Въпрос: Ако единият от съпрузите изневери на партньора си (в днешно време, за съжаление, това не е рядкост), то казва се, че връзката между тях се разпада. Аз лично мисля, че за да се стигне до изневяра, значи тази връзка най-вероятно още преди това се е била разпаднала от липса на любов по между им. Но въпроса ми е как например след изневяра може да се възстанови връзката между встъпили в брак. И въобще може ли? Искреното покаяние (и изповед) достатъчно ли е, след като вече връзката е изчезнала, няма я, как ще се появи?
Здравейте, няма лесен отговор, нито рецепта за вашия въпрос, тъй като всеки подобен случай изисква конкретна грижа, съвет и духовно ръководство от свещеник в църквата. И все пак, ако подходим принципно към ситуацията, бихме могли да ви утешим, че наистина християнското семейство може да оцелее след такова изпитание, защото се уповава на Бога за свой Лечител и Утешител.
Наистина това изцеление на семейното тяло няма как да стане бързо и безболезнено, но ако и двамата съпрузи са искрени в стремежа си да съхранят брака, то това е достойно решение и Бог няма да ги остави. Изневярата може да бъде преодоляна само след истинско осъзнаване на размера на греха, на опустошението и поражението, които е предизвикала. Промяната е възможна, ако съпрузите достигнат до сърдечно съкрушение и желание за очистване на сърцата им.
Покаянието не е еднократен акт, то е дълъг процес на очистване на сърцето и изневерилият трябва искрено да се моли Бог да го дари с дълбочината на това тайнство. Изневярата е троен грях – към съпруга, към Бога и Църквата и към самия себе си, защото води до разпадането на семейната църква и отпадане от църковната общност. Отговорността след подобно падение е огромна и тя трябва да се разбере и понесе от съгрешилия, защото иначе той ще продължи да живее в илюзията на своята праведност, с оправданието, че щом връзката се е разпаднала предварително, това оправдава донякъде изневярата.
Въпросът ви съдържа намек за нерешени семейни проблеми, още преди изневярата, върху които трябва да се насочат усилията. Именно те са актуалните изпитания, за решаването на които съпрузите трябва да съсредоточат духовните си усилия, за да възстановят връзката си. Защото бягството от тях, търсейки лъжлив изход в нова, по-разтърсваща любов е път без изход.
Изневярата е посочена от Спасителя като голям, може би най-големия удар върху семейната църква. Тя наистина разрушава семейството, но това не става по един механичен начин – затова и възстановяването му също не е механично. Всъщност, изневярата е много силен удар върху любовта между двамата съпрузи и поради тази причина – и върху семейството. Без съмнение, за да се стигне до този печален факт, любовта им и преди е била поставена на изпитания, с които видимо и двамата не са се справяли успешно. Несправянето със семейните проблеми, които неминуемо възникват при толкова тясно съжителство, каквото е бракът, може да се дължи на много причини, но най-често се дължи на незрялост на един или и на двамата от съпрузите. Те постепенно водят до натрупването на умора в душите и на двамата, а умората е много сериозно духовно състояние, което ражда агресия – тази агресия може да се прояви по много и най-различни начини спрямо другия. Жалко е двама души да допуснат в душата им да се настани това противоестествено състояние, защото то поврежда духовното им зрение и подобно на бурен се увива около любовта, която ги е съединила в началото, изсмуква силата й и може дори да я унищожи.
Ако обаче съпрузите се обърнат към Бога – всеки със своята си молитва и болка – и Го призоват за помощ: искрено и настоятелно, то Той неминуемо ще се отзове. Неговата намеса винаги е разтърсваща, водеща до катарзис душата. В роденото от Неговото посещение покаяние може да се възстанови всичко разрушено. Защото там, където Той се появи, всичко се обновява в буквалния, а не в преносен смисъл. А това важи още повече за човешката душа, която е „запазена територия” за действието на Светия Дух и която Той ревнува от всеки зложелател на нейните духовни цялост и здраве.
