Ловчанският митрополит Гавриил отрече да е отлъчвал писателя Христо Стоянов. Повод за изявлението на владиката беше гостуването на романиста в Ловеч на 24 ноември. В града на р. Осъм 52-годишният автор на скандалното петокнижие "Скритият живот на една помакиня", "Рязаният поп", "Братът", "До СтрасТбург и назад" и "Глутница за единаци" представи най-новата си книга "Записки по България". Повечето литературоведи обаче наблягат върху книгата му "Копелето - Евангелие от Юда" и на конфликта му с Църквата заради нея.
"В живота ми доднес никого не съм отлъчвал, нито пък съм имал намерение да правя такова нещо. Откакто аз съм в Ловчанска епархия няма църковен съд, който да е анатемосвал когото и да е. Това не става с приказки, а с документи. Отлъчва се човек, който е християнин, който не е, няма как да го отлъчиш. Той сам се е отлъчил. Колкото до поменатата от вас книга, ни съм чувал името й, ни съм вземал отношение по нея или по нейния автор, дотам не са ми стигнали силите", заяви още архиереят.
Според него появата на антихристиянска книжнина била предсказана от Иисус Христос. "Като дойда втория път, ще намеря ли вяра на земята?" Това е казал Господ. Днес сме свидетели как вярата и любовта в Бог намаляват, множат се хората, увличащи се във вредни начинания, които не водят до спасението им", добави още владиката.
В същото време в Ловеч Христо Стоянов повтори отново, че бил анатемосан от дядо Гавриил. "В "Рязаният поп" разглеждам последиците от спекулата с религията. Книгата е документална, в нея образът на бащата-помак е най-положителният, търпи развитие и е единственият, който се променя. В нея аз съм се опитал да опиша живота, да направя портрет на едно време, нищо повече. Там Боян Саръев е в истинският си образ, не случайно първата ми смъртна присъда е от него.
Той отрича чрез книгите си "Скритият живот на една помакиня" и "Рязаният поп" да насажда омраза към исляма. "Помаците трябва да се оставят на мира и те сами ще се определят като българи. Опитите на един Боян Саръев да ги българизира по неговия си начин са погрешни. Те водят само до тяхното затваряне и обособяване в отделна общност. Нищо чудно, че някои от тях вече подмятат, че са от друг етнос! Помаците разчитат повече на общността си, отколкото на себе си, а и ние сами ги капсулираме. Една общност се самозатваря, когато се героизира. Както направи един Антон Дончев с "Време разделно". Този роман е построен върху една неистина, върху т. нар. "Райковски дневник", който описва събития от 1756 г., когато Чепинското корито приема Исляма. В този дневник се описва как биват изклани 200 първенци от с. Райково, днес квартал на Смолян, отказали да приемат чужда вяра. Турската империя обаче ежегодно е правила преброявания не само на хората, но и на добитъка, само мравуняците не е преброявала. Целта й е била само една - да събира повече данъци. Та, преди гореупоменатото клане, в Райково са преброени 236 жители. Да изколиш после от тях 200 първенци е малко несериозно. През 1990 г. химичен анализ доказва, че Райковският дневник е писан в 1913-а, при поредния възродителен процес у нас. Излиза, че става въпрос за фалшификат. Казвал съм ги тия неща на Антон Дончев...
Една общност като помаците се самозатваря, освен когато я героизираш и когато я опоетизираш, както пък стори Хайтов, защото тогава тя заживява с една вътрешна гордост... Надеждата е нещата малко да се разширят... Вижте в тази посока какво прави една Гърция например! По границата ни с нея има участъци с българи-мюсюлмани и от двете страни. Но за разлика от нас гърците имат национална политика.
