата си дейност. Под негово наблюдение е изградена постницата "Св. Лука";
- 1848-1852 г. преподава в Богословското училище на остров Халки. После се завръща отново в отечеството и обитава Рилския манастир до смъртта си.
В научната литературата, касаеща брожението във възрожденската ни книжнина от втората четвърт на ХХ в., разгоряло се по повод на т.нар. филологически борби за основата на новобългарския книжовен език, името на Неофит Рилски се свързва с книжовноезиковата концепция на Славянобългарската школа.
"Болгарска граматика" (1835) от Н. Рилски има своето релефно присъствие в историческата еволюция на новобългарския книжовен език. Тя е не само първото кодифициращо подреждане на граматическите особености на българския език, но чрез своето "Филологическо предуведомление" придобива правото да бъде наричана и "самостоятелен трактат" за градивното движение на езика ни от донационално към национално ниво. И още нещо. Въведението на "Болгарска граматика" започва с: "ЧЕСТОЛЮБИЕТО Е ЕДНА ГОЛЯМА ДОБРОДЕТЕЛ ЗА ЕДИН НАРОД И ОСОБЕНО ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК, ЗАЩОТО С НЕГО СЕ ПРИДОБИВАТ ВСЯКАКВИ НЕЩА". Малко странно начало за един граматически труд, което обаче остава непреходно като послание към нас, неговите сънародници, и към политиците ни дори в първите лета на третото хилядолетие.
Във "Филологическо предуведомление" за първи път се изисква битието на книжовния език да бъде поставено върху правила, т.е., върху нормативна система, настоява се да възпитава писмена и речева култура, да извисява мисленето и постъпките на общественото поведение. Въпроса за основата на новобългарския книжовен език Н. Рилски решава, като открито се изказва за изходен модел при изграждането му да се следват езиковите особености на диалектните говори. Оттук и водещата задача, която той поставя пред строителите на книжовния език - да издирват автентичните, праобразните думи в границите на българската езикова територия, за да ги наложат в книжовна употреба.Като предоставя възможност на всички български диалектни говори да участват в съграждането на един нормативен език. Н. Рилски отрежда на черковнославянския език правото на вещ съдник за превъзмогване на междудиалектните различия.
150 г. по-късно в Ловеч писателят Йордан Вълчев ще повтори волно или неволно неговата заръка за ролята на диалектите. Пред слушатели той ще отбележи като задължителна съставка на писателския труд да присъства и "съживяването на синтаксиса и речниковия фонд на бабите ни".
В теорията си за новобългарски книжовен език Н. Рилски дава яснота и на ред въпроси, които през 30-те и 40-те години на 20 в. са търпели едно по-богато на нюанси осветляване. Той отстоява тезата за чистота на езика, изказва се за състава на азбуката, за писменото отразяване на някои характерни български съгласни.
Възгледите на Н. Рилски за конкретното изграждане на новобългарския книжовен език намираме да битуват и в попрището му на активен преводач. Виждаме как преводаческата му дейност е строго селективна, крайно разумна. И твърде изнурителна. Превежда Новия завет, с който ще даде своя принос в борбата за самостоятелност на Българската православна църква, по-късно - Езоповите басни, чрез които ще внесе лична багра в жанровото и стилното разнообразие на тогавашната ни художествена литература, а трудът му над първия административен документ на български език "Превод на преписат на царския саморучния хатишериф", бележи първоначалното езиково натрупване на административния стил на съвременния български книжовен език.
Има един ръкопис от Н. Рилски, който и днес остава някак си настрани от вниманието на усърдните му изследвачи. Това са т. нар. му "дневникови записи", водени от него в рамките на 4 десетилетия. Според акад. Иван Радев "на фона на останалите му текстове - граматиката, таблиците, житията и службите, типика, превода на Новия завет - се налага изводът, че "Дневника" е крайната точка, до която Неофит Рилски стига в отдалечаването си от дидактиката за сметка на литературността."
Дейността на йеромонах Неофит Рилски като езиков строител е мъчнообозрима. Тя поразява с многопосочността си, впечатлява с прозрението си за бъдещия развой на новобългарския книжовен език и струва ни се, кой знае защо, нашепва за онази съществена дан на Българската православна църква за историческото и културното възмогване на нацията ни, за която и днес у нас се говори в скоропоговорка, с пламнали от притеснение уши. А няма причина за това. Тъкмо обратното.
