Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи Заупокойна Света литургия и панихида в ловешката черква "Св. Неделя" в събота по повод 135-годишнината от смъртта на своя предшественик - митрополит Дионисий II. Дионисий е ловчански митрополит от 1873 до 29 май 1875 г., когато внезапно умира. Според едни свои съвременници - от туберкулоза, а според други духовникът бил отровен от турци в Орхание (дн. Ботевград) по време на обяд заради българолюбието си и верността си към православието. Втората версия защитава самият Христо Ботев. Във в-к "Знаме" той споменава Дионисий Ловчански "в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!" Според Ботев младият епископ бил отровен през 1875 г., защото изобличил злоупотреби на софийския управител Маасар паша ("българоубиецът [...] джелатинът на Васил Левски") и на ловчанския каймакамин, "изверг в пълен смисъл на думата", и настоява пред турското правителство за разследване.
Дионисий ІІ (Помаков) е роден през 1837 г. До 1867 г. той е дякон на Софийския митрополит. Следва богословие в Белградската семинария (1869-1872 г.). Учител е в Берковица, един от основателите на читалището. Избран е за Ловчански митрополит на 14 юни 1873 г. Когато през 1873 г. екзарх Антим I повиква пред Светия Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казва: "Надявам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъв край ще вземе" (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г., стр. 210).
Дионисий II успява за много кратко време да въздигне духа на местните българи, като със своя благ и справедлив характер спечелва сърцата на вярващите пасоми. Лично обикаля епархията и се разпорежда с всичко и за всеки. Подир смъртта си той е погребан в старинния катедрален храм "Св. Неделя" в ловешкия кв. "Вароша".
Б. р.: На негово място в началото на 1876 г. е избран протосингелът на Българската екзархия архимандрит Йосиф (Лазар Йовчев), през следващата година станал втори български екзарх.
