Мобилно меню

4.54 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (100 Votes)
в. СтандартВъпрос на Ангелика: Моля ви да споделите вашето мнение за сестра Христина от манастира "Св. Пантелеймон" край Смолян. Дали наистина лекува и ясновидства с Божията помощ или е съмнително това, което върши? След толкова години на атеизъм много хора се обръщат към Православието и не бива да поемат по грешни пътеки. Трябва да има официално становище по въпроса от БПЦ. Когато е само една обикновена врачка, е ясно, но когато е "сестра" и има на разположение храм и свещеник с Божието слово, мълчанието на Църквата излиза съвсем подвеждащо. А се строи и втори храм и хората ще стават все повече и повече. Вярно, всеки има право на избор, но след като вече е осведомен, той сам носи вината, ако греши. Това е работа на нашата Църква и по-специално на пловдивската митрополия. Мисля, че митрополит Николай, който сега изпраща свой човек в Смолян, трябва да приеме присърце това дело. Просто истината трябва да излезе наяве!

Отговор на ред. екип:
Здравейте! Въпросът, който поставяте, е много сериозен и ние отдавна се каним да го повдигнем. Тук няма да коментираме скандалното публично поведение на сестра Христина, нито явните признаци, че става въпрос за доходоносен бизнес. Като начало трябва да уточним, за да няма заблудени, че сестра Христина не е монахиня. Наричат я така някои, понеже сред християните е прието да се обръщат помежду си на "сестра" и "брат", а други - понеже се заблуждават, че е монахиня. Тя нарочно ходи с черни дрехи, за да вдъхва респект, но това не са монашески дрехи. Към същото внушение води и фактът, че живее в манастир, но това също е подвеждащо. Понеже не е сигурно, че това наистина е манастир!

Дейността на "сестра Христина" и сподвижника й "брат Георги" се разминава с основополагащите истини за духовния живот на православната вяра, но не можем да направим нищо, докато официалната църква в лицето на Пловдивския митрополит (както бившия, така и настоящия) я подкрепя, а това е безспорен факт. Обслужва я определен свещеник от Смолян, а дори и новият епископ в града - Антоний, който се опитва да постави нещата на мястото им в този район, не взима отношение спрямо нея. Защо, не можем да твърдим със сигурност, но можем да подозираме.

На първо място е
страхът. Това е голям бич за църковния ни живот и е в пълен разрез със заповедта на Спасителя да бъдем ясни в позицициите си: "Думата ви да бъде "да, да" или "не, не". От какво се страхуват архиереите, а и свещениците, призвани да пазят поверения им народ от лъжедуховни явления? Страхуват се от неминуемия конфликт, който би се разразил, ако Църквата каже, какво мисли за "лечителите" в този "манастир". Страхуват се да се изправят срещу почитателите на "сестра Христина", между които има много заможни и влиятелни хора, но с периферен интерес към Православието. И така, за да избегнат шума, църковниците предпочитат престъпното мълчание. Подобно беше дълги години отношението на Църквата към Ванга - какви ли не благочестиви доводи се изтъкнаха, за да се оправдае малодушието: че ако се отхвърли Ванга, с нея ще се отдръпнат от Църквата и много хора, и какво ли още не.

На второ място е финансовата облага. За съжаление и това е факт. "Манастирът" на "сестра Христина" се е превърнал в една фабрика за пари, както казват местните хора, тъй като привлича страдащи от цялата страна. През 2007 г. пресата разкри, че "сестра Христина" е получила "благословия" да направи ремонта на владишките покои в Смолян, което скандализира града. Дали тя направи луксозния ремонт или след вдигналия се шум ремонтът беше поверен на други бизнесмени, това не знаем. Но през 2008 г. нейната фондация, носеща също името "Св. Пантелеймон", дари на Пловдивската митрополия храма "Св. Козма и Дамян"(!). Дарението на "родопската пророчица" прие лично епископ Антоний... В нашето прагматично общество, което издига интереса като висша своя ценност, едва ли ще се открият много хора, способни да се откажат от "дарение"! А когато "даренията" текат като от кранче, тогава нещата стават логични. Но това е логиката на "този свят", от която Спасителят постоянно ни призовава да се разграничим.

На трето място е липсата на ясно църковно съзнание, което помага на човек да се ориентира в духовните явления. И ако за страдащите хора, стичащи се в "манастира", това е обяснимо, то за клириците - висши и нисши - няма никакво оправдание! Защото те са поставени от нашия Господ да учат останалите "да разпознават духовете". И доднес в Петричко, а и не само там, има духовници, които са "раздвоени" в отношението си към Ванга, при все че нейният случай от перспективата на 2000-годишната история на Църквата е пределно ясен. И днес в т. нар. църква на Ванга продължава да се служи св. Литургия за срам и ужас на православните! Господ поругаван не бива, нито посрамван. Срамът остава за нас. Така че сигурно и "родопската пророчица" има свои фенове след местния клир, още повече че в Родопите е традиционно силно движението на добросамаряните. За това парацърковно и изключително опасно от духовна гледна точка движение можете да прочетете тук и тук.

На четвърто място е фактът, че всичко това става в Родопите. Там православните са в малцинство и съжителстват с мюсюлманите, които се показват и по-предани на вярата си, а имат и финансово могъщи поддръжници от чужбина. Затова се смята за "голяма работа" всяка проява на хора като известния кърджалийски свещеник, който отвреме-навреме покръства българомохамедани, но след това ги оставя да си живеят и умират като мюсюлмани; или построяването на нова църква в мюсюлманско село (редом с рушаща се хубава възрожденска църква!), където обаче няма свещеник, а няколкото новопокръстени нямат религиозни навици и нито чувстват нужда да влязат в тази църква, нито знаят как да се молят; или явление като въпросната "сестра". Именно с такива явления мнозина си успокояват гузната съвест, че БПЦ не прави нищо съществено в този район. Тук се смесват етнически и религиозни мотиви с превес на първите и всички отговорни хора (не само в Църквата) са убедени, че така "се борят с реислямизацията на Родопите". Под път и над път ще чуете: "По-добре това, отколкото нищо!" Каква горчива заблуда, наистина!

Нека се спрем само на някои бегли щрихи от религиозния облик на "сестра Христина", които няма как да бъдат съчетани с Православието:

"Сестра Христина" лекува със специфични "сеанси". Тя се хвали с връзката си с Джуна и с дипломата, която уж имала от нея. Трябва да знаем, че позицията на Православната църква към енерголечителството е абсолютно негативна, а демонстративното енергийно "лечение" чрез ръцете е стопроцентова гаранция за не-църковен произход на силите, които го упражняват. В православното предание няма запазени никакви свидетелства за подобен тип лечителски сеанси - вече 2000 години! За разлика от това за такива сеанси можем да прочетем в изобилие в жълтата преса в наши дни.

Абсурдна е практиката едни енориаши да преспиват в храма, защото "сестра Христина" е "получила видения от Божията майка", а други не могат, защото е преценила, че са "лоши хора". И всъщност по какъв начин тази жена може да се разпорежда с храма? И още: храмът спално помещение ли е или място за света литургия? Какво можем да кажем за "монах" (или "монахиня"), които вместо да възпират, насърчават богомолците, които ги посещават, да "виждат" разни неща (вероятно това е и истинската цел "на преспиването в храма")? Какви са точно тези "незнайни езици", на които "сестра Христина" получава виденията си и превежда?

На тези (и на други) въпроси би следвало да отговорят в Пловдивска митрополия. Засега обаче си мълчат, което привържениците на "сестра Христина" възприемат като толериране. 

Изкушението с подобни персони е много голямо, както беше и с Ванга. Защото въпросът не е, дали тази или онази "пророчица" "познава". Въпросът е: "с чия власт вършат това"? Защото, ако не е с Божията, то тогава помощта ще е временна, а последиците след това ще се върнат като неочакван бумеранг върху измамените. Понеже дяволът по начало е измамник и не може да търпи човешкото щастие. И дори когато в началото даде някаква измамна утеха, за да убеди жертвите си, след това и тя му се струва твърде непоносима, и показва пред наивните хора истинското си лице.

Слава Богу, в Църквата има достатъчно духовници и хора-молитвеници, има благодатни средства (светите тайнства), чрез които получаваме помощ от Бога. Нали така е казал Господ: "Искайте и ще получите"? Ако имаме тази вяра, търпение и доверие в Неговия промисъл, то Той знае най-добре накъде да насочи стъпките ни, за да получим жадуваното. Стига да пазим неотклонно вярата си в Него, странейки от привидно "бързите" и "лесни" решения, които предлагат пророчици, екстрасенси, врачки и сие. 

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/acxp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник