Владислав: Здравейте, сайтът ми харесва, добре е направен, ясен и подреден. Вътре, обаче не намерих нищо за ръкоблудството. Ще се радвам да ми отговорите дали е вярно това, че лекарите го одобряват. Благодаря предварително!
На въпроса отговаря д-р Цветан Биюков:
За пореден път се зададе въпросът какво трябва да е отношението ни към ръкоблудството, още повече че лекарите го били одобрявали. В медицината обаче такова понятие няма. Лекарите говорят не за ръкоблудство, а за самозадоволяване или мастурбиране. И те далеч не одобряват мастурбирането, в смисъл да го препоръчват и да го рекламират, макар болшинството го приемат и допускат като компромисен вариант в случаите когато хората смятат, че не могат без никакъв вид сексуални преживявания. Запитани в затворен въпрос ("да" или "не") дали мастурбирането е вредно, почти всички лекари ще отговорят "не", но не защото го "одобряват", а защото при него не се наблюдават клинично значими физически и психиатрични вредности нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. Както говорим за ръкоблудство, а не за самозадоволяване, така можем да говорим и за вредно влияние върху душата, но трябва да ни е ясно, че медицината борави с по-други категории и освен това духовното не подлежи на научна и статистическа обработка, за да бъде включено като болестна единица в Международната или в други класификации на болестите. Т.е. лекарите боравят с научно проверими и доказуеми неща, а така наречените вредности от мастурбирането си влизат безпроблемно в широките граници на обичайното за всяко общество.
Дори в една група, съставена само от християни, мастурбиращите от тях комплексно няма да се отличават от обичайното, което може да подлежи на изследване и документация за същата тази група. Да не говорим, че в Църквата не съществува съборно приета санкция по отношение на мастурбиращите.
Проблемите са в онова, което не подлежи на медицинско изследване и документация - самозадоволяването както си личи и от думата е с претенции за самодостатъчност, с изявления че няма нужда от другиго, с упорстване в независимостта и поставянето на АЗ-а над всичко, а тези неща както знаем са същината на изначалното грехопадение.
Самозадоволяването е умишлено отдалечаване от ближния, което по духа на НЗ значи и от Бога. То е време, което вместо да се инвестира в служение на ближния или в църквата, се загробва във всякакви класически или извратени, но така или иначе с "жива представа", пожелавания на ближния за похотлива наслада в сърцето ни.
В самозадоволяването може и да няма чисто физическа вреда, но духовна има - гордост, самонадеяност, зависимост, поставяне на себе си над ближния. Да не говорим за разните комплексирания...
Такива работи ми идват на ум, но също знам от опит и че тези навици трудно се преодоляват. Иска се доста воля, молитви, стремеж към по-добрите неща, и деятелност, която да запълва ума, времето и ръцете.
В заключение както казах, това са духовни неща и се оценяват духовно - от духа във вярващите, а не от лекарите.
д-р Цветан Биюков
