Въпрос на Филип: Привет, какво е отношението на Православната църква към екологията? Толкова много секти се възползват от нея за да привличат членове. А какво казва и прави Православието? Благодаря Ви предварително!
На въпроса отговаря д-р Цветан Биюков:
Здравейте,Лично аз не знам за становище на Православната църква общо по отношение на екологията, най-малкото защото в съвременното възприемане на понятието са вплетени твърде много политически интереси, а и поради едностранчивите му разглеждания с конфликт между поставянето на човека или в центъра на проблема като висш авторитет и ценност, или в далечната му периферия.Иначе становища на православни християни не липсват. По-долу предлагам част от свой материал, публикуван за първи път във вестник "Светилник", който от своя страна цитира един от най-изтъкнатите съвременни православни богослови:
Екологичен аскетизъм
/Цветан Биюков/
"В своя корен екологичният проблем е духовен - пише Пергамския Митрополит Иоан Зизюлас в априлското издание на "Нашата планета" (Our Planet) от 1996-та година - но мнозина сред работещите по него пренебрегват духовните му аспекти. Западната църква е експлоатирала стиховете в Книга Битие с Божията заповед към първите човеци да обладаят земята, за да насърчи хората да станат "властници и собственици на природата" според безцеремонното изявление на Декарт. Това отношение се подсилвало от едно богословие, наблягащо на човешкото превъзходство поради разума, на който се гледало като Божия образ в човека. Този рационалистичен подход отделил човека от творението и го карал да гледа отвисоко на всичко лишено от разум и различно от човека.
Заедно с това се появило възприемането че щастието и просперитета на човека са със статут на висшето благо в етиката, а грехът бил ограничен до онова, което им се противопоставя. Така християнинът можел с чиста съвест да съсипва природата, стига да допринасял за човешкото щастие. Сега вече хората осъзнават, че такова отношение към природата в действителност застрашава не само човешкото щастие, но и съществуването на човека, което обаче не се отдалечава от принципа за осигуряването на човешкото щастие, а по-скоро го задълбочава и го превръща в основна мотивация. По този начин към екологичната криза все още се подхожда от гледната точка на човешкия интерес, а не от любов към цялото Божие творение, нито от отговорност за опазването на различните от човека създания на планетата.
В Православната църква - продължава Митрополит Зизюлас - духовността, включваща дълбок респект към природата, силно се обуславя от възгледа, че във и чрез човека природата получава святост, което придава на човечеството решителна важност и отговорност. Човекът е свещеник на творението като свободно го превръща в средство за общение с Бога и ближния, което означава че творението не се третира като средство на щастие и удоволствие за индивида, но като свят дар от Бога, който цели да подпомогне общението с Бога и ближния. Това "литургично" използване на природата от човека води до култура, която дълбоко почита материалния свят, докато запазва централното му място за човека.
Когато природата престане да е роб на човешките интереси, тя има възможността да се превърне в незаменимата връзка на общение между хората и между тях и Бога, тъй като без природата хората не са в състояние да общуват, понеже телата ни са неотделими от нашата идентичност и немислими без остатъка от творението. Така, всяка нанесена на природата вреда, я прави неспособна да функционира като средство на общение между нас и с Бога. Следователно греховете срещу природата са тежки не само защото включват презиране на божествен дар, но и основно защото правят човека неспособен да изпълнява ролята си на участник в общение.
Митрополит Зизюлас обръща внимание на факта, че в представите ни аскетизмът се свързва с омаловажаването на природата заради "по-висшите" и по-"духовни" неща. Този платонически възглед за материята и тялото е несъвместим с юдео-християнското предание, където материалният свят е неотделима част от самата човешка идентичност. Такива видове аскетизъм, които включват омаловажаване или презрение към материалния свят, вместо да разрешават, задълбочават екологичната криза. Един екологичен аскетизъм винаги започва с дълбока почит към творението, включително и човешкото тяло, и възраства върху виждането, че ние не сме властници и собственици на творението, а сме призвани да го превърнем в средство на общение, докато консуматорската култура, която преобладава в наши дни, като че ли пренебрегва тази истина.
Аскетизмът - завършва Митрополит Зизюлас - трябва да престане да се възприема като нещо, присъщо на една класа религиозни ексцентрици, и да стане синоним на качествен прогрес в човешките общества. Екологичният проблем е в основна степен духовен проблем."
По-надолу обаче, аз смятам да обърна внимание на един по конкретен тип екологичен аскетизъм - този по отношение на кривото ни разбиране върху вредителите сред фауната. Твърде са чести изказванията как от някои видове насекоми не се вижда никаква полза, и като вредители не само че можем спокойно да минем и без тях, но и че трябва активно да се изтребват като това ще демонстрира загриженост и любов към потърпевшите от съответната напаст наши ближни. Такива изказвания разбира се, колкото и да са емоционално заредени и съпроводени от примери за лични драми, колкото и да претендират за търсене доброто на ближния, си остават по-скоро егоистични, неекологични и неаскетични призиви, съчетани с неразбиране или с нежелание да се разбере същността на целокупното творение и опасността да си го префасонираме според собствените си страсти.
Темата за вредителите насекоми е доста сериозна, но като начало само ще спомена, че представата ни за доста от явленията и досега не е достатъчно пълна и че равновесието и функционирането на всички големи и малки сухоземни екосистеми (с изключение на Нова Зеландия) са в жизнена и безусловна зависимост от обитаващите ги насекоми. Няма значение колко романтично или весело ни се струва на нас подскачането на скакалците по зелените ливади - в някои области на света жертвите на тоталните опустошения след миграционните облаци на скакалците биха изтребили тези гадини навеки. Няма значение, че всички изпитваме отвращение, яд и желание за кръвожадна саморазправа с хлебарките, комарите и осите - без тях за съвсем кратко време ще се изправим на ръба на екологична катастрофа.
Например от над 3-те хиляди съществуващи видове хлебарки, само 10 вида са в списъка с битовите вредители на Световната Здравна Организация (СЗО). Самите хлебарки като всеядни заемат изключително важно място в хранителната верига като почистват органичните отпадъци над повърхността на земята (както червеите го правят под нея, а омарите - по океанското дъно), като самите те служат за храна на дребни бозайници, птици, земноводни и гущери.
Ларвите на комарите пък (които са над 2500 вида), се хранят с бактерии и микроскопични водорасли, сами служат за храна на рибките, а като големи комари - и на много видове птици, които без тях биха измрели, или ако изобщо успеят да превключат на други насекоми за храна, ще снижат популациите им дотолкова, че ще измрат още повече видове зависещи от тях птици, както и останалите видове, които пък на свой ред се хранят с птиците.
Подобно е положението и със скакалците, и с молците, и с мухите.
Осите пък са групирани в близо 25 хиляди вида като около 16 000 от тези видове са паразити и се хранят с телата или яйцата на други насекоми и паяци. Съвсем спокойно може да се каже, че за всеки вид насекомо-вредител има по един вид оса, която паразитира върху него и такива видове оси все повече се използват за биологичен контрол на насекомите-вредители.
Независимо какво е било положението на биосферата преди грехопадението, независимо дали тогава са съществували вредителството, хищничеството или паразитизма, настоящото равновесие в природата е изградено върху хранителните вериги такива, каквито са понастоящем и всякакъв неразумен опит от наша страна да ги променим в световен мащаб уж за ползата и за благото на ближните ни, но по-вероятно - за комфорт, удобство, улеснение и печалба, със сигурност ще ни излезе твърде солено, а може би и самоунищожително.
Христос обаче не ни е обещал нито комфорт, нито удобство, нито улеснение, нито печалба. Призванието ни е не да господаруваме над творението, а да го стопанисваме. В домашни условия това разбира се включва и отстраняването на битовите вредители, но най-добре нека и то да става с разум. В така наречените високоразвити и цивилизовани страни паралелно с развитието на битовата и стопанската химия през последните няколко десетилетия неимоверно скочи и заболеваемостта от алергични и атопични заболявания като астма, дерматит и сенна хрема. Приемлива цена ли е това за възможността за химическа борба с битовите и стопански вредители? Чии интереси се обслужват и не работят ли едни и същи химически гиганти в областта и на химията, и на фармацевтиката - т.е. кой ни продава както увреждащите ни (и не само нас) препарати, така и медикаментите за предизвиканите от тях заболявания?
...
В заключение никак няма да е зле да възприемем християнския аскетизъм във всички области на живота си, включително и във взаимоотношенията си с природата, която е Божие творение, както и неразривно свързана с нашата човешка природа. Изхвърлянията ни да властваме над природата независимо дали за да добиваме, или да разчистваме може всеки един момент да се окажат на косъм от това да се сдобием със свършека на ресурсите и да разчистим и себе си от лицето на земята.
