Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Opis_CIAI.jpg
По инициатива на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и въз основа на проект, съставен от някогашния ръководител на катедрата по История на Църквата в Духовната академия „Св. Климент Охридски” (сега Богословски факултет при Софийския университет) проф. д-р Тодор Събев с Протокол № 7 от 18 юни 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав е учреден, считано от 1 юли 1974 г., ведомствен Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ) при Българската Патриаршия.

Още при създаването на ЦИАИ от Синодната палата са подбрани по-ценните документи и материали (в обем около 3008 папки, което в случая означава няколкостотин хиляди документа), които са пренесени в ЦИАИ и по този начин е създаден архив при ЦИАИ. С Протокол № 19 от заседание на Св. Синод в пълен състав от 27 ноември 1986 г. е решено „Отделите старопечатен, ръкописи и исторически архив да се предадат от Централния църковен историко-археологичен музей и приемат от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия, считано от 1 декември 1986 г.” По този начин са прехвърлени и приети 375 славянски, 220 гръцки и около 100 други ръкописи, над 600 старопечатни книги и няколко хиляди документи и снимки от периода на Възраждането и от Българската Екзархия. Една част от ръкописите са писани на пергамент (предимно тези от Х-ХIV век), а останалите на хартия. Забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от ХV век, трите Евангелия, писани и украсени от поп Иван Кратовски от 1563, 1567 и 1579 г., както и редица други Евангелия от ХVI-ХVII век от София, Враца, Горна баня, Етрополе, Бобошево, Стрелча и др. Миниатюри има и в някои дамаскини от ХVI-ХVII век като Костенечкия, в триоди като Боянския, в минеи като Етрополския и др. Особен интерес представлява и сборникът-панегирик от 1435 г. на дяк Андрей – ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Тук са и два преписа на Паисиевата история – Самоковският от 1771 г. и вторият Ахтаров препис-преправка от 1844 г.

Сбирката от славянски ръкописи в ЦИАИ е втора по големина в България. Нейното начало е положено още в далечната 1896 г., когато със специално окръжно Св. Синод започва да събира старинни ръкописи и старопечатни книги от църкви и манастири в страната. До 1900 г. са събрани 137 бройки, които са се съхранявали в библиотеката на Синодната палата. През 1900 г. те са описани от видния културен и политически деец Евтим Спространов (1868-1931 г.). През 1923 г. събраните ръкописи и старопечатни книги са прехвърлени в новосъздадения Църковен музей. Някои от по-интересните новопостъпили ръкописи са описани от тогавашния директор на музея протойерей акад. Иван Гошев, но не в специален опис, а в Годишника на Богословския факултет. Така, в продължение на десетки години, много от събраните 375 славянски ръкописа остават неописани, а доста от описаните са неточно датирани.

До 2000 г. ръкописите и старопечатните книги се съхраняваха в стари и проядени от дървояди дървени шкафове в хранилище с размери 4,80 х 3,30 м. Благодарение на инициативата на директора на ЦИАИ ст. н. с. д-р Христо Темелски чрез спонсори бяха събрани средства за ремонт на хранилището. Дървените шкафове бяха заменени с нови подвижни метални стелажи, а за ръкописите бяха осигурени кутии от специален антикиселинен картон, доставени чак от Англия.

Отново по инициатива на Христо Темелски на 10 юли 1996 г. беше подписан и дългосрочен договор с Народната библиотека „Св. Кирил и Методий” за научно сътрудничество в областта на ръкописно-документалното наследство. Съгласно този договор екип от квалифицирани специалисти (от Националната археографска комисия) започна работа по описването на славянските ръкописи. Този опис ще бъде тематично подреден и ще обхваща общо 4 тома. При изготвянето на описа Народната библиотека пое задължението безплатно да обезпраши и обеззарази всяко книжно тяло, да стабилизира подвързията на ръкописите, а някои, които са в доста лошо състояние – да ги реставрира за своя сметка. Така вече са реставрирани 12 ръкописа и няколко фрагмента (цената на един реставриран лист се движи между 25-30 лв., така че лесно може да бъде пресметнато колко струва реставрирането на един ръкопис от примерно 300 листа!). Въпросният опис на славянските ръкописи е много необходим и ще запълни една многогодишна празнина – научната общност и специалистите вече ще знаят с какво ръкописно богатство разполагаме и ще могат да черпят подробни сведения от пълния научен опис.

Първият том от този опис е вече готов и излезе от печат. Луксозното издание е дело на Издателска къща „Борина“ и е отпечатано в Чехия. Томът съдържа описанията на библейските книги „Стар завет“, „Псалтир“, „Евангелие“ и „Апостол“. В него са включени най-богато украсени ръкописи от сбирката. В резултат на научната обработка редица паметници получиха нова датировка, бяха открити непознати досега имена на преписвачи, анонимни ръкописи бяха определени като дело на известни книжовници, а отделни фрагменти прилегнаха към книги, съхранявани сега в ЦИАИ и в Националната библиотека. Описът е придружен с богат многоцветен илюстративен материал.

Официалното му представяне стана на 22 март 2010 г. в Народната библиотека в присъствието на много учени-специалисти, които се занимават с изследване на нашето ръкописно наследство. В своето слово при представянето на книгата акад. Васил Гюзелев (председател на Националната археографска комисия) подчерта изключителното значение на описа и отправи заслужени благодарности на авторския колектив.

В изказването си директорката на Народната библиотека проф. дфн Боряна Христова сподели за многобройните трудности при описанието на ръкописите: „Изследването на ръкописите, пълното им или частично дигитално заснемане, реставрацията на някои от тях, които бяха в особено тежко физическо състояние, както и самото издаване на Описа станаха възможни благодарение на финансовата подкрепа на Фонда за научни изследвания към Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН)”. Тя благодари на всички, които са взели участие при изготвянето и издаването на този опис. „Специална благодарност заслужава – каза тя – директорът на ЦИАИ Христо Темелски, защото, ако не беше той, въобще нямаше да има опис! Той беше достатъчно търпелив, упорит и настоятелен и през тези 14 години не свали доверието си към нас, авторския колектив”.

Авторският колектив включва три специалистки, имащи богат опит при изготвянето на подобни описи.

Проф. дфн Боряна Христова (директор на НБКМ) е водещ специалист по палеография и археография на славянските ръкописни паметници от Х до ХІХ век, като основните ѝ интереси са насочени към петнадесетото столетие и апокрифната книжнина, разпространявана по българските и балканските земи. Автор е на 12 описа и каталози и над 200 монографии, студии и статии по проблемите на средновековната книжовна култура. Хоноруван професор е в Софийския университет, катедра „Библиотечно-информационни науки и културна политика” към Философския факултет.

Ст. н. с. д-р Елисавета Мусакова е ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Народната библиотека. Тя е изкуствовед, който работи в областите на украсата на средновековната книга с нейната подвързия и на славянската палеография. Автор и съавтор е на над 70 научни публикации, включващи два описа на ръкописи, студии и статии. Хоноруван преподавател е в Националната художествена академия към катедра „Изкуствознание”.

Ст. н. с. д-р Елена Узунова е експерт в отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на Народната библиотека. Основните ѝ научни интереси са насочени към правописно-езиковите особености на славянските ръкописни паметници. Автор е на повече от 70 научни публикации, сред които специални разработки за бележките на книжовниците и по-късните приписки от Х до ХІХ век, както и на описи на славянски ръкописи, включително подготвяния за печат Опис на славянските ръкописи от ХІХ век, съхранявани в НБКМ.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3yhp 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики