Глория Барантиева: Може ли някой да ми каже какво значи църковно настоятелство? Какъв е неговият статут, задължения, отговорност. На кого е подчинен, кой му държи сметка, кога, пред кого се отчита? Какви цели има, за какво съществува? Каква власт има?
Отговор на тези въпроси дава Уставът на Българската православна църква. Въпросът с църковните настоятелства е уреден в Г л а в а ХI:
Църковни настоятелства
Чл. 88. Църква (храм), около която се обединяват християните от една или повече енории, има едно църковно настоятелство.
Църковното настоятелство се състои от 4-6 души. В своята дейност то се подпомага от прицърковни организации, като православни християнски братства и др.
Чл. 89. Председател на църковното настоятелство по право е енорийският свещеник, а при църква с повече от един енорийски свещеник той се назначава от митрополита.
При законно отсъствие на председателя замества го свещеникът, който завежда енорията му.
Чл. 90. За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, навършил 30 години, нелишен от граждански и политически права, християнин православен, член на енория при църквата и въобще познат по своя благочестив и честен живот.
Чл. 91. Всяка четвърта година Св. Синод в намален състав, като уведоми Дирекцията на изповеданията, приканва епархийските началства да разпоредят в определен ден през м. ноември да се произведат избори за църковни настоятелства.
Ако някъде изборите не стават в учредения ден, епархийското началство определя друг неделен ден, когато да се извърши, ако ли и тогава по разни причини не стане, епархийското началство назначава настоятелство от четири енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятелства.
Чл. 92. Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и една комисия от 3-5 члена, грамотни енориаши, имащи качества на църковни настоятели (чл. 90), които, откак бъдат утвърдени новоизбраните настоятели, преглежда сметките по приходно-разхода на църквата за всичкото време, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът на комисията, подписан от нея, от старото и новото църковни настоятелства, се изпраща в митрополията и се разглежда от епархийския съвет, с постановление на който старото настоятелство се освобождава или не от отговорност.
Чл. 93. Служебният период на църковните настоятелства трае четири години.
З а б е л е ж к а. Ако през този период някой член на настоятелството почине, пресели се другаде или бъде отчислен, прогласява се за негов заместник, до изтичане на четирите години, оня, който във време на избора е получил най-много гласове подир избрания.
Чл. 94. Избиратели могат да бъдат всички български граждани, православни християни, членове на енория при църквата, навършили 21 години, нелишени от граждански и политически права.
Чл. 95. Избирателните събрания за избиране на църковни настоятелства се откриват в определения от епархийското началство ден след църковен отпуск и траят до 14 часа. Те се ръководят от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване. Председателствува председателят на църковното настоятелство.
В съставни енории, гдето се избират повече от едно църковно настоятелство, енорийският свещеник председателствува избора в центъра на енорията, а в другите села упълномощава за свой заместник по един грамотен енориаш, имащ право на избираем за църковен настоятел. Името на заместника се отбелязва в избирателния протокол, а енорийският свещеник долага на началството си за даденото от него пълномощно.
Чл. 96. Щом се извърши изборът на църковно настоятелство и проверителна комисия, съставя се протокол, който, подписан от бюрото и скрепен с църковния печат, а гдето няма църква - с печата на председателствуващия свещеник, изпраща се заедно с изборните книги на епархийското началство. Оплаквания против верността на избора могат да се подават на митрополита до 7 дни от деня, в който е бил произведен.
Епархийският съвет разглежда изборните книжа и ако намери, че са редовни, митрополитът утвърждава произведените избори. В противен случай разпорежда да се произведат нови избори.
